|
БЕЛЕЖКИ КЪМ СТАТИИТЕ I, II и III Стр. 547 Учениците на Запад имат много слаба или дори нямат никаква представа за силите, скрити в звука, Акашните вибрации, които могат да бъдат предизвикани от разбиращите как да произнасят определени думи. Ом или „Ом Мани Падме Хум“ се намира в духовно родство с космичните сили, но без познаването на натуралното разположение или реда, в който се намират сричките, много малко може да бъде постигнато. „Ом“ разбира се е Аум, който може да се произнесе като две, три или седем срички, създавайки различни вибрации. Буквите като гласови звуци не могат да не съответстват на нотите на музиката и поради това също така на числата и цветовете, следователно и на Силите и татвите. Който помни, че Вселената е построена от татви, лесно ще разбере някои неща за Силата, която може да се прояви от гласовите звуци. Всяка буква в азбуката, независимо от това, дали е разделена на три, четири или седем седмици или четирийсет и девет букви, има свой собствен цвят или оттенък на цвета. Който е научил цвета на буквите на азбуката и съответстващите числа на седемте и четирийсет и деветте цвята и оттенъци на скалата на плановете и силите и знае техния съответен ред на седемте плана, той лесно ще овладее изкуството на привеждането им в родство и взаимодействие. Но тук възниква затруднение. Азбуките Сензар и Санскрит и други окултни езици, освен останалите сили, имат число, цвят и определена сричка за всяка буква, същото е имал и древният Мойсеев еврейски език. Но колко са учениците, които знаят някой от тези езици? Поради това, когато настъпи времето, ще бъде достатъчно да се обучават учениците само на тези числа и цветове, които са прикрепени към латинските букви (N. В. в латинското произношение, а не в англосаксонското, шотландското, ирландското). На този етап това би било преждевременно. Цветът и числото не само на планетите, а също така и на зодиакалните съзвездия, съответстващи на всяка буква от азбуката, са необходими за това – всяка специална сричка и дори буква да се направят действащи.1 Ето защо, ако ученикът би поискал да приведе в действие например Буддхи, ще му се наложи да интонира първите думи на Мантрата на нотата mi. Но по-нататък ще му се наложи да акцентира mi и мислено да произвежда жълт цвят, съответстващ на този звук и нота, на всяка буква М в „Ом мани падме хум“; това трябва да се прави не защото тази нота носи същото наименование на общоупотребявания Санскрит и дори на Сензар, тъй като това го няма, а защото буквата М непосредствено следва първата буква и също така се явява седма и четвърта в тази свещена формула. Като Буддхи тя е втора, като Буддхи-Манас тя е втора и трета в съчетание. Е. П. Б. 1 Вж. „ Voice of the Silence“, стр. VIII. Стр. 5522 Питагорейското Четири, или Тетрактисът, е било символ на Космоса като съдържащо в себе си точка, линия, повърхност и тяло, с други думи основите на всички форми. Неговото мистично изображение е точка вътре в триъгълника. Декадата или съвършеното число се съдържа в Четири; така 1 + 2 + 3 + 4 = 10. 2 Следващите забележки са били нанесени от учениците и са били одобрени от Е. П. Б. Стр. 568 Трудният откъс „Запомнете... тайната е долу, наистина“1 може да стане по-ясен за ученика, ако малко бъде разширен. „Изначалният Триъгълник“ е Вторият Логос, който се отразява като Триъгълник в Третия Логос или Небесния Човек и след това изчезва. Третият Логос, съдържащ „мощта на съзидателното творчество“, развива Тетрактис от Триъгълника и по този начин става Седем, Творческа Сила, образувайки Декада, заедно с изначалния Триъгълник, който я е породил. Когато този небесен Триъгълник и Тетрактисът са отразени във Вселенската материя като астрален парадигматичен човек, те са преобърнати и Триъгълникът, или съзидателната мощ, се отхвърля по-долу от Четворката с върха надолу; Монадата на този астрален парадигматичен човек самата е Триъгълник, имаща към Четворката и Триъгълника такова отношение, каквото има изначалният Триъгълник към Небесния Човек. Оттук е фразата – „горният Триъгълник... е преместен при човека от прахта по-долу от седемте“. Тук отново Точката, очертаваща Триъгълника, Монадата, ставайки Три, с Четворката и низшия творчески триъгълник, образуват Декада, съвършеното число. „Както горе, така и долу.“ 1 Вж. стр. 558 2 Вж. supra, 1, 104, 105 и 112. Ученикът ще постъпи правилно, ако обедини получаваното тук знание със знанията, дадени на стр. 600. Тук горният Триъгълник е даден като Виолетов, Индиго, Син, асоциирайки виолетовия като парадигма на всички форми, с Индигото като с Махат и със Синия като Атмична Аура. В Четворката Жълтият, като субстанция, е свързан с Жълто-Оранжевия, Животът и Червено-Оранжевия, творческата мощ Зеленият е междинен план. Следващият стадий не е обяснен. Зеленият преминава нагоре към Виолетовия, Индигото, Синия; Триъгълникът се открива, за да го приеме и образува по този начин квадрат, Виолетов, Индиго, Син, Зелен. Това оставя Червено-оранжевия, Жълто-оранжевия и Жълтия и те, загубвайки своя четвърти член, могат да образуват само триъгълник. Този триъгълник се обръща с върха надолу, за да се спусне в материята и „огледално отразявайки се на плана на грубата материя, той е преобърнат“ и изглежда така, както е показан на диаграмата по-долу. При съвършения човек Червеният ще бъде погълнат от Зеления; Жълтият ще стане общ с Индигото; Жълто-оранжевият ще бъде погълнат от Синия; Виолетовият ще остане извън истинския Човек, макар че ще бъде свързан с него. Или тълкувайки цветовете: Кама ще бъде погълнат от Низшия Манас; Буддхи ще стане един с Манаса; Прана ще бъде погълната от Аурното яйце; физическото тяло остава съединено с реалния живот, но извън него. А. Б. |
