За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 173

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1 „Chinese Buddhism“, стр. 158. Почтеният Джозеф Едкинс или игнорира, или, което е по-вероятно, нищо не знае за реалното съществуване на такива школи и съди по техните китайски пародии, като нарича такъв езотеризъм „еретичен буддизъм“. В определен смисъл това е така.

Няколко забележки, направени от автора на „Китайски буддизъм“, хвърлят светлина върху общите неправилни представи на изтоковедите въобще и на мисионерите в „страните на езичниците“ в частност. Те говорят много на интуицията на теософите, особено на теософите от Индия. Фразите, на които следва да се обърне особено внимание, са подчертани с курсив.

„Обичайната (китайска) дума за обозначаване на езотеричните школи е дан, санскритското Дхиана... Ортодоксалният буддизъм в Китай бавно, но упорито станал еретичен. Буддизмът на книгите и древните традиции станал буддизъм на мистичното съзерцание. ...Историята на древните школи, възникнали отдавна в буддистките общини на Индия, днес може да се възстанови само частично. Възможно е известна светлина върху религиозната история на страната да се пролее от Китай, откъдето дошъл буддизмът.2 Отникъде другаде не могат да се почерпят по-достоверни сведения, за да се възстанови загубеното знание, отколкото от съобщенията на патриарсите, чийто ред завършва с Бодхидхарма. Търсейки най-доброто обяснение на китайските и японските разкази за патриарсите и седемте Будди, последният от които е бил Гаутама или Шакямуни, важно е да се знаят преданията на джайните от началото на шести век на нашата ера, когато патриархът Бодхидхарма се преселил в Китай...

2 Тази страна, Индия, е загубила записите от такива школи и техните учения само дотолкова, доколкото това се отнася до широките маси и особено до недоброжелателните изтоковеди на Запада. Тя ги е запазила изцяло в някои матхами (убежища за мистично съзерцание). Но може би е по-добре те да се търсят при и от техните правомощни владетели, така наречените „митични адепти или махатми“.

Като се проследява възникването на различните школи на езотеричния буддизъм, трябва да се помни, че един принцип, донякъде напомнящ догмата за апостолическата приемственост, принадлежи на всичките. Всички те признават произхода на своите доктрини от последователен ред учители, всеки от които бил научен лично от своя предшественик, преди времето на Бодхидхарма и по-нататък по реда до самия Шакямуни и no-ранни Будди.“1

1 „Chinese Buddhism“, стр. 155-159.

По-нататък следва оплакване и в качеството на указание за отпадането от стария ортодоксален буддизъм се споменава, че ламите на Тибет се приемат от императора в Пекин с най-големи почести.

Следващите откъси, взети от различни части на книгата, представят извода от възгледите на м-р Едкинс:

„Отшелниците често могат да бъдат срещнати в околностите на големите буддистки храмове... Те не си стрижат косите... Доктрината за метампсихоза се отрича. Буддизмът – това е една от формите на пантеизма, на основата, че доктрината на метампсихоза прави цялата Природа преизпълнена с живот и че този живот е Божество, приемащо различни форми на личности; че Божеството не е самосъзнателна, свободно действаща самопричина, а е всенасищащ Дух. Езотеричните буддисти на Китай, строго придържащи се към своята единна доктрина,2 нищо не споменават за метампсихоза... или за някоя друга, no-материална част на буддистката система. ...Западният рай, обещан на поклонниците на Амита Будда..., не съответства на учението за Нирвана (?)1... Той обещава безсмъртие наместо унищожение. Голямата древност на тази школа е очевидна по ранната дата на превода на „Амида Сутри“, който излязъл изпод ръцете на Кумараджива, и на „Ku-liang-sheu-King“ от времената на династията Хан. Степента на неговото влияние се вижда в привързаността на тибетците и могулшпе към поклонението на този Будда и във факта, че името на този измислен персонаж (?) обикновено може да се чуе в Китай no-често от името на историческия Шакямуни.“

2 Те, разбира се, яростно отричат популярната теория за преминаването на човешките същности или души в животни, но не отричат еволюцията на хората от животни – дотолкова, доколкото поне това се отнася до техните низши принципи.

Страхуваме се, че относно Нирвана и Амита Будда ученият автор се намира на грешен път. Но тук пред нас е свидетелството на мисионера за това, че в Небесната Империя съществуват няколко школи на езотеричен буддизъм. Когато неправилното употребяване на ортодоксалните буддистки свещени Писания достигнало своя апогей и истинският дух на философията на Будда е бил почти загубен, от Индия се появили няколко реформатори и преподали устно учение. Такива са били Бодхидхарма и Нагарджуна, автори на най-значителните трудове на съзерцателната школа в Китай в първите векове на нашата ера. Освен това е известно, както е казано в „Китайски буддизъм“, че Бодхидхарма станал главният основател на езотеричните школи, които се разделили на пет основни разклонения. Приведените дати са доста правилни, но изводите, без никакво изключение, са неправилни. В „Разбулената Изида“ беше казано:

1 Напротив, той напълно съответства, ако бъде обяснен в светлината на езотеричната доктрина. „Западният рай“ или Западните небеса не са измислица, чието място е в трансцеденталното пространство. Това е bonafide местност в планините, или по-точно местност, заобиколена от пустиня в планините. Поради това тя е предназначена като място за пребиваване на тези ученици на езотеричната мъдрост – учениците на Будда – които са достигнали степен на Лохани и Анагамини (адепти). Наричат я „западна“ просто по географски съображения; и „великият пояс на железните планини“ – заобикалящ Авичи и седемте Локи. които заобикалят „западния рай“ – е с много точни обозначения на добре известни за източния ученик на окултизма местности и неща.

„Будда излага доктрината за новото раждане така ясно, както прави това и Исус. Желаейки да скъса с древните Мистерии, до които е било невъзможно да се допуснат невежшпе маси, индуският реформатор, който като цяло премълчава не само една съкровена догма, ясно излага мисълта си в няколко абзаца. Той казва: „Някои хора се раждат отново; злодеите отиват в ада (Авичи); праведните хора отиват в небесата (Девачан); тези, които са се освободили от всички светски желания, встъпват в Нирвана“. („Изречения на Дха-мапада“, V, 126.) На друго място Будда казва, че по-добре е да се вярва в бъдещия живот, в който може да се изпита щастие, или тежест, тъй като сърцето, повярвало в това, ще престане да греши и ще постъпва добродетелно; и дори да няма възкръсване (ново раждане), такъв живот ще създаде добро име и ще донесе награда от хората. Но тези, които вярват в унищожението при смъртта, ще извършат всякакъв грях, какъвто си изберат – като следствие от своето неверие в бъдещето.“ (Вж. „Колелото на Закона“.)

Как тогава безсмъртието „не съответства на учението за Нирвана“? Даденото no-горе са само няколко открито изразени мисли на Будда пред неговите избрани Архати; този велик Светец е казал много повече. Като забележка по повод грешните възгледи, към които се придържат в наше време изтоковедите, „напразно опитващи се да измерят дълбочините на мислите на Татхагата“, както и брамините, „които до днес не признават великия Учител“, ние даваме тук няколко оригинални мисли, изказани за Будда и за изучаването на тайните науки. Те са взети от един труд, написан от тибетец на китайски и издаден в манастира Тиян-тай, за да бъде разпространяван сред буддистите,

„които живеят в други страни и се подлагат на опасност да бъдат покварени от мисионерите“,

както правилно отбелязва авторът, тъй като всеки новопокръстен е не само „покварен“ по отношение на собственото си вероизповедание, но представлява и жалка придобивка за християнството. Тук е даден преводът на няколко абзаца от този труд, любезно предоставени ни за настоящия том:

„ Тъй като ушите на профаните не са чували могъщите Чау-ин (съкровените и просветителски наставления) на Ву-вей-Чен-джен (Будда вътре в Будда)1 на нашия възлюбен Владетел и Бодхисатва, то как може да се каже какви в действителност са били неговите мисли? Светият Санг-гияс-Панчхен2 никога не е давал възможност на необразованите (непосветени) бхикшу да проникнат с поглед в Единната Реалност. Малко са тези, дори сред ту-фон (тибетците), които са я познали; що се отнася до Цунг-мен3 Школите, те с всеки изминал ден понижават своето качество. ...Дори Фа-сион-Цуиг4 не може да даде на някого мъдростта, преподавана в истинския Налджор-чод-па (на санскрит5 – Йогачаря)... Всичкото това е само доктрина на ,,Окото“ и не повече. Чувства се загубата на обуздаващото ръководство, откакто Ч’-ан-си (учителите) на вътрешната медитация (самосъзерцанието, или Чун-гуан) станали малко и Благият Закон бил заменен с идолопоклонничество (Сиан-киян). Именно за това (идолопоклонничество или поклонение на изображения) чули варварите (западните народи) и те нищо не знаят за Баспа-Дхарма (съкровената Дхарма, или доктрина). Защо истината трябва да се скрие подобно на костенурка под своята черупка? Понеже, сега се видяло, че тя е заприличала на тонзурния нож6 на ламата, оръжие твърде опасно за използване дори и от лану. Поради това знанието (Съкровената Наука) не може на никого да бъде доверено преди времето му. Чагпа-Тхог-мад станали малко и най-добрите се оттеглили в Благословената Тушита.“1

1 Изтоковедите превеждат тази дума като „истински човек без място“ (?), което е твърде погрешно. Тя обозначава просто истинския вътрешен човек или Eгo; „Будда вътре в Будда“ означава, че е бил Гаутама, както вътрешно, така и външно.

2 Една от титлите на Гаутама Будда в Тибет.

3 „Езагеричните“ школи или секти, каквито има много в Китай.

4 Школата на съзерцанието, основана от Сюан-Цзан, пътешественикът, почти изчезнала. Фа-сион-Цунг означава „Школа, разбулваща вътрешната същност на нещата“.

5 Езотеричното или съкровено учение на Йога (на китайски Йогими-кеан).

6 Тонзурният нож се прави от метеорно желязо и се използва за отрязването на „кичура на обета“ или косите от главата на послушника по време на неговото първо посвещение като монах. Той има двустранно острие, остро като бръснач и скрито в куха дръжка от рог. При натискане на пружината, острието мълниеносно изскача и със същата бързина се връща обратно в дръжката. При оперирането с този нож се изисква голяма ловкост, за да не бъде наранена главата на младия гелунг и гелунг-ми (кандидата за жрец или монахинята) в предварителните церемонии, които се извършват публично.

1 Чагпа Тхог-мад – това е тибетското име на Арасянга, основателят на школата Йога-чаря. или Налджорчодпа. Казано е, че този мъдрец и посветен е учел „Мъдростта“ от самия Майтрея Будда, Будда на шестата раса, в Тушита (небесната област, която Той оглавява) и че от него той е получил пет книги „Чампайтехос-нга“. Но Тайната Доктрина учи, че той е дошъл от Деджунг или Шамбала, наричана „източник на щастието“ („придобито чрез мъдрост“) и обявена от някои изтоковеди за „митична“ страна.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 173

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред