За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 176

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Но кой в действителност е Падмапани? Есеки от нас трябва сам да го познае, когато стане готов за това. Всеки от нас има вътре в себе си „Скъпоценност в Лотоса“, наречете го Падмапани, Кришна, Будда, Христос или с някакво друго име, каквото можем да дадем на нашето Божествено Аз. Екзотерично този разказ звучи така:

Говори се, че върховният Будда или Амитабха, в часа на създаването на човека изпуснал розов лъч светлина от своето дясно око. Лъчът издал звук и станал Падмапани Бодхисатва. След това Божеството позволило да се излее от лявото му око небесносин лъч светлина, който, въплътявайки се в двамата девствени Долма, придобил силата да просветява умовете на живите същества. Тогава Амитабха нарекъл тази комбинация, която веднага избрала за място на своето пребиваване човека, „Ом Мани Падме Хум“, „Аз съм Скъпоценност в Лотоса и в него ще остана“. След това Падмапани, „Единният в Лотоса“, се заклел никога да не прекъсва да работи, докато накара Човечеството да почувства неговото присъствие у себе си и го спаси по този начин от жалката участ на прераждането. Той се заклел да извърши този подвиг до края на Калпата, добавяйки, че в случай на неуспех иска неговата глава да бъде разбита на безброй парчета. Калпата завършила, но Човечеството не почувствало това в своите студени зли сърца. Тогава главата на Падмапани се разбила и се пръснала на хиляди парченца. Трогнато от състрадание, Божеството оформило от тези парченца десет глави: три бели и седем с различен цвят. И от този ден човекът станал съвършено число, или ДЕСЕТ.

?В тази алегория могъществото на ЗВУКА, ЦВЕТА и ЧИСЛАТА е въведено така изкусно, за да се завоалира действителното езотерично значение. Страничният човек ще чете това като една от многото непритежаващи особен смисъл приказки за сътворението; но тя е пълна с духовно и божествено, физическо и магическо значение. От Амитабха – не-цвета или бялото сияние – се раждат седемте различни цвята на призмата. От тях всеки излъчва съответен звук, образувайки седмицата на музикалната гама. Тъй като сред математическите науки геометрията е специално свързана с архитектурата и също така (преминавайки към всеобщото) с космогонията – така че десетте Йоди на Питагорейската тетрада, или тетрактиса, се използват като символи на Макрокосмоса, то и Микрокосмосът, или човекът, неговото подобие, също се наложило да се дели на десет точки. За това се е погрижила самата природа, както ще видим.

Но преди да може това твърдение да бъде доказано и пълното съответствие между Макрокосмоса и Микрокосмоса да бъде нагледно показано, са нужни няколко пояснителни думи.

На ученика, който би искал да изучи езотеричните науки с тяхната двойна цел: (а) да се докаже, че в духовна и физическа същност човекът е тъждествен както с Абсолютния Принцип, така и с Бога в Природата; и (б) нагледно да се покаже присъствието у него на същите тези потенциални сили, които съществуват в творческите енергии на Природата – за тази цел съвършеното познание за съответствието между Цветовете, Звуците и Числата е първа необходимост. Както вече беше казано, свещената формула на далечния Изток „Ом Мани Падме Хум“ е най-добре пресметната, за да се направят тези съответни качества и функции ясни за учещите.

В алегорията за Падмапани – Скъпоценностите (или Духовното Eгo) в Лотоса, или символа на андрогинния човек – се открояват числата 3, 4, 7, 10, като синтезиращи Единицата, човека, както вече казах. Именно от съвършеното знание и постигането на значението и могъществото на тези числа – в техните различни и многообразни комбинации и във взаимосъответствията им със звуците или думите и цветовете или скоростта на движението (представена във физическата наука с вибрациите) – зависи напредването на изучаващия Окултизма. Поради това ние трябва да започнем с първата, първоначалната дума, ОМ или АУМ. ОМ – това е „маскировка“. Фразата „Ом Мани Падме Хум“ не е шестсрична, а седемсрична, тъй като първата сричка, при нейното правилно произнасяне, е двойна и тройна по своята същност, А-УМ. Тя представлява завинаги скритата първична триединна диференциация, не от, а във ЕДИННИЯ Абсолют и поради това се символизира с числото 4, или тетрактиса в метафизичния свят. Това е лъч-Единица, или Атман.

Това е Атман, висшият Дух у човека, който в съединение с Буддхи и Манас наричат горна Триада или Троица. Тази Триада, заедно със своите четири низши човешки принципа, освен това е обвита с аурна атмосфера, подобно на жълтъка на яйцето (бъдещия ембрион), обвит от белтъка и черупката. За възприятията на висшите Същества от другите сфери това превръща всяка индивидуалност в овална сфера с по-голямо или по-малко сияние.

За да се покаже на изучаващия съвършеното съответствие между раждането на Космоса, Света, Планетното същество, или децата на греха и Земята, трябва да се даде по-определено и ясно описание. Запознатите с физиологията ще го разберат по-добре от останалите.

Кой от тези, които са чели да кажем „Вишну“ или други „Пура-ни“, не е запознат с екзотеричната алегория за раждането на Брама (мъже-женския) в Световното Яйце, Хиранягарбха, заобиколено от седем зони или no-скоро, планове, които в света на формите и материята стават седемте и четиринайсетте Локи; числата седем и четиринайсет се появяват отново и отново, в зависимост от нуждата.

Без да издават съкровения анализ, от незапомнени времена индусите са приравнявали утробата на Вселената, както и слънчевата утроба, към женската утроба. За първото е написано „Нейната утроба е обширна като Меру“, и:

„Бъдещите мощни океани спят във водите, които са запълнили нейните кухини – материци, морета и планини, звезди, планети, богове, демони и човечество.“

По своето вътрешно и външно покривало всичко това е приличало на кокосов орех, запълнен отвътре с мека тъкан, а отвън покрит с черупка и кора. „Обширна като Меру“, се казва в текстовете.

„Меру е бил нейният Амнион и другите планини са били нейният Хорион“,

добавя стихът във „Вишну Пурана“.1

1 Превод на Уилсън, както е поправено от Фитцедуард Хол, I, 40.

Така и човекът се заражда в майчината утроба. Както в екзотеричните писания Брама е заобиколен от седем слоя на Световното Яйце отвътре и от седем отвън, така е обвит и ембрионът (първи или седми слой, това зависи откъде започваме броенето). Точно както езотеризмът в своята Космогония изброява седем вътрешни и седем външни слоя, така и физиологията регистрира съдържанието на утробата като седем на брой, макар че тя нищо не знае за факта, че това е копие на процеса, който протича във Вселенската утроба. Това съдържание е следното:

1. Ембрион. 2. Амниотична течност, непосредствено обвиваща ембриона. 3. Амнион, ципа, произлязла от утробния плод, която съдържа течност. 4. Пъпeн мехур, който служи за предаването на хранителни вещества към ембриона първоначално и след това. 5. Алантоис, изпъкналост от ембриона във вид на затворена чанта; той се простира между 3 и 7, и по средата на 6, и като се приспособява към плацентата, служи за проводник на храната до ембриона. 6. Междинно пространство между 3 и 7 (Амниона и Хориона), запълнено с белтъчна течност. 7. Хорион, или външен слой.

Всяко от тези седем съдържания поотделно съответства и е формирано по своя прототип, на всеки от седемте плана на битието, на които на свой ред съответстват седем състояния на Материята и на всички други сили, сенсуални или функционални в Природата.

Даденото по-долу представлява обзор от птичи поглед на седемте съответни съдържания на утробите на Природата и жената. Ние можем да ги съпоставим по следния начин:

КОСМИЧНИЯТ ПРОЦЕС

ГОРНИЯТ ПОЛЮС

1. Математичната точка, която наричат „Космично семе“, Монадата на Лайбниц, съдържаща цялата Вселена, както жълъдът дъба. Това е първият мехур на повърхността на безграничната еднородна Субстанция или Пространство, мехур на диференциацията в зародителния стадий. Това е началото на Орфичното Яйце или Яйцето на Брама. В астрологията и в астрономията тя съответства на Слънцето.

2. Vis vitae на нашата слънчева система се отделя от Слънцето.

а) Когато се имат предвид висшите планове, я наричат Ака-ша.

б) Тя излиза от десетте „божества“, десетте числа на слънцето, което самото е „съвършено число“. Наричат ги Dis – в действителност пространство, сили, разпространили се в пространството, три от които се съдържат в Слънчевия Атман, или седмия принцип, а седем – това са лъчите, излъчвани от слънцето.

3. Ефирът на Пространството в своя външен аспект, представляващ пластична кора, която, както се предполага, обвива Слънцето. На висш план това е цялата Вселена като трета диференциация на развиващата се субстанция, Мулапракрити, която става Пракрити.

а) Мистично тя съответства на проявения Махат, или Разум, или на Душата на Света.

4. Сидералното съдържане на Ефира, неговите веществени части, неизвестни на съвременната наука, са представени:

а) В окултните и кабалистичните Мистерии – от елементалите.

б) Във физичната астрономия – от метеорите, кометите и всякакъв вид случайни и феноменални космически тела.

5. Жизнените потоци в Ефира, имащи за свой източник Слънцето; каналите, по които жизненият принцип на този Ефир (кръвта на Космичното тяло) преминава, за да храни всичко на Земята и на другите планети: започвайки с минералите, които чрез това са накарани да растат и да се специализират, с растенията, хранени по този начин, до животното и човека, които така са дарени с живот.

6. Двойно излъчване, психично и физично, което се излъчва от Космичното семе и се разпростира около целия Космос така, както около слънчевата система и всяка планета. В Окултизма го наричат: горна – божествена, и долна – материална астрална светлина.

7. Външната кора на всяко небесно тяло. Черупката на Световното Яйце или сферата на нашата Слънчева Система, на нашата Земя и на всеки човек и животно. В сидералното пространство – всъщност Ефирът; на земен план – въздухът, който също е построен седемслойно.

а) Изначалната световна потенциална субстанция става (за манвантарния период) постоянно кълбо или кълба.

ЧОВЕШКИЯТ ПРОЦЕС

ДОЛНИЯТ ПОЛЮС

1. Земният ембрион, който съдържа в себе си бъдещия човек с всичките му потенции. В реда на принципите на човешката система това е Атман, или свръхдуховният принцип, точно както във физическата Слънчева система е Слънцето.

2. Амниотичната течност се отделя от ембриона.

а) На плана на материята я наричат Прана.1

б) Тя произлиза, вземайки източник от вселенския Единен Живот, от сърцето на човека и Буддхи, над които осъществяват ръководство Седемте слънчеви лъча (Бога).

3. Амнион, ципата, съдържаща ембрионалната течност и обвиваща ембриона. След раждането на човека тя става, така да се каже, третия слой на неговата магнитно-жизнена аура.

а) Манас, третият принцип (броейки от горе на долу), или Човешката душа у човека.

4. Пъпният мехур, служещ според науката за първоначалното изхранване на ембриона, но както твърди окултната наука, служещ за това, чрез Космоса да се доставят на зародиша космични въздействия, чужди на материята.

а) При възрастния човек те стават захранващи Кармата, над която господстват.

б) У физическия човек – неговите страсти и емоции, нравствените метеори и комети на човешката природа.

5. Алантоис, изпъкналост от ембриона, която се разпространява между Амниона и Хориона; предполагат, че той е канал за хранителните вещества от майката към ембриона. Той съответства на Жизнения Принцип, Прана или Джива.

6. Алантоисът се разделя на два слоя. Междинното пространство между Амниона и Хориона съдържа Алантоиса и също така белтъчната течност.1

7. Хорион, или Zona Pellu-cida, кълбовиден предмет, наричан мехур на зародишната обвивка, чиито вътрешни и външни слоеве на ципата започват да формират физическия човек. Външният, или ектодермата, образува неговата епидерма; вътрешният, или ендотермата – неговите мускули, кости и т.н. Човешката кожа също се състои от седем слоя.

а) „Първичният“ става „постоянен“ Хорион.

1 В действителност Праната е вселенският жизнен принцип.

1 Всичко, което се съдържа в утробата, имайки непосредствена духовна връзка със своите космични прототипи, е могъщо оръжие в черната магия на физически план и поради това се смята за нечисто.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 176

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред