За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 186

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Този женски „Въздух“ е нашият Ефир или кабалистичната астрална светлина. Следователно това е вторият Свят на Симон, породен от Огъня, началото на всичко съществуващо. Ние го наричаме ЕДИНЕН ЖИВОТ, Разумен. Божествен Пламък, вездесъщ и безкраен. В системата на Симон този Втори Свят се управлява от Същество или Сила, която е била и мъжка, и женска, или активна и пасивна, добра и зла. Това Същество-Родител, подобно на изначалната безкрайна Сила, също така се нарича „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“, докато съществува проявеният Космос. Когато еманирал in actu и станал подобен на своя Родител, той не е бил двойствен или андрогинен. Еманиралата от него Мисъл (sige) станала като него самия (Родител), ставайки подобна на образа му (или прототипа); второто сега на свой ред станало първо (на собствения си план или сфера). Както казва Симон:

„То (родителят или Бащата) е било едно. Тъй като, имайки я (Мисълта) в себе си, то било самотно. Обаче то не било първото, макар и да било предшестващо; но проявявайки се пред себе си от себе си, то станало второ (или дуално). Също така, то не се наричало Баща, преди тя (Мисълта) да му даде това название. Поради това, като саморазвиващо себе си чрез себе си, проявило собствената си Мисъл; така и Мисълта, проявявайки се, не действала, а виждайки Бащата, го скрила в себе си, т.е. (скрила) тази Сила (в себе си). И тази Сила (Dunamis, т.е. Nous) и Мисъл (Epinoid) са мъже-женска. Поради това те си съответстват, тъй като Силата по никакъв начин не се различава от Мисълта, понеже са едно. Така от това, което е на върха, се открива Силата, а от това, което е долу – Мисълта. Като следствие се получава, че това, което се е проявило от тях, макар и дa е едно, все пак се оказва двойно, тъй като андрогинът има женско в себе си. Така има Ум в Мисълта – неща неразделими помежду си, които макар и да представляват едно, все пак са двойствени.“1

Той (Симон) нарича тази първа Сизигия от шест Сили и от Седмата, която е заедно с нея, Nous и Epinoia, Небеса и Земя; мъжкото гледа надолу от висините и взема Мисълта за своя Сизиния (или съпруга), тъй като намиращата се долу Земя приема интелектуалните плодове, които се донасят от Небесата и които се родствени на Земята.2

1 Op. cit., VI, 13.

2 Op. cit., I, 13.

Третият Свят на Симон с неговия трети ред от шест Еона и седмия, Родителят, еманира по абсолютно същия начин. Това е същата нота, която преминава през цялата гностична система – постепенното развитие надолу в материята чрез уподобяване; и това е закон, който може да се проследи до първоначалния окултизъм, или магията. При гностиците, както и при нас, тази седма Сила, синтезираща всичко, е Духът, витаещ над тъмните води на недиференцираното Пространство, Нараяна или Вишну в Индия; Светият Дух на християнството. Но докато при последното тази концепция е обусловена и омаловажена от ограниченията, които повличат след себе си милостта и вярата, източната философия го представя като насищащ всеки атом, съзнателен или несъзнателен. Ириней допълва информацията за по-нататъшното развитие на тези шест Еона. От него научаваме, че Мисълта, отделяйки се от Родителя си и узнавайки, благодарение на своята тъждественост на Същността с последния, това, което е трябвало да узнае, пристъпила на втория, или междинния план – или по-точно Свят (всеки такъв Свят се е състоял от два плана, висш и низш, мъжки и женски – последният в крайна сметка се облича в двете Сили и става андрогин) – към сътворяването на низшите Йерархии, Ангели и Сили, Власти и Войнства от всякакъв вид; те на свой ред сътворили или no-скоро еманирали от своята собствена Същност нашия свят с неговите хора и същества, които те наблюдават.

От това следва, че всяко разумно същество – наричано на Земята човек – носи у себе си същата тази същност и потенциално притежава всички атрибути на висшите Еони, първоначалните Седем. Той трябва да развива, „с образа на висшия пред него“ по пътя на подражанието in actu, Силата, с която е дарен най-висшият от неговите Родители, или Бащи. Тук ние отново можем да дадем цитат от „Philosophumena“:

„Така че, според Симон този благ и постоянен (принцип) е скрит във всичко като потенция, а не като действие. Това е нещото, „което е съществувало, съществува и ще съществува“, т.е. това, което е стояло на върха в непородената Сила; това, което стои долу в потока на водите, породени в образа; това, което ще стои на върха наред с блажената, безкрайна Сила, ако то стане подобно на този образ. Тъй като трима са тези, казва той, които стоят и без тези три Еона на стабилността няма украсяване на подражаемото, което по тяхно мнение (на последователите на Симон) ce е родило върху водата и бидейки формирано по това подобие, е съвършеният небесен (Еон), който по никакъв мислим начин не е по-долу от незародената Сила. Така те казват: „Аз и ти сме едно; преди мен (си бил) ти; това, което ще бъде след теб, съм аз“. Това, казва той, е единната Сила, разделила се на долна и горна, самораждаща се, самохранеща се, търсеща сама себе си, сама себе си намираща, майка сами на себе си, баща, брат, съпруга, дъщеря и син, единна, тъй като тя е Корен на всичко.“1

И така, ние научаваме за този троен Еон, че той пръв съществува като „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“, или като несътворена Сила, Атман; вторият е зароден в тъмните води на Пространството (Хаоса или недиференцираната Субстанция, нашият Буддхи) от или чрез образа на първия, отразен в тези води, образ на Него, или на Този, който витае над тях; третият Свят (или у човека Манас) ще бъде дарен с всичките сили на този вечен и вездесъщ Образ, ако той сам го асимилира. Тъй като:

,,Всичко, което е вечно, чисто и нетленно, е скрито във всичко, което съществува“,

макар и само потенциално, а не в действащ вид. И ,,Всичко е този образ, стига низшият образ (човекът) да се издигне към този висш Източник и Корен в Духа и Мисълта.“

Материята като субстанция е вечна и никога не е била сътворена. Поради това Симон Влъхва, както и всички велики Учители на гностиците и източните философи, никога не говори за нейното начало. „Вечната Материя“ получава различните си форми в низшия Еон от Ангелите-Творци, или Строителите, както ние ги наричаме. Защо тогава Човекът, прекият наследник на висшия Еон, да не прави същото чрез силата на своята мисъл, която се е родила от Духа? Това е Крияшакти, способността да се създават на обективен план чрез силата на Мислеосновата и Волята форми от незримата, нерушима Материя. Правилно казва Еремия,2 цитирайки „Словото Господне“:

1 Ор. cit., VI, 17.

2 Op. cit., I, 5.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 186

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред