В тази Вселена на диференцирана материя всичко има два аспекта, светла и тъмна страна, и тези два атрибута са приложени на практика: единият води към полза, а другият към вреда. Всеки човек може да стане ботаник без явна опасност за своите ближни; и много химици, които са овладели науката на есенциите, знаят, че всяка от тях може както да лекува, така и да убива. Няма нито една съставна част, нито пък отрова, които да не могат да се употребяват и за двете цели – да, от безвредния восък до смъртоносния арсеник, от слюнката на детето до отровата на кобрата di capella. Всеки новак в медицината знае това, във всеки случай – теоретично. Но къде е този учен химик в наши дни, на когото е било позволено да разкрие „нощната страна“ на някой атрибут на която и да е субстанция в трите царства на науката, да не говорим за седемте царства на окултистите? Кой от тях е проникнал в тайната Ј, в самата вътрешна същност на нещата и нейните корелати? Но именно само знанието за това прави окултиста истински практически Посветен, независимо дали той ще се превърне в Брат на светлината или Брат на тъмнината. Есенцията от тази фина, неоставяща следи отрова – най-силната в природата, която влизала в състава на така наречените отрови на Медичи и Борджия – ако разумно бъде приложена от човек, който е наясно със седморните степени на нейната потенция на всеки от плановете, достъпни за човека на земята, може да излекува или да умъртви всеки на света; резултатът ще зависи, разбира се, от това, кой ще оперира с нея: Братът на светлината или Братът на тъмнината. При извършването на това добро, което той би могъл да направи, на първия пречи расовата, народната и индивидуалната Карма; на втория в неговата дяволска работа пречат обединените усилия на човешките „Камъни“ на „Стражевата стена“.1 1 Вж. „Voice of the Silence“, стр. 68 и 94, точка 28 в речника. Не е правилно да се мисли, че съществува някакъв специален „прах на проекцията“ или „философски камък“, или „еликсир на живота“. Последният се спотайва във всяко цветче, във всеки камък и минерал по цялото земно кълбо. Това е основната същност на всичко по неговия път към все no-висока и no-висока еволюция. Както няма нито добро, нито зло per se, така няма нито „еликсир на живота“, нито „еликсир на смъртта“, нито отрова реr se, a всичко това се съдържа в една и съща универсална същност и единият или другият ефект или резултат зависят от степента на нейната диференциация и различните Ј корелации. Нейната светла страна произвежда живот, здраве, блаженство, божествен мир и т.н.; нейната тъмна страна носи смърт, болести, печал и раздор. Това е доказано от познаването на природата на най-силните отрови; някои от тях дори и в голямо количество не носят никаква вреда на организма, докато зрънце от същата отрова убива с бързината на мълния; и отново, същото това зрънце, променено чрез определено съединение, макар и количеството да остава почти същото, ще лекува. Броят на степените на нейните диференциации е седморен, както и плановете на действието Ј – всяка степен в своя ефект ще бъде или благотворна, или вредоносна, в съответствие със системата, в която е вкарана. Който е умел в тези степени, се намира на верния път в практическото адептство; но който действа наслуки – както обикновено постъпват повечето от „умствените целители“, „менталните“ или „християнските учени“ – рискува да причини вреда както на самия себе си, така и на другите. Насочени по следата – чрез примера на индийските йоги и широката им, но неправилно обрисувана практика, за която те само са чели, но не са имали възможност да я изучат – тези нови секти без задръжки и без ръководство са се втурнали в прилагането на отричане и потвърждаване. Така те са причинили повече вреда, отколкото полза. Успелите го дължат на своите вродени магнетични и целителни сили, които много често противодействат на това, което в противен случай би довело до голяма беда. Пазете се, ви казвам аз; Сатаната и Архангелът са повече от близнаци; те по същество са едно тяло и един ум – Deus est Demon inversus. |