За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 185

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

КАКВО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е МАГИЯ

Езотеричната наука е преди всичко познание за нашите връзки с Божествената магия1 и неразделността в нея с нашите божествени Аз – последните означават още нещо, освен висшия ни Дух. Поради това, преди да пристъпим към примерите и да обясним тези връзки, може би ще бъде полезно да се даде на ученика правилната представа за пълното значение на тази твърде неправилно разбрана дума – Магия.

1 В своето духовно, съкровено значение Магията (Magia) означава „Велик Живот“ или божествен живот в духа. Коренът на тази дума е магх, както това се вижда от санскритския махат, зендския ман, гръцкия мегас и латинския магнус – всички те означават „велик“.

Много хора искат и горят от желание да изучават окултизма, но много малко са тези, които имат макар и приблизителна представа за тази наука. Също така твърде малко от нашите американски и европейски ученици могат да извлекат полза от санскритските трудове или дори от техните преводи, тъй като тези преводи в по-голямата си част представляват само маскировка за непосветения. Поради това аз предлагам на тяхното внимание нагледни примери на казаното по-горе, като давам цитати от трудовете на неоплатониците. Те са достъпни в преводите; и за да се хвърли светлина върху това, което досега е било изпълнено с мрак, достатъчно ще бъде да се посочи някой ключ в тях. Така Гнозисът, както дохристиянският, така и следхристиянският, прекрасно ще послужи за нашите цели.

Милиони християни знаят името на Симон Влъхва и малкото, което е казано за него в „Деянията на Апостолите“; но малцина са чували поне за множеството пъстри, фантастични и противоречиви подробности, които традицията е запазила за неговия живот. Разказ за неговите постижения и смъртта му може да се намери само в пристрастните полу-фантастични писания за него в трудовете на отците на църквата като Ириней, Епифаний и св. Юстин, а в частност, в анонимния „Philosophumena“ И все пак той е историческа личност и името „Влъхва“ (Magus) му било дадено и прието от всичките му съвременници, включително и от главите на християнската църква като признание за чудодейните сили, които той е притежавал, независимо от това дали са го разглеждали като бял (божествен), или като черен (адски) маг.

В това отношение мнението винаги е било напасвано в изгода на езическите или на християнските склонности на летописеца.

Именно в неговата система и в системата на Менандър, негов ученик и приемник, ние откриваме какво именно е означавал за посветените на онези дни терминът „Магия“.

Както всички останали гностици, Симон учел, че нашият свят е бил сътворен от низшите ангели, които той наричал Еони. Той споменава само три степени Еони; тъй като е било и е безполезно, както обяснихме по-рано, да се преподава нещо за четирите висши степени, той започва с плана на глобусите А и G. Неговата система е така близка до окултната истина, както и другите, и поради това ние можем да я изследваме, също и неговите, и Менандровите твърдения за магията, за да научим какво те са подразбирали под този термин. За Симон върхът на цялото проявено творение е бил Огънят. За него, както и за нас, това е бил Вселенският принцип, безкрайната сила, родила се от съкровената Потенциалност. Този Огън е бил първичната причина на проявения свят на битието и е бил двойствен, притежаващ проявена и скрита, или тайна страна.

„Тайната страна на Огъня е скрита в неговата очевидна (или обективна) страна, а обективната възниква от тайната страна“,1

1 „Philosophumena“, VI, 9.

пише той, което е равносилно на твърдение, че видимото винаги присъства в невидимото и невидимото във видимото. Това не е било нищо друго, освен нова форма на излагане на Платоновите идеи за Постижимото (Noeton) и Чувстваното (Aistheton) и ученията на Аристотел за силата (Dunamis) и Действието (Energeia). За Симон всичко, за което може да се мисли, всичко, върху което би могло да се въздейства, е бито съвършеният разум. В Огъня се съдържало всичко. И така всички части на този Огън, като надарени с разум и разсъдък, били поддаващи се на развитие чрез разширение и еманиране. Това е нашето Учение за Проявения Логос и в първичното им еманиране тези части са по същество нашите Дхиан-Когани, „Синовете на Пламъка и Огъня“, или висшите Еони. Този Огън е символ на дейната и жива страна на Божествената Природа. Зад нея се намира „безкрайната Потенциалност в Потенциалността“, която Симон нарича „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“ или постоянната стабилност и олицетворената неизменност.

По този начин от силата на мисълта Божествената мислеоснова преминала към Действието. Оттук идват ред първоначални еманации през Мисълта, пораждащи Действие: обективната страна на Огъня е Майката, неговата свещена страна – Бащата. Симон нарекъл тези еманации Сизигами (съединена двойка), тъй като те еманирали по двама: единият като активен, другият като пасивен Еон. Така еманирали три двойки (или шест от всичките, Огънят е бил седми), на които Симон дал следните наименования: „Разум и Мисъл; Глас и Име; Разсъдък и Размисъл“,1 като при това първото във всяка двойка е било мъжко, а второто женско. От тези първоначални шест еманирали шестте Еона на средния Свят. Нека да видим какво казва самият Симон:

„Всяко от тези шест първоначални същества е съдържало цялата безкрайна Сила (на своя родител), но тя била там само в Потенция, а не в Действие. Тази Сила трябвало да се призове (или приспособи) чрез представяне, за да може тя да се прояви в цялата си същност, величие и последствия; тъй като само тогава еманираната Сила е можела да стане подобна на своя родител, вечната и безкрайна Сила. Ако е обратното, ако тя би останала просто потенциалност в тези шест Сили и не би се приспособила чрез представяне, то тази Сила не би преминала в действие и би била загубена“2 –

1 Nous, Epinoia; Phуne, Onoma; Logismos, Enthumйsis.

2 „Philosophumema“, VI. 12.

изразявайки се по-ясно – тя би атрофирала, както казват нашите съвременници.

И така, какво биха означавали тези думи, освен че за да бъдат равни във всичко на Безкрайната Сила, Еоните е трябвало да Ј подражават в действията и самите те на свой ред да станат еманиращи Принципи, какъвто е бил техният Родител, давайки живот на новите същества и ставайки Сили in actu? Да се произвеждат еманации или да се придобие дара Крияшакти1 – това е непосредственият резултат от тази сила, следствие, което зависи от нашите собствени действия. Затова тази сила е вродена за човека, така както и за първоначалните Еони и дори за вторичните Еманации, поради самия факт на техния произход от Единния Изначален Принцип, Безкрайната Сила. Така в системата на Симон Влъхва ние намираме, че първите шест Еона, синтезирани от седмия, Родителската Сила, преминали към Действие и еманирали на свой ред шестте вторични Еона, които всички били синтезирани от своите съответни Родители. В „Philosophumena“ четем, че Симон уподобявал Еоните на „Дървото на Живота“. В „Откровение“ Симон е казал:2

„Написано е, че съществуват две разклонения на вселенските Еони, непритежаващи нито начало, нито край, като и двете са произлезли от същия този Корен, от незримата и непостижима Потенциалност, Sige (Мълчанието). Единият от тези (редове Еони) се появява отгоре. Това е Великата Сила, Вселенският Разум (или Божествената Мислеоснова, Махат на индуснте); moй заповядва на всички и се явява мъжки, Другият е отдолу, тъй като това е Великата (проявена) Мисъл, женски Еон, пораждащ всичко. Тези (два рода Еони), съответстващи3 си помежду си, се съчетават и проявяват средното разстояние (междинната сфера или план), непостижимият Въздух, който няма нито начало, нито край.“4

1 Вж. Supra, sub voce.

2 „Великото Откровение“ (Hк Megalк Apophiasia), за чийто автор е смятан самият Симон.

3 Буквално: стоящи един срещу друг в редове или по двойки.

4 „Philosophumena“, VI, 18.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 185

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред