|
„Това е кошмарен разказ!“ – често ми казваше един човек, който вече не е в нашите редове и който имаше най-ясно изразен „Обитател“, „мистър Хайд“, като почти постоянен спътник. „Как би могъл такъв процес да има място, без да знае човек за това?“ Може и става и аз веднъж почти напълно го описах в „Теософ“. „Душата, низшият Ум, става полуживотински принцип, почти парализиран от ежедневните пороци, и постепенно се превръща в несъзнателен по отношение на своята субективна половина, Владетеля, един от могъщия Сонм; (и) пропорционално на бързото развиване на мозъка и нервите рано или късно тя (личната Душа) в крайна сметка губи от поглед своята божествена мисия на Земята.“ Наистина: „Мозъкът се храни като вампир, живее и набира сила за сметка на своя духовен родител... и личната полунесъзнателна Душа става безчувствена, без надежда за поправяне. Тя е безсилна да различи гласа на своя Бог. Тя си поставя за цел само разработването и no-пълното постигане на натуралния земен живот и по този начин може да разкрие само тайните на физическата природа. ...Тя започва с това, че става фактически мъртва в течение на живота на тялото; и завършва с това, че напълно умира, т.е. унищожава се като цялостна безсмъртна Душа. Такава катастрофа често може да настъпи много години преди физическата смърт на човека: „На всяка крачка в живота ние се сблъскваме с лишени от души мъже и жени“. И когато идва смъртта... няма вече Душа (превъплътяващо се Духовно Его), която трябва да се освободи..., тъй като тя е отлетяла много години преди това.“ Резултатът: лишен от своите ръководещи Принципи, но засилен от своите материални елементи, Кама Манас, наместо да бъде „производна светлина“, сега става самостоятелно Същество. След като си е позволил да се спуска все по-ниско на животински план, когато за неговото земно тяло настъпи часът да умре, става едно от двете: или Кама Манас незабавно се преражда в Миалба, състоянието Авичи на Земята,1 или, ако той е станал много силен по злина – „безсмъртен в Сатаната“, според окултния израз – за кармични цели никога не му се разрешава да остава в активното състояние Авичи в земната Аура. Тогава от отчаяние и загуба на всякаква надежда, в своята безкрайна злоба той става подобен на митичния „дявол“; той продължава да живее в своите елементи, които изцяло са пропити от същността на материята, тъй като злото е връстник на материята, откъсната от Духа. И когато неговото висше Его още веднъж се въплътява, отделяйки ново отражение, или Кама-Манас, тогава обреченото низше Его, подобно на чудовището на Франкенщайн, винаги чувства привличане към своя Баща – който отхвърля сина – и става „Обитател на Прага“ на земния живот. Аз начертах контурите на тази окултна доктрина в октомврийския номер на „Теософ“ от 1881 г. и в ноемврийския от 1882 г., но не можех да се задълбочавам в подробности и изпитвах големи затруднения, когато от мен изискваха пояснения. Все пак аз там писах достатъчно ясно за „безполезните търтеи“, за тези, които отказват да станат сътрудници на Природата и милиони от тях загиват в течение на Манвантарния жизнен цикъл; за тези, които, както в дадения случай, предпочитат постоянно да страдат в Авичи според Кармичния закон, отколкото да се откажат от живеене в зло; и накрая за тези, които са сътрудници на Природата по разрушение. Това са напълно безнравствени и развратени хора, но толкова високо интелектуални и силно вдъхновени от злото, колкото онези, които са вдъхновени от доброто. 1 Земята, или по-точно земният живот, е единствената Авичи (Ада), която съществува за хората на нашето човечество на това земно кълбо. Авичи е състояние, а не местност; тя е противоположност на Девачан. Такова състояние съпътства Душата където и да отиде, независимо дали в Кама Лока, като полусъзнателно привидение, дали в човешко тяло, когато тя отново се ражда, за да страда от Авичи. Никакъв друг Ад нашата философия не признава. „Техните (низши) Его могат да избегнат закона за окончателното разрушение или унищожение в течение на много векове.“ Така ние намираме на Земята бездушни същества от двата вида: тези, които са загубили своето Висше Его в сегашното въплътяване, и онези, които вече са се родили бездушни, отделени от своите Духовни Души в предишен живот. Първите са кандидати за Авичи; вторите са „мистър Хайдовци“, независимо от това дали се намират в човешки тела, или са извън тях, дали са въплътени, или се подвизават наоколо като невидими, макар и мощни вампири. При такива хора коварството се развива в огромна степен и никой, освен запознатите с тази доктрина, не би подозирал, че те са без душа, тъй като нито религията, нито науката ни най-малко подозират, че в Природата съществува такъв факт. Обаче за човека, който е загубил своето Висше Eгo заради пороците си, все пак има надежда, докато все още се намира във с физическото си тяло. Той все още може да се оправи и да бъде накаран да въстане против материалната си натура. Тъй като силното чувство на разкаяние или едно искрено обръщане към Егото, което си е отишло, или най-доброто – действените усилия, насочени към това да се поправи, могат отново да върнат Висшето Eгo назад. Съединителната нишка все още не е напълно разкъсана, макар че Егото сега се намира извън границите на възможностите на насилствено достигане, тъй като „Антахкарана е разрушена“ и личното същество вече стои с единия крак в Миалба;1 но все още то не се намира извън границите, в които може да бъде чут силният духовен призив. По разглеждания предмет съществува и друго съобщение, направено в „Разбулената Изида“.2 Там е казано, че тази ужасна смърт понякога може да се избегне чрез познаването на съкровеното ИМЕ, „СЛОВОТО“.3 Какво е това „СЛОВО“, което не е „Слово“, а е Звук, вие всички знаете. Неговата сила е скрита в ритъма или ударението. Това просто означава, че чрез изучаването на Съкровената Наука дори и лошият човек може да бъде спасен и спрян по пътя към гибелта. Но ако той не се намира в тясно единение със своето Висше Eгo, може да го повтаря като папагал дори и по десет хиляди пъти на ден и въпреки това „Словото“ няма да му помогне. Напротив, ако той не е изцяло в съгласие със своята Висша Триада, може да предизвика резултат точно противоположен на благодетелния; Братята на сянката много често го използват в своите злонамерени цели, в тези случаи то не пробужда нищо друго, освен злите, материални елементи на Природата. Но ако човек по своята натура е добър и искрено се стреми към ВИСШЕТО A3 – което е това Аум – чрез своето Висше Eгo – което е неговата трета буква, и Буддхи, втората, – то няма атака на дракона Апофис, която той да не би могъл да отбие. От тези, на които много е дадено, много се и очаква. Който чука на вратата на Светилището при пълното познаване на неговата святост и като получи разрешение да влезе, отстъпва от прага или се обръща и казва: „О, в него няма нищо“, и по този начин губи своя шанс да узнае цялата истина – този може само да очаква своята Карма. 1 Вж. „Voice of the Silence“, стр. 97. 2 Loc. cit. 3 Прочетете последния цитат на стр. 368, т. II в „Isis Unveiled“ и вие ще видите, че дори и профаните-египтолози, и хората, подобни на Бунзен, които нищо не знаят за Посвещението, са били поразени от собственото си откритие, когато намерили това „Слово“ споменато в древния папирус. |
