За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 204

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ФИЛОСОФСКОТО РАЗУМНО ОБЯСНЕНИЕ

НА ТОВА УЧЕНИЕ

1) За да илюстрираме, представете си единната, еднородна, абсолютна и вездесъща Същност над горното стъпало на „стълбата на седемте плана на световете“, готова да се впусне в своето еволюционно пътешествие. Докато нейното корелиращо отражение постепенно се спуска, тя се диференцира и преобразява в субективна и накрая в обективна материя. Да я наречем на нейния северен полюс Абсолютна Светлина; на южния Ј полюс, който за нас би бил четвъртото или средното стъпало или план, броейки от който и да е край, ние езотерично я познаваме като Единен и Вселенски Живот. Сега забележете разликата. Горе е СВЕТЛИНАТА, долу Животът. Тя винаги е неизменна, той се проявява под аспектите на безбройни диференциации. Според окултния закон всички потенции, съдържащи се във висшето, стават диференцирани отражения в низшето и по същия този закон нищо, което е диференцирано, не може да се слее с еднородното.

Нищо от това, което живее и диша и има битие в кипящите вълни на света, или плана на диференциация, не може да продължава вечно. Поради това Буддхи и Манас, първоначални лъчи на Единния Пламък – първият като носител, упадхи или вахан на единната вечна Същност, последният като носител на Махат или Божествената Мислеоснова (Маха-Буддхи в „Пураните“), Вселенската разумна душа – нито единият, нито другият, като такива могат да угаснат или да бъдат унищожени, нито като същност, нито като съзнание. Но физическата личност със своята Линга Шарира и животинската душа със своя Кама1 могат да бъдат унищожавани и са унищожавани. Те са се родили в царството на илюзиите и трябва да изчезнат като пухкаво облаче от дълбокото и вечно небе.

1 Кама Рупа, носител на Низшия Манас, както е казано, обитава физическия мозък, в петте физически чувства и във всички органи на чувствата на физическото тяло.

Който е чел тези томове с известно внимание, трябва да знае за произхода на човешките Eгo, общо наричани Монади, и какво те са представлявали, преди да бъдат принудени да се въплътят в човешко животно. Тези божествени същности, които Кармата е накарала да действат в драмата на Манвантарния живот, са същества от висшите и по-ранни светове и планети, чиято Карма още не е била изчерпана, когато техните светове са навлезли в Пралая. Такова е учението; но независимо дали това е така, или не, Висшето Eгo – в сравнение с форми на преходната земна нечистота, каквито сме ние самите – са Божествени Същества, Богове, безсмъртни в течение на Манвантарата, или 311 040 000 000 000 години, докато продължава векът на Брама. И като Божествени Eгo, за да станат отново Единна Същност или да бъдат отново всмукани в АУМ, трябва да се пречистят в огъня на страданията и индивидуалния опит; и земните Eгo на личността, трябва да постъпят по подобен начин, ако искат да участват в безсмъртието на Висшите Eгo. Това те могат да постигнат, като съкрушават у себе си всичко, което е изгодно само на низшата, лична природа на техните „аз“ и по пътя на стремежа да пренесат своя мислещ Космичен Принцип в Принципа на Висшето Eгo. Ние (т.е. нашите личности) ставаме безсмъртни от простия факт на прикрепването на мислещата ни морална натура към нашата Божествена Триединна Монада, Атма-Буддхи-Манас – три в едно и един в три (аспекта). Тъй като Монадата, проявена на Земята от въплътяващото ce Eгo, e това, което се нарича Дърво на Вечния Живот, към което е възможно приближаване само като се изядат плодовете на познанието, Познанието за добро и зло, или ГНОЗИСЪТ, Божествената мъдрост.

В езотеричните учения това Eгo e петият Принцип на човека. Но ученикът, който е чел и разбрал първите две статии, знае повече. Той е осведомен, че седмият не е човешки, а Вселенски Принцип, в който човек участва; но също така участва и всеки физически и субективен атом, и всяка тревичка, и всичко, което живее и съществува в Пространството, независимо дали съзнава това, или не. Освен това той знае, че ако човек е по-тясно съединен с него и го асимилира със сто пъти по-голяма сила, то това е просто защото той е дарен с най-високо съзнание на тази земя; че човек, казано накратко, в своето следващо преобразяване може да стане Дух, Дева или Бог, докато нито камъкът, нито растението, нито животното могат да направят това, преди да станат хора на свой ред.

2) Сега, какви са функциите на Буддхи? На нашия план той няма нито една, ако не е съединен с Манаса, съзнателното Eгo. По отношение на Божествената коренна същност Буддхи се намира в същата връзка, в която се намира Мулапракрити към Парабрахмана на ведантистката школа; или като Алая, Вселенската душа, към Единния вечен дух или това, което се намира зад него. Той е нейният човешки носител, отделен с едно стъпало от този Абсолют, който не може да има никакво отношение към каквото и да е било крайно и обусловено.

3) Какво е Манас и какви са неговите функции? В своя чисто метафизичен аспект Манас, макар и да е с едно стъпало по-ниско от Буддхи, все пак е толкова неизмеримо по-високо от човека, че той не може да влезе в непосредствено съединение с личността по друг начин, освен чрез своето отражение, низшия ум. Манас е духовното самосъзнание в себе си и Божественото съзнание, когато е съединен с Буддхи, който е истинският „производител“ на тази „продукция“ (викара), или на самосъзнанието чрез Махат. Поради това Буддхи-Манас е напълно неспособен да прояви себе си в течение на своите периодични въплътявания по друг начин, освен чрез човешкия ум, или низшия Манас. Двете са свързани заедно и са неразделни и имат толкова малко отношение към низшите Танматри,1 или рудиментарни атоми, колкото еднородното към разнородното. Поради това, ако низшият Манас, или мислещата личност, иска да се съедини със своя Бог, с Божественото Eгo, то в неговата задача влиза да разсейва и парализира Танматрите, или свойствата на материалната форма. Поради това Манас е показан двоен – като Eгo и Ум на човека. Именно Кама Манас, или низшето Eгo, заблуден от погрешното понятие за независимото съществуване, като „производител“ на свой ред и повелител на петте Танматри, става Егоизъм, егоистичното Аз, в какъвто случаи той трябва да се разглежда като Махабхутичен и краен, защото той е съединен с Аханкара, способността на личното „Аз-творение“. Следователно:

„Манасът трябва да се разглежда като вечен и невечен; вечен в неговата атомна природа (параману рупа), като вечна субстанция (дравя), краен (каря рупа) – когато е съединен, като duada, c Кама (животинското желание или човешката егоистична воля), низшата продукция, казано накратко.“2

1 Танматра означава фината и рудиментарна форма, грубият тип на по-фини елементи. Петте Танматри в действителност са характерните свойства или качества на материята и всички елементи; действителният дух на тази дума ще бъде „нещо“ или „чисто трансцедентално“, в смисъла на свойства или качества.

2 Вж. „Theosophist“, август 1883, „Реалното и Нереалното“.

Поради това, докато вследствие на своята същност и природа е безсмъртно в цялата вечност – с формата (рупа), която съществува в течение на всичките жизнени цикли на четвърти Кръг – неговото Sosie, или подобие, личното Eгo, трябва да заработи своето безсмъртие.

4) Антахкарана е името на този въображаем мост, тази пътека, която минава между Божественото и човешкото Eгo, тъй като те са Eгo (мн.ч.) в течение на човешкия живот, за да станат отново единно Eгo в Девачана или Нирвана. Това може да изглежда трудно за разбиране, но в действителност, с помощта на познатата, макар и необичайна илюстрация, то става напълно просто. Мислено да си представим ярка лампа в средата на стаята, хвърляща светлина върху стената. Нека лампата представлява Божественото Eгo, a светлината, която тя хвърля върху стената – низшият Манас; и стената нека да е тялото. Тогава тази част от атмосферата, която предава лъча от лампата върху стената, представлява Антахкарана. Да предположим по-нататък, че хвърляната светлина притежава разсъдък и ум, както и способността да разсейва всички зли сенки, преминаващи по стената, и да привлича към себе си всичко светло, получавайки от него неизгладими отпечатъци. Подобно на това, човешкото Eгo притежава властта да прогонва сенките или греховете и да умножава яркостта на светлината или добрите деяния, които произвеждат тези отпечатъци, и по този начин чрез Антахкарана си осигурява постоянна връзка и крайно съединение с Божественото Eгo. Запомнете, че последното не може да се случи, докато в чистотата на тази светлина остава макар и едно единствено петно на земно или материално. От друга страна тази връзка не може да бъде напълно разкъсана и окончателно разделена, докато остава макар и едно духовно деяние или потенция, което да служи като съединителна нишка; но в момента, когато загасне тази последна искра, и последната потенция е изчерпана – тогава настъпва разривът. В една притча на Изтока Божественото Eгo e уподобено на Стопанин, който изпраща своите работници да обработват полето и да събират реколтата и който е съгласен да държи полето, докато то нещичко ражда. Но когато тази земя стане напълно безплодна, не само я напускат, но и работникът (низшият Манас) загива.

От друга страна, все още прибягвайки до нашето сравнение, когато светлината, хвърляна върху стената, или разумното човешко Eгo, достига точката на действителната духовна изчерпаност, то Антахкарана изчезва, светлината повече не се предава и лампата става несъществуваща за лъча. Светлината, която е била погълната, постепенно изчезва и настъпва „затъмнение на Душата“; съществото живее на земята и след това преминава в Кама Лока само като натрупване на материални качества, то не може да премине в Девачан и незабавно отново се ражда като човешко животно, за наказание.

Това сравнение, колкото и да е странно, ще ни помогне да схванем правилната идея. Като се изключи сливането на нравствената природа с Божественото Eгo, безсмъртие за личното Eгo няма. Оживяват само най-духовните еманации на личната Човешка душа. Просмукала по време на живота от понятието и чувството за „Аз съм Аз“ на своята личност, Човешката душа, носителка на самата същност на Кармичните действия на физическия човек, след неговата смърт става неразривна част от Божествения пламък, Егото. Тя става безсмъртна по силата на факта, че сега здраво е прикрепена към Монадата, която е „Дървото на Вечния живот“.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 204

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред