|
А какво казва Менандър? Низшите ангели, учел той, били еманации на еноя (Планиращата мисъл). Еноя учела на науката магия и му я предала заедно с изкуството да подчинява творческите ангели от низшия свят. Последните символизират страстите на нашата низша природа. За учениците му е казано, че след приемането на кръщение от него (т.е. след посвещаването) те „възкръсвали от мъртвите“ и „вече без да остаряват“, ставали,,безсмъртни“.1 Разбира се, под това обещано от Менандър „възкръсване“ се е имало предвид просто преходът от тъмнината на невежеството в светлината на истината, пробуждането на човешкия безсмъртен Дух и вътрешния и вечен живот. Това е науката на раджа йогите – магията. Всеки, който е чел неоплатоническата философия, знае как нейните главни Адепти, като Плотин и особено Порфирий, са се борили против феноменалната теургия. Но освен всички тях, Ямблих, автор на „De Mysteriis“, високо повдига завесата пред действителния термин „леургия“ и ни показва в нея истинската божествена наука на раджа йога. Магията, казва той, е възвишена и величествена наука, божествена и е над всичките останали. „Това е велико средство за всичко... Тя няма свой източник в тялото, също така не е ограничена от тялото или неговите страсти, от човешкия състав или неговия строеж; а всичко получено чрез нея е от нашите висши Богове.“ Нашите божествени Eгo, които са опънати като сребърна нишка от Искрата у нас преди изначалния божествен Огън.2 1 Вж. Евсевий, „Hist. Keeles“, lib. III, cap. 26. 2 „De Mystteriis“, стр. 100, редовете от 10 до 19; стр. 109, fol. I. Ямблих проклина физическите феномени, произвеждани, както казва той, от злите демони – които лъжат хората (привиденията в стаите за сеанси) – така яростно, както той възхвалява божествената теургия. Но за да се осъществи последната, учи той, теургът трябва задължително да бъде „човек с висока нравственост и с чиста Душа“. Магия от другия вид използват сама нечистите, егоистични хора и в нея няма нищо божествено. Истински проницателните хора няма да се съгласят, че в нейните съобщения има нещо, което да идва от нашите висши Богове. Така само тя (теургията) представлява знанието на нашия Баща (Висшето Аз); другата е подчинение на нашата низша природа. Тя изисква святост на Душата, святост, която отхвърля и изключва всичко телесно; другата е нейно (на Душата) осквернение. Едната е съединение с Боговете (със своя Бог), източник на всичко добро; другата – контакт с демоните (елементалите), които, ако не ги подчиним, ще подчинят нас и стъпка по стъпка ще ни доведат до нравствена гибел (медиумство). Казано накратко: „Теургията ни съединява най-силно с божествената природа. Тази природа заражда самата себе си чрез себе си, движи се чрез свои собствени сили, поддържа всичко и е разумна. Понеже е украшение на Вселената, тя ни зове към достъпна за разбиране истина, към усъвършенстване и привличане, към усъвършенстване на другите. Тя дотолкова тясно ни присъединява към всички творчески дейности на Боговете, в съответствие с мощта на всеки от нас, че след извършването на свещените обреди душата укрепва в техните (на Боговете) действия и разуми, докато накрая тя се потапя в изначалната Божествена Същност и се поглъща от нея. Това е целта на свещените Посвещения на египтяните.“1 Ямблих ни показва как трябва да се осъществи този съюз на нашата висша душа с вселенската душа, с боговете. Той говори за мантея, което е Самадхи, висшият транс.2 Също така той говори за съня, който представлява божествено видение, когато човек отново става бог. Чрез теургията, или раджа йога, човек достига: 1. Пророческо прозрение чрез нашия Бог (съответното Висше Eгo на всеки от нас), откриващо ни истините на плана, на който се налага да действаме; 2. Екстаз и озарение; 3. Действие в Духа (в астралното тяло чрез волята); 4. Власт над низшите несъзнателни демони (елементали) чрез самото естество на нашите очистени Eгo. Ho това изисква пълното им очистване. Това той е нарекъл магия чрез посвещение в теургията. 1 „De Mysteriis“, стр. 290, редовете от 15 до 18. et. seq., разд. V и VII. 2 Ibid, стр. 100, раздел III, отд. III. Но теургията трябва да бъде предшествана от тренировка на нашите чувства и познание на човешкото Аз относно Божественото Аз. Докато човек не е овладял основно това предварително обучение, безполезно е да се антропоморфизират безформените. Под „безформени“ аз подразбирам висшите и низшите богове, надземните, както и земните духове или същества, които за начинаещите могат да бъдат разкрити само в цветовете и звуците. Тъй като никой, освен високия Адепт, не може да види „Бога“ в неговата истинска трансцедентална форма, която за нетренирания интелект, за чела, ще бъде видима само чрез аурата си. Виждането на фигурите изцяло, понякога случайно възприемани от сензитивите и медиумите, се отнася към една или друга от трите единствени категории, които те са в състояние да видят: а) астралите на живи хора; б) Нирманакаи (адепти, добри или зли, чиито тела са мъртви, но които са се научили да живеят в невидимото пространство в своите ефирни личности); и в) призраци, елементарни и елементали, маскиращи се във форми, заимствани от астралната светлина въобще или от образи в „мислената представа“ (mind’s eye) на присъстващите хора или на медиума, които веднага се отразяват в техните собствени аури. След прочитането на всичко това, учениците сега по-добре ще разберат необходимостта отначало да изучат съответствията между нашите „принципи“ – които по същество са различни аспекти на триединния (духовния и физическия) човек – и нашите Парадигми, техните преки корени във Вселената. Като следствие от това ние трябва да резюмираме нашето учение за Йерархиите, непосредствено свързани и завинаги съединени с човека. Достатъчно беше казано, за да се докаже, че докато за изтоковедите и непосветените маси фразата ,,Ом Мани Падме Хум“ означава просто „О, скъпоценност в Лотоса“, езотерично тя означава „О, Мой Боже вътре в мен“. Да, във всяко човешко същество има Бог, тъй като човекът е бил и отново ще стане бог. Тази фраза сочи неразривната връзка между Човека и Вселената. Тъй като Лотосът е всемирен символ на Космоса като абсолютно цяло, а скъпоценността е духовният човек, или богът. В предишната статия са дадени съответствията между цветовете, звуците и „принципите“; и тези, които са чели нашия втори том, ще си спомнят, че седемте принципа водят произхода си от седемте велики Йерархии на Ангелите, или Дхиан Коганите, които на свой ред са свързани с цветовете и звуците и колективно образуват проявения Логос. Във вечната музика на сферите ние намираме съвършената гама, съответстваща на цветовете, и в числото – определяно от вибрациите на цвета и звука, което „лежи в основата на всяка форма и ръководи всеки звук“ – намираме сумата на Проявената Вселена. Ние можем да илюстрираме тези съответствия чрез показването на отношенията на цветовете и звуците към геометричните фигури, които1 изразяват прогресиращите стадии в проявата на Космоса. 1 Вж. supra, I, 38; I. 4, 43 et seq.; II, et seq., 742, et seq. Но ученикът определено ще се смути, ако при изучаването на диаграмите не разбира две обстоятелства: 1. Че тъй като нашият план е план на отражението и поради това е илюзорен, то различните обозначения са преобърнати и трябва да се броят от долу на горе. Музикалната гама започва отдолу и отива нагоре, започвайки с долно Дои завършвайки с много по-високо Си. 2. Че Кама Рупа (съответстваща на До в музикалната гама), съдържаща в себе си всички потенции на материята, неизбежно е отправна точка на нашия план. По-нататък, от нея започва обозначаването на всеки план като от съответстваща на „материята“ на този план. Отново ученикът трябва да помни, че тези обозначения трябва да бъдат разположени в окръжност, показвайки по този начин, че Фа е средната нота на Природата. Казано накратко, музикалните ноти, или звуците, цветовете и числата следват от едно към седем, а не от седем към едно, както обикновено е показано в спектъра на призматичните цветове, в който червеният се смята за пръв; това е фактът, който ме принуди да разположа принципите и дните на седмицата хаотично в диаграма II. Музикалната гама и цветовете, в съответствие с числото на вибрациите, следват от света на грубата материя към духовния свят по следния начин: |
