|
ЗА „ПРИНЦИПИТЕ“ И „АСПЕКТИТЕ“ Ако говорим метафизично и философски по строго езотеричните линии, човекът като завършена единица се състои от четири основни принципа и техните три аспекта на тази земя. В полуезотеричните учения тези четири и три се наричат Седемте Принципа, за да се облекчи разбирането им от масите. ВЕЧНИТЕ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ 1. Атма, или Джива, „Единният Живот“, който насища Мо-надното Трио (Един в три и три в Едно). 2. Аурната обвивка; понеже субстратът на аурата около човека е всепроникващата, първоначална и чиста Акаша, първата лека мъгла на безбрежното и безгранично пространство на Джива, неизменният Корен на всичко. 3. Буддхи; тъй като Буддхи е лъч на Вселенската Духовна Душа (АЛАНИ). 4. Манас (Висше Eгo); тъй като той произлиза от Махат, първият продукт или еманация на Прадхана, която съдържа потенциално всички Гуни (атрибути). Махат е Космичният Разум, наричан „Великия Принцип“.2 ПРЕХОДНИТЕ АСПЕКТИ, СЪЗДАДЕНИ ОТ ТЕЗИ ПРИНЦИПИ 1. Прана, Диханието на Живота, същото което е Нефеш. При смъртта на живото същество Прана отново става Джива.1 2. Линга Шарира, Астралната форма, преходната еманация на Аурното Яйце. Тази форма предшества образуването на живото тяло и след смъртта се вкопчва в него, разсейвайки се само едновременно с изчезването на неговия последен атом (като се изключи скелетът). 3. Низшият Манас. Животинската Душа, отражение или сянка на Буддхи-Манас, притежаващ потенциалността и на двете, но обикновено подтискани от неговата връзка с елементите на Кама. 1 Помнете, че нашите превъплътяващи ce Eгo ce наричат Манасапутра, „Синове на Манаса“ (или Махат), разума, мъдростта. 2 Така Прана, на земята във всеки случай, представлява само вид живот, постоянно циклично движение отвътре навън и отново обратно, издишане и вдишване на ЕДИННИЯ ЖИВОТ, или Джива, синоним на Абсолютното и Непознаваемо Божество. Прана не е абсолютният Живот, или Джива, а неин аспект в света на илюзиите. В „Theosophist“ от май 1888 г. на стр. 478 за Прана е казано, че тя „е с едно стъпало по-фина от грубата материя на Земята“. 1. Атма, или Джива, „Единният Живот“, който насища Мо-надното Трио (Един в три и три в Едно). 2. Аурната обвивка; понеже субстратът на аурата около човека е всепроникващата, първоначална и чиста Акаша, първата лека мъгла на безбрежното и безгранично пространство на Джива, неизменният Корен на всичко. 3. Буддхи; тъй като Буддхи е лъч на Вселенската Духовна Душа (АЛАНИ). 4. Манас (Висше Eгo); тъй като той произлиза от Махат, първият продукт или еманация на Прадхана, която съдържа потенциално всички Гуни (атрибути). Махат е Космичният Разум, наричан „Великия Принцип“.2 Тъй като низшият човек представлява смесен продукт на двата аспекта: физически – на своята астрална форма, и психологичен – на Кама-Манас, той не се разглежда дори като аспект, а само като илюзия. Поради неговата природа и многостранни функции, аурното яйце трябва добре да се изучи. Както Хиранягарбха, златната утроба или яйце, съдържа в себе си Брама, колективния символ на седемте сили на вселената, така и аурното яйце съдържа в себе си както божествения, така и физическия човек и е непосредствено свързано с него. Както вече беше казано, в своята същност то е вечно; в постоянните си корелации и преобразувания през периода на превъплътяванията на Его-то на тази Земя то представлява нещо като машина за непрекъснато движение. Както вече беше казано в нашия втори том, тези Eгo или Кумари, които са се въплътявали в човека в края на третата коренна раса, не са човешки Eгo на тази земя или план, а стават такива едва след момента, когато одушевят животинския човек, дарявайки го по този начин с Висш ум. Всеки е „Дихание“ или Принцип, наричан Човешка Душа, или Манас, ум. Както гласят ученията: „Всеки е стълб на светлината. Избирайки своя носител, той се разширявал, обвивайки с акашна аура човека-животно, тогава, когато Божественият (манасичният) Принцип се вселявал вътре в тази човешка форма“. Освен това Древната Мъдрост ни учи, че от времето на това първо въплътяване Лунните Питри, които сътворили човека от своите Чхая, или сенки, са погълнати от тази аурна същност и отделната астрална форма сега се създава за всяка бъдеща личност в сериите от въплътявания на всяко Eгo. Така аурното яйце, отразяващо всички мисли, думи и действия на човека, е: а) Пазител на всички кармични записи. б) Склад на всички добри и зли сили на човека, приемащ и даващ по негова воля – дори и само при една негова мисъл – всяка потенция, която веднага става действаща сила; тази аура е огледалото, в което сензитивите и ясновидците чувстват и възприемат действителния човек и го виждат такъв, какъвто е, а не какъвто изглежда. в) Както то снабдява човека с неговата астрална форма – около която физическото същество се формира отначало като зародиш, после като дете и възрастен човек, при това астралът расте със същата бързина, с която и човешкото същество – така по време на живота то го снабдява, ако той е Адепт, с неговата Майава Рупа, или илюзорно тяло, което не е негово жизнено-астрално тяло; и след смъртта – с неговата Девачанска същност и Кама Рупа, или тялото на желанията (призракът).1 При случая на Девачанско същество, Егото – за да бъде то в състояние да се потопи в блаженство в качеството на „Аза“ на своето непосредствено предшестващо въплътяване – трябва да бъде облечено (казано метафизично) в духовните елементи на идеята, стремежите и мислите на днес невъплътената личност; в противен случай – кой може да бъде този, който се наслаждава на блаженство и получава награда? Разбира се, не безличното Eгo, Божествената Индивидуалност. Ето защо това трябва да бъдат кармичните записи на доброто на покойния, отпечатали се в аурната субстанция, които снабдяват човешката душа с достатъчното количество духовни елементи на бившата личност, за да се направи тя способна все още да се чувства това тяло, с което току-що се е разделила и да получи заслужените от нея плодове в течение на повече или по-малко продължителния период на „духовно съзряване“. Тъй като Девачан е „духовно съзряване“ в идеалното утробно състояние, неговото раждане в света на следствията, каквото идеално, субективно раждане предшества осъществяващото се след това земно раждане, като при това последното се определя от отрицателната му Карма в света на причините.2 При случая на Призрака Кама Рупа се снабдява с животинските отпадъци на аурната обвивка с нейния всекидневен кармичен запис на животинския живот, толкова пълен с животински желания и егоистични стремежи.3 1 Погрешно е четвъртият човешки принцип да се нарича „Кама Рупа“. Това съвсем не е Рупа или форма преди смъртта, а означава камичните елементи у човека, неговите животински желания и страсти, такива като гняв, похот, завист, отмъстителност и т.н., породени от егоизма и материята. 2 Тук светът на следствията е Девачанското състояние, а светът на причините – земният живот. 3 Само тази Кама Рупа може да се материализира на спиритичните сеанси, което понякога се случва, стига това, което се появява, да не е астралният двойник, или Линга Шарира на самия медиум. Как тогава тази отвратителна връзка между страстите и земните мечти, оживена само от организма на медиума иззела от него съзнание, може да се приеме за „заспал ангел“ или Дух на бивше човешко тяло? Тогава и за вредните микроби, атакуващи човека, може да се каже, че те са „скъп починал ангел“. |
