|
СЪЗНАНИЕТО, СЕДЕМТЕ НЕГОВИ СТЕПЕНИ Съществуват седем степени или оттенъци на съзнанието, единици; например в момент, когато се чувства удоволствие или болка; четири низши и три висши. 1. Физическо чувство-възприемане: 2. Самовъзприемане или аперцепция: 3. Психична аперцепция: 4. На жизненото възприемане: Възприемане на клетките (при парализа там има чувство, макар и вие да не го усещате). Т.е. самовъзприемане на клетката. На астралния двойник, допелгенгерът, който го предава по-нагоре. Физическото чувство, усещането на удоволствие или болка, чувство за качество. Това са четирите низши степени, принадлежащи на психофизи-ческия човек. 5. Манасично самовъзприемане: 6. Волево възприемане: 7. Духовна, изцяло съзнателна аперцепция: Манасично разпознаване на Низшия Манас. Волево възприемане, доброволно приемане на идеята; вие можете да вземете предвид физическата болка или да я игнорирате. Тъй като тя достига Висшия, самосъзнателен Манас. (Аперцепцията означава самовъзприемане, съзнателно действие, не както е при Лайбниц, а когато вниманието е съсредоточено върху възприемането.) Вие можете да ги използвате на който и да е план: например лошите новини преминават през четирите низши стадии, преди да стигнат до сърцето. Или да вземем звука: 1. Той се удря в ухото. 2. Самовъзприемане на ухото. 3. Върху психиката или ментала, който го пренася към 4. Жизненото възприемане (рязко, нежно, силно, слабо и т.н.). ЕГОТО Едно от най-добрите доказателства, че съществува Егото, истинското поле на съзнателност, е вече споменатият факт, че състоянието на съзнанието никога не може точно да се възпроизведе, макар и да живеете сто години и да преминавате през милиарди и милиарди състояния. За всички състояния и подсъстояния, които преминават в течение на един активен ден би било невъзможно да има достатъчно клетки. Това ще помогне да се разбере защо някои умствени състояния и абстрактни предмети следват Егото в Девачан и защо други просто се разсейват в пространството. Това, което докосне Същността, което е родствено с нея – като благородно действие – е безсмъртно и заедно с нея отива в Девачан, образувайки неделима част от биографията на личността, която се разлага. Възвишената емоция преминава през седемте стадия и се отнася до Егото, този ум, който свири своите мелодии в клетките на ума. Ние можем да анализираме работата на съзнанието и да я описваме, но не можем да определим съзнанието, ако не приемем съществуването на Субекта. БХУРЛОКА Бхурлока започва от Низшия Манас. Животните не чувстват по начина, по който чувстват хората. Кучето повече мисли за това, че неговият стопанин се е разсърдил, отколкото за действителната болка от камшика. Животното не страда в паметта и въображението си, чувствайки миналата и бъдещата, така както и действителната, истинска болка. ШИШАРКОВИДНАТА ЖЛЕЗА Специалният физически орган на възприемането е мозъкът, а възприемането, което е разположено в аурата, е от шишарковидната жлеза. Чрез вибрации тази аура се отзовава на всяко впечатление, но при живия човек това може само да се чувства, но не и да се постигне. По време на процеса на мислене, протичащо в съзнанието, в светлината на тази аура се извършват постоянни вибрации и ясновиждащият, гледайки мозъка на живия човек, може почти да преброи, да види чрез духовното зрение, седемте стъпала, седемте оттенъка на светлината, преливащи се от най-смътния до най-яркия. Вие докосвате ръката си; преди това вибрацията вече е започнала в аурата на шишарковидната жлеза и се обагря в своя цветови оттенък. Именно тази аура причинява износване на органа чрез вибрациите, които тя предизвиква. Приведеният във вибриращо състояние мозък предава вибрациите на гръбначния мозък и по този начин на цялото останало тяло. Щастието, както и мъката, предизвиква тези силни вибрации и по този начин износва тялото. По този начин мощните вибрации на радост или скръб могат да убият. СЪРЦЕТО Седморното вълнение и играта на светлината около шишарковидната жлеза се отразяват в сърцето, по-точно в аурата на сърцето, която вибрира и осветява седемте мозъка на сърцето, точно както аурата около шишарковидната жлеза. Това е екзотерично – четирилистният, а езотерично – седемлистният Лотос, Саптапарана, пещерата на Будда с нейните седем отделения. АСТРАЛЪТ И ЕГОТО Съществува разлика между естеството и същността на Астралното тяло и Егото. Астралното тяло е молекулно, колкото и ефирно да е то; Егото е атомно, духовно. Атомите са духовни и винаги са невидими на този план, около тях се образуват молекули, те остават в качеството на висши невидими принципи на молекулите. Очите са най-окултният орган на низшите чувства: затворете ги и вие отивате на ментален план. Прекратете дейността на всички чувства и вие се намирате на друг план. ИНДИВИДУАЛНОСТТА Ако дванайсет души пушат заедно, димът от техните цигари може да се смеси, но молекулите на дима на всяка запазват родството помежду си и завинаги остават различни от другите, независимо от това как се смесва цялата маса. Така и капката вода, макар да пада в океана, запазва своята индивидуалност. Тя е станала капка със свой собствен живот, както е и човекът, и не може да бъде унищожена. Която и да е група от хора ще се появи като група в Астралната светлина, но няма да остане постоянна; но групата, която се събира с цел изучаване на окултизма, ще бъде по-свързана и отпечатъкът ще бъде по-здрав. Колкото no-висше и по-духовно е родството, толкова по-здраво е сцеплението. |
