|
ДИАГРАМА I I. МАКРОКОСМОСЪТ И НЕГОВИТЕ 3,7 ИЛИ 10 ЦЕНТЪРА НА ТВОРЯЩИ СИЛИ На тази диаграма ние виждаме, че физическият човек (или неговото тяло) не притежава свой дял в непосредствените чисти вълни на божествените Същности, които текат от Един в Трима, Непроявеният чрез проявения Логос (горният лик в диаграмата). Пуруша, първоначалният Дух, се докосва до човешката глава и спира там. Но Духовният Човек (синтез на седемте принципа) е непосредствено съединен с него. Тук трябва да се кажат няколко думи за обичайната екзотерична номерация на принципите. Отначало е било извършено и издадено само приблизителното деление. „Езотеричният буддизъм“ започва с Атма, седмият, и завършва с физическото Тяло, първият. Но нито Атма, който не е индивидуален „принцип“, а излъчване от Непроявения Логос и единен с него, нито тялото, което е материалната черупка, или обвивката на Духовния Човек, могат да бъдат, казано строго, отнесени към „принципите“. Освен това, главен „принцип“ сред всичките, който досега дори не е бил споменаван, е „Светещото Яйце“ (Хиранягарбха), или невидимата магнетична сфера, в която всеки човек е обвит.1 Тя е непосредствена еманация: а) от Атмичния Лъч в неговия троен аспект на Твореца, Съхранителя и Разрушителя (Възродителя); и б) от Буддхи-Манаса. Седмият аспект на тази индивидуална Аура е способността да приема формата на своето тяло и да стане „Лъчезарен“, сияещ авгоейд. Казано прецизно, това е нещото, което от време навреме става формата, наричана Майави Рупа. Поради това, както е обяснено във втория лик на диаграмата (астралния човек), Духовният Човек се състои само от пет принципа, както учат ведантистите,2 които мълчаливо заменят физическото с това шесто, или аурно тяло и сливат двойния Манас (двойния ум или съзнание) в едно. Затова те говорят за петте Коши (обвивки или принципа) и наричат Атма шести, но не „принцип“. Ето в какво се съдържа тайната на това, че покойният Суба Роу е критикувал делението в „Езотеричен буддизъм“. Но нека сега учениците научат истинската номерация. 1 Също както животните, растенията и дори минералите. Райхенбах така и никога не разбрал какво е научил с помощта на своите сензитиви и ясновиждащи. Това е одичен или no-скоро аурен или магнетичен флуид, който еманира от човека, но той е и нещо повече. 2 Вж. supra, I, 211, ведическото екзотерично изчисление.. A. Безполовият, непроявен Логос. B. Потенциалната Мъдрост. C. Вселенската Мислеоснова. a. Творящият Логос. b. Вечната Субстанция. c. Духът. D. Духовните Сили. действащи в Материята. А. В. С. Непознаваемото. a.b. с. Това е Прадхана, недиференцираната материя във философията на Санкхя, или Доброто, Злото и Хаотичната Тъмнина (Сатва, Раджас и Тамас), неутрализиращи се помежду си. При диференциация те стават Седемте Творящи Сили: Дух, Субстанция и Огън, стимулиращи Материята към самодиференциране. П. МИКРОКОСМОСЪТ (ВЪТРЕШНИЯТ ЧОВЕК) И НЕГОВИТЕ 3,7 ИЛИ 10 ЦЕНТЪРА НА ПОТЕНЦИАЛНИ СИЛИ (АТМАН, макар че екзотерично е смятан за седмия принцип, съвсем не е принцип и принадлежи на Вселенската Душа; 7 – това е АУРНОТО ЯЙЦЕ, Магнитната Сфера около всяко човешко и животинско същество.) 1. БУДДХИ, носител на ATMA. 2. МАНАС, носител на БУДДХИ. 3. НИЗШИЯТ МАНАС (Висшият и Низшият МАНАС – това са два аспекта и един и същи принцип) и 4. КАМА РУПА, неговият носител. 5. ПРАНА, Животът, и 6. ЛИНГА ШАРИРА, неин носител. 1,11,111 – това са трите ипостаса на АТМАН; неговият контакт с природата и човека съставлява Четвъртия, превръщайки това в Четворка, или Тетрактис, Висше Аз. 1. 2. 3. 4. 5. 6. Тези шест принципа, действащи на четири различни плана и притежаващи своя АУРНА ОБВИВКА на седмия (vide infra), са принципите, които се използват от Адептите на Дясната Ръка, или Белите Магове. Физическото тяло не е принцип; то напълно се игнорира; използва се само в Черната Магия. III. МИКРОКОСМОСЪТ (ФИЗИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК) И НЕГОВИТЕ 10 ОТВОРА, ИЛИ ЦЕНТРОВЕ НА ДЕЙНОСТ 1. (БУДДХИ) Дясното Око. 3. (НИЗШИЯ МАНАС) Дясното ухо. 5. (ЖИЗНЕН ПРИНЦИП) Дясната ноздра. 7. Органът на ТВОРЯЩИЯ ЛОГОС, устата. 8, 9. 10. Тъй като тази Низша Тройка има непосредствена връзка с Висшата Атмична Триада с нейните три аспекта (творящия, съхраняващия и разрушаващия или по-точно възраждащия), то злоупотребата със съответните функции е най-страшният от Кармичните Грехове – при християните това е Грях против Светия Дух. 2. (МАНАС) Лявото око. 4. (КАМА РУПА) Лявото ухо. 6. (ЖИЗНЕНИЯТ НОСИТЕЛ) Лявата ноздра. 7. Образецът на 10-ия (творящия) отвор в Низшата Триада. Тези физически органи се употребяват само от дугпите на Черната Магия. Причината, поради която е било забранено публично да се споменава аурното тяло, е в това, че то е толкова свещено. Именно това тяло при смъртта асимилира същността на Буддхи и Манаса и става носител на тези духовни принципи, които не са обективни, след което, при пълното сияние на Атма върху него, се възнася като Манас-Тайджаси в Девачанско състояние. Поради това го наричат с много имена. То е Сутратма, сребърната „нишка“, която се „въплътява“ от началото на Манвантарата до края, нанизвайки на себе си бисерите на човешкото съществуване, с други думи – духовният аромат на всяка личност, която то следва през пилигримството на живота.3 Това също така е материалът, от който адептът формира своите астрални тела, от Авгоейд и Майави Рупите надолу. След смъртта на човека, когато неговите най-ефирни частици са всмукали в себе си духовните принципи на Буддхи и Висшия Манас и са озарени от излъчването на Атма, аурното тяло остава или в Девачанско състояние на съзнание, или, както е в случая на съвършения адепт, предпочита състоянието на Нирманакаи, т.е. на този, който дотолкова е очистил цялата своя система, че е станал по-висок дори от божествената илюзия девачани. Такъв адепт остава в астрален (незрим) план съединен с нашата земя и от този момент се движи и живее, владеейки всичките си принципи, като се изключи Кама Рупа и физическото тяло. В случая на девачани, Линга Шарира – alter ego на тялото, което в течение на живота обитава вътре във физическата обвивка, докато лъчистата аура пребивава извън нея – бидейки прикрепен с материални частици, които оставя след себе си тази аура, остава в близост до мъртвото тяло, извън него и скоро се разтваря. При съвършения адепт само тялото се подлага на разлагане, докато центърът на силата, която е служела за опора на страстите и желанията, изчезва заедно със своята причина – животинското тяло. Но в течение на живота на последното, всички тези центрове са повече или по-малко активни и се намират в постоянно съотношение със своите прототипи, космичните центрове, и техните микрокосмоси – принципите. Само чрез тези космически и духовни центрове физическите центрове (горните седем отвора и долната триада) могат да извличат полза от своите окултни взаимодействия, тъй като тези отвори или проходи са каналите, прокарващи в тялото въпросните влияния, които волята на човека привлича и използва, т.е. космичните сили. 3 Вж. „Lucifer“, януари 1889, „Диалог за тайните на посмъртния живот“. |
