|
„Преди Аз да те образувам в корема, Аз те познавах; и преди ти да излезеш от утробата, Аз те осветих“, тъй като Еремия означава тук Човека, когато той все още е бил Еон, или Божествения Човек, както при Симон Влъхва, така и в източната философия. Първите три глави на „Книгата Битие“ са дотолкова окултни, доколкото и това, което е дадено в статия I. Тъй като земният Рай е Утробата, казва Симон,1 а Едем – областта, която я заобикаля. Реката, изтичаща от Едем, за да оросява градината, е пъпната връв, тази пъпна връв се дели на четири Извора, потока, изтичащи от нея, четири канала, които служат да се храни утробният плод, т.е. две артерии и две вени, които се явяват канали за кръвта и пренасят дихателния въздух, тъй като нероденото още дете, според Симон, изцяло заобиколено от Амниона, се храни чрез пъпната връв и получава живителен въздух чрез аортата.2 1 „Philosophumena“, VI, 14. 2 Отначало се появяват пъпно-коремните съдове, две артерии и две вени, но те впоследствие напълно изчезват, както изчезва „съдовото място“ на пъпната везикула, откъдето те излизат. Що се отнася конкретно до „пъпните съдове“, пъпната връв в крайна сметка обвива около тях от дясно на ляво една пъпна вена, която доставя окислена кръв от майката към плода, и две хипогастрични или пъпни артерии, които отвеждат използваната кръв от плода към плацентата, като при това съдържанието на съдовете е противоположно на това, което се установява след раждането. Така науката потвърждава мъдростта и знанието на древния окултизъм, тъй като в дните на Симон Влъхва никой, ако не е бил посветен, нищо не е знаел за кръвообращението или за физиологията. По времето, когато тази статия се печаташе, аз получих две малки брошури от д-р Джеком А. Андерсън, които са издадени през 1884 и 1888 г. и в които могат да се намерят научни доказателства за захранването на утробния плод именно така, както е изложено в статия I. Накратко, плодът се храни чрез осмоза от амниотичната течност и диша чрез плацентата. Науката малко или почти нищо не знае за амниотичната течност и нейното използване. Ако някой поиска да си изясни по-подробно този въпрос, аз препоръчвам труда на д-р Андерсън ,.Remarks on the Nutrition of the Foetus“. (Wood & Co., New York.) Казаното no-горе е представено, за да се обясни това, което ще последва. Симон Влъхва е имал много ученици и той ги наставлявал в Магията. Те извършвали така наречените „изгонвания на бесове“ (като в „Новия Завет“), прилагали заклинания, използвали любовни треви; вярвали в сънищата и виденията и ги създавали по желание; и накрая, принуждавали духовете на низшите категории да им се подчиняват. Симон Влъхва бил наричан „Велика Сила на Бога“, буквално – „Мощ на Божеството с название Велик.“ Това, което тогава наричали Магия, ние днес назоваваме Теософия или Божествена Мъдрост, Сила и 3нание. Неговият непосредствен ученик Менандър също е бил велик маг. Сред другите писатели Ириней казва: „Приемник па Симон е бил Менандър, самаритянин по рождение, който достигнал най-високите върхове в науката магия.“ Така и учителят, и неговият ученик са показани като достигнали най-големи сили в изкуството на магиите – сили, които могат да се придобият само „с помощта на Дявола“, както заявяват християните; и все пак техните „действия“ били тъждествени с тези, за които се говори в „Новия Завет“, където такива вълшебни резултати се наричат божествени чудеса и затова хората вярват и ги смятат за излизащи от и чрез Бога. Но въпросът е – тези така наречени „чудеса“ на Христос и апостолите били ли са някога обяснени повече от магическите постижения на така наречените вещари и магьосници? Аз казвам – никога. Ние, окултистите, не вярваме в свръхестествени феномени и Учителите се смеят над думата „чудо“. Затова нека да видим какъв е истинският смисъл на думата Магия. Нейният източник и основа се намират в Духа и Мисълта, независимо дали е на божествен, или на земен план. Пред тези, които познават жизнеописанията на Симон, лежат две версии – бялата и черната магия, по техен избор, в широко обсъждания съюз на Симон с Елена, която той наричал своя епиноя (мисъл). Тези, които като християни е трябвало да опорочат опасния съперник, говорят за Елена като за прекрасна и действително съществувала жена, която Симон уж срещнал в един дом с лоша репутация в Тир и която, по мнението на неговите биографи, е била превъплътяване на Троянската Елена. Каква тогава „Божествена мисъл“ е тя? Във „Philosophumena“ на Симон се приписват думите, че низшите ангели, или третите Еони, бидейки толкова материални, имали повече лошо у себе си от всички останали. Бедният човек, сътворен или еманирал от тях, носел пороците на своя източник. Какво означавало това? Само следното: когато третите Еони овладели на свой ред Божествената мисъл, като следствие от предаването им на Огъня, тогава вместо да създадат човека като съвършено същество, съгласно всемирния план, те отначало не му предали Божествената искра (мисълта, на Земята – Манас); и това послужило като причина и източник за извършването от несъзнателния човек на първоначалния грях, така както ангелите го извършили еони преди това с отказа си да творят.1 Накрая, след като задържали при себе си епиноя като пленница и подложили Божествената мисъл на всякакви оскърбления и осквернения, те свършили с това, че я затворили във вече оскверненото тяло на човека. После, по тълкуването на враговете на Симон, тя преминавала от едно женско тяло в друго през вековете и расите, докато накрая Симон я открил и познал в проститутката Елена, „загубената овца“ от притчата. Нa Симон се приписва, че се представил като Спасителя, спуснал се на земята, за да освободи тази „овца“ и хората, у които епиноя все още се намира под властта на низшите ангели. Така на Симон се приписва извършването на големи магически действия, като резултат от неговото полово сливане с Елена, поради това – с черната магия. Действително, главните обреди на този вид магия са основани на това отвратително буквално тълкуване на възвишените митове – един от най-благородните сред тях бил въведен по този начин от Симон, в качеството на символично обозначение на собственото му учение. Тези, които правилно го разбирали, знаели какво се подразбира под „Елена“. Това бил брак на Hoye (Атма-Буддхи) с Манаса, съюз чрез който Волята и Мисълта стават едно и получават божествени сили. Тъй като Атманът у човека – бидейки несмесена същност, изначален Божествен Огън (или вечното и вселенско, „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“) – се намира на всички планове, а Буддхи е негов носител или Мисълта, породена от „Бащата“ и пораждаща „Бащата“ на свой ред, а също така и Волята. Тя е „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“, ставайки по този начин, в съединение с Манас, мъже-женски само в тази сфера. Следователно, когато Симон е говорел за самия себе си като за Отец, Син и Светия Дух и за Елена като за своя епиноя, Божествената Мисъл, той подразбират брак на своя Буддхи с Манаса. Елена била Шакти на вътрешния човек, женската сила. 1 Supra, том П. |
