|
СТАТИЯ II ОБЯСНЕНИЕ Предвид трудното постигане на разглежданите предмети, настоящата статия ще започне с пояснението на някои точки, които са останали неясни в предишната и също така на някои твърдения, в които привидно прозират противоречия. Астролозите, каквито са много сред езотериците, вероятно ще бъдат смутени от някои твърдения, явно противоречащи на техните учения; в същото време тези, които нищо не знаят по предмета, могат в началото да срещнат възраженията на изучавалите езотеричните системи на Кабала и Астрологията. Нека завинаги да стане известно, че нищо от това, което е отпечатано в публичния печат и достъпно за всеки изучаващ в публичните библиотеки или музеи, не е действително езотерично, а е или умишлено премесено с „маскировки“, или не може да бъде разбрано и изучено с някаква полза, без наличието на речник на окултните термини. Поради това посочените по-долу учения и пояснения ще бъдат полезни за ученика, ще му помогнат да формулира учението, изложено в предишната статия. В Диаграма 1 ще се забележи, че 3, 7 и 10 центъра са съответно следните: а) 3 имат отношение към духовния свят на Абсолюта и поради това към трите висши принципа у Човека. б) 7 принадлежат към духовния, психическия и физическия свят и към тялото на човека. Физиката, метафизиката и свръхфизиката са триадата, която символизира човека на този план. в) 10, или тяхната обща сума е Вселената като цяло, във всичките си аспекти и също така нейният Микрокосмос – Човекът с неговите десет отвора. Ако за момент оставим настрана Висшата Декада (Космоса) и Низшата Декада (Човека), първите три числа от отделните седем имат непосредствено отношение към Духа, Душата и аурната обвивка на човешкото същество, така както и към висшия свръхчувствен свят. Долните четири, или четирите аспекта, принадлежат само на Човека, също така и на Вселенския Космос, като при това всичко се синтезира от Абсолюта. Ако си представим тези три абстрактни или разделени степени на Битието, според символизма на всички източни религии, като съдържащи се в един Овум, или ЯЙЦЕ, то името на това ЯЙЦЕ ще бъде Свабхават, или БИТИЕ НА ВСИЧКО на проявен план. Ако говорим истината, тази Вселена няма нито център, нито периферия; но в индивидуалния и краен ум на човека тя има такова определение, естествено следствие от ограничеността на човешката мисъл. В Диаграма II, както вече беше казано, не бива да се имат предвид числата, дадени в колонката отляво, тъй като те се отнасят само към Йерархията на цвета и звука на метафизичен план и не са характерните числа на човешките принципи или планети. Човешките принципи не се поддават на номерация, тъй като всички хора се различават помежду си, така както на земята няма две тревички, които да са абсолютно еднакви. Номерацията тук е въпрос на духовния напредък и естественото преобладаване на един принцип над останалите. При някого това може да е Буддхи, което стои на първо място; при друг, ако той е скотски сладострастник, това е Низшия Манас, при един физическото тяло – или може би Прана, жизненият принцип – ще бъде на пръв или висш план, както е при извънредно здравия човек, пълен с жизнена сила; при друг този принцип може да е шести или дори седми от горе на долу. Отново, цветовете и металите, съответстващи на планетите и човешките принципи, както ще бъде отбелязано, не са тези, които екзотерично са известни на съвременните астролози и окултисти на Запада. Да видим откъде съвременният астролог е получил своите понятия за съответствията на планетите, металите и цветовете. И тук ние се сещаме за съвременния изтоковед, който, като съди по външността, приписва на древните акадийци (а също така и на халдейците, индусите и египтяните) грубата представа, че Вселената и по подобен начин Земята приличат на преобърната камбановидна чаша! Това той доказва, посочвайки символичното изображение в някои акадийски надписи и върху асирийските скулптурни орнаменти. Но тук не е мястото да се обяснява как този асириолог греши, тъй като всички такива изображения са по същество само символи на Khargakkurra, Планината на Света или, Меру, и се отнасят само до северния полюс, Страната на Боговете.1 Своето екзотерично учение за планетите и техните съответствия асирийците са построили така: 1 Вж. supra, II, 447, 448; и I, 177, et seq. Числа Планети Метали Цветове Слънчевите дни на седмината 1 Сатурн Олово Черен Събота (оттук Сабат в чест на Йехова) 2 Юпитер Калай Бял, но също Четвъртък така често пурпурен или оранжев 3 Марс Желязо Червен Вторник 4 Слънце Злато Жълтозлатист Неделя 5 Венера Мед Зелен или жълт Петък 6 Меркурий Живак Син Сряда 7 Луна Сребро Сребристобял Понеделник Ето такова е разпределението, днес прието от християнските астролози, като се изключи само редът на дните от седмицата, от който, чрез прилагане на наименованията на слънчевите планети към лунните месеци, те направили безнадеждна бъркотия, както вече беше показано в статия 1. Ето Птоломеевата хелиоцентрична система, която представя Вселената според долната диаграма, показвайки нашата Земя в центъра на Вселената, а Слънцето като планета, четвърта по ред: И ако християнската хронология и редът на дните на седмицата всекидневно се подлагат на изобличения като основани на абсолютно неправилни астрономични данни, то също така отдавна е дошло времето да се направи реформа и в Астрологията, построена на такива данни и дошла до нас изцяло от халдейското и асирийското екзотерично простолюдие. Но съответствията, посочени в тези статии, са чисто езотерични. От това следва: при названията на Планетите на Слънчевата система или тяхното символизиране (както на диаграма II) не бива да се предполага, че се имат предвид самите планетни тела, а че те са само образи на чисто физичен план на седмичната природа на психическите и духовните светове. Материалната планета може да съответства само на нещо материално. Така когато е казано за Меркурий, че съответства на дясното око, това съвсем не означава, че тази обективна планета има някакво влияние върху десния зрителен орган, а no-скоро, че и двете се намират в мистично съответствие чрез Буддхи. Човек получава Духовната си Душа (Буддхи) от същността на Манаса Путрите, Синовете на Мъдростта, които са Божествени Същества (или Ангели), управляващи и стоящи начело на планетата Меркурий. По същия начин Венера, Манас и лявото око са отбелязани като съответствия. Екзотерично в действителност такава връзка на физическите очи и физическите планети не съществува; но езотерично връзка има, тъй като дясното око е „Окото на Мъдростта“, т.е. то магнетично съответства на този окултен център в мозъка, който ние наричаме „Трето Око“;1 а лявото съответства на разсъдъчния мозък или на клетките, които на физичен план са органите за способността мислене. Кабалистичният триъгълник Кетера, Хокма и Бина показва това. Хокма и Бина, или Мъдростта и Разсъдъка, Бащата и Майката, или отново Бащата и Сина, се намират на един и същи план и взаимно реагират. Когато индивидуалното съзнание е обърнато навътре, става съединяване на Манаса и Буддхи. В духовно възродения човек това съединение е постоянно. Висшият Манас се привлича към Буддхи зад прага на Девачана и Душата – или no-скоро Духа, който не бива да се бърка с Атма, Свръх-Духа – както е казано, притежава „Единно Око“. Езотерично, с други думи, „Третото Око“ е активно. Наричат Меркурий Хермес, а Венера – Афродита, и по този начин тяхното съединяване у човека на психофизичен план му дава названието Хермафродит, или Андрогин. Но абсолютно Духовният човек е напълно разделен с пола. Духовният човек се намира в непосредствено съответствие с висшите „цветни кръгове“ на Божествената призма, която еманира от Единния безкраен бял кръг, докато физическият човек еманира от Сефиротите, които са по същество гласовете или звуците на източната философия. И тези „гласове“ са по-ниско от „цветовете“, тъй като по същество те са седемте низши Сефироти или обективните звуци, които са видими, но не могат да се чуят, както показва „Зоxap“,1 а също така дори Старият Завет. Тъй като, ако е преведен правилно, 18-и стих на XX глава от „Изход“ звучи по следния начин: „И народът видял Гласа“ (или звуците, а не „гръм“, както сега го превеждат); и тези гласове или звуци са по същество Сефироти.2 1 Вж. supra, II, 361, et seq. 1 Ор. cit., II, 81, 6. 2 Вж. „Die Kabbala“ на Франк. стр. 314, et seq. |
