|
КАКВО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е МАГИЯ Езотеричната наука е преди всичко познание за нашите връзки с Божествената магия1 и неразделността в нея с нашите божествени Аз – последните означават още нещо, освен висшия ни Дух. Поради това, преди да пристъпим към примерите и да обясним тези връзки, може би ще бъде полезно да се даде на ученика правилната представа за пълното значение на тази твърде неправилно разбрана дума – Магия. 1 В своето духовно, съкровено значение Магията (Magia) означава „Велик Живот“ или божествен живот в духа. Коренът на тази дума е магх, както това се вижда от санскритския махат, зендския ман, гръцкия мегас и латинския магнус – всички те означават „велик“. Много хора искат и горят от желание да изучават окултизма, но много малко са тези, които имат макар и приблизителна представа за тази наука. Също така твърде малко от нашите американски и европейски ученици могат да извлекат полза от санскритските трудове или дори от техните преводи, тъй като тези преводи в по-голямата си част представляват само маскировка за непосветения. Поради това аз предлагам на тяхното внимание нагледни примери на казаното по-горе, като давам цитати от трудовете на неоплатониците. Те са достъпни в преводите; и за да се хвърли светлина върху това, което досега е било изпълнено с мрак, достатъчно ще бъде да се посочи някой ключ в тях. Така Гнозисът, както дохристиянският, така и следхристиянският, прекрасно ще послужи за нашите цели. Милиони християни знаят името на Симон Влъхва и малкото, което е казано за него в „Деянията на Апостолите“; но малцина са чували поне за множеството пъстри, фантастични и противоречиви подробности, които традицията е запазила за неговия живот. Разказ за неговите постижения и смъртта му може да се намери само в пристрастните полу-фантастични писания за него в трудовете на отците на църквата като Ириней, Епифаний и св. Юстин, а в частност, в анонимния „Philosophumena“ И все пак той е историческа личност и името „Влъхва“ (Magus) му било дадено и прието от всичките му съвременници, включително и от главите на християнската църква като признание за чудодейните сили, които той е притежавал, независимо от това дали са го разглеждали като бял (божествен), или като черен (адски) маг. В това отношение мнението винаги е било напасвано в изгода на езическите или на християнските склонности на летописеца. Именно в неговата система и в системата на Менандър, негов ученик и приемник, ние откриваме какво именно е означавал за посветените на онези дни терминът „Магия“. Както всички останали гностици, Симон учел, че нашият свят е бил сътворен от низшите ангели, които той наричал Еони. Той споменава само три степени Еони; тъй като е било и е безполезно, както обяснихме по-рано, да се преподава нещо за четирите висши степени, той започва с плана на глобусите А и G. Неговата система е така близка до окултната истина, както и другите, и поради това ние можем да я изследваме, също и неговите, и Менандровите твърдения за магията, за да научим какво те са подразбирали под този термин. За Симон върхът на цялото проявено творение е бил Огънят. За него, както и за нас, това е бил Вселенският принцип, безкрайната сила, родила се от съкровената Потенциалност. Този Огън е бил първичната причина на проявения свят на битието и е бил двойствен, притежаващ проявена и скрита, или тайна страна. „Тайната страна на Огъня е скрита в неговата очевидна (или обективна) страна, а обективната възниква от тайната страна“,1 1 „Philosophumena“, VI, 9. пише той, което е равносилно на твърдение, че видимото винаги присъства в невидимото и невидимото във видимото. Това не е било нищо друго, освен нова форма на излагане на Платоновите идеи за Постижимото (Noeton) и Чувстваното (Aistheton) и ученията на Аристотел за силата (Dunamis) и Действието (Energeia). За Симон всичко, за което може да се мисли, всичко, върху което би могло да се въздейства, е бито съвършеният разум. В Огъня се съдържало всичко. И така всички части на този Огън, като надарени с разум и разсъдък, били поддаващи се на развитие чрез разширение и еманиране. Това е нашето Учение за Проявения Логос и в първичното им еманиране тези части са по същество нашите Дхиан-Когани, „Синовете на Пламъка и Огъня“, или висшите Еони. Този Огън е символ на дейната и жива страна на Божествената Природа. Зад нея се намира „безкрайната Потенциалност в Потенциалността“, която Симон нарича „това, което е съществувало, съществува и ще съществува“ или постоянната стабилност и олицетворената неизменност. По този начин от силата на мисълта Божествената мислеоснова преминала към Действието. Оттук идват ред първоначални еманации през Мисълта, пораждащи Действие: обективната страна на Огъня е Майката, неговата свещена страна – Бащата. Симон нарекъл тези еманации Сизигами (съединена двойка), тъй като те еманирали по двама: единият като активен, другият като пасивен Еон. Така еманирали три двойки (или шест от всичките, Огънят е бил седми), на които Симон дал следните наименования: „Разум и Мисъл; Глас и Име; Разсъдък и Размисъл“,1 като при това първото във всяка двойка е било мъжко, а второто женско. От тези първоначални шест еманирали шестте Еона на средния Свят. Нека да видим какво казва самият Симон: „Всяко от тези шест първоначални същества е съдържало цялата безкрайна Сила (на своя родител), но тя била там само в Потенция, а не в Действие. Тази Сила трябвало да се призове (или приспособи) чрез представяне, за да може тя да се прояви в цялата си същност, величие и последствия; тъй като само тогава еманираната Сила е можела да стане подобна на своя родител, вечната и безкрайна Сила. Ако е обратното, ако тя би останала просто потенциалност в тези шест Сили и не би се приспособила чрез представяне, то тази Сила не би преминала в действие и би била загубена“2 – 1 Nous, Epinoia; Phуne, Onoma; Logismos, Enthumйsis. 2 „Philosophumema“, VI. 12. изразявайки се по-ясно – тя би атрофирала, както казват нашите съвременници. И така, какво биха означавали тези думи, освен че за да бъдат равни във всичко на Безкрайната Сила, Еоните е трябвало да Ј подражават в действията и самите те на свой ред да станат еманиращи Принципи, какъвто е бил техният Родител, давайки живот на новите същества и ставайки Сили in actu? Да се произвеждат еманации или да се придобие дара Крияшакти1 – това е непосредственият резултат от тази сила, следствие, което зависи от нашите собствени действия. Затова тази сила е вродена за човека, така както и за първоначалните Еони и дори за вторичните Еманации, поради самия факт на техния произход от Единния Изначален Принцип, Безкрайната Сила. Така в системата на Симон Влъхва ние намираме, че първите шест Еона, синтезирани от седмия, Родителската Сила, преминали към Действие и еманирали на свой ред шестте вторични Еона, които всички били синтезирани от своите съответни Родители. В „Philosophumena“ четем, че Симон уподобявал Еоните на „Дървото на Живота“. В „Откровение“ Симон е казал:2 „Написано е, че съществуват две разклонения на вселенските Еони, непритежаващи нито начало, нито край, като и двете са произлезли от същия този Корен, от незримата и непостижима Потенциалност, Sige (Мълчанието). Единият от тези (редове Еони) се появява отгоре. Това е Великата Сила, Вселенският Разум (или Божествената Мислеоснова, Махат на индуснте); moй заповядва на всички и се явява мъжки, Другият е отдолу, тъй като това е Великата (проявена) Мисъл, женски Еон, пораждащ всичко. Тези (два рода Еони), съответстващи3 си помежду си, се съчетават и проявяват средното разстояние (междинната сфера или план), непостижимият Въздух, който няма нито начало, нито край.“4 1 Вж. Supra, sub voce. 2 „Великото Откровение“ (Hк Megalк Apophiasia), за чийто автор е смятан самият Симон. 3 Буквално: стоящи един срещу друг в редове или по двойки. 4 „Philosophumena“, VI, 18. |
