|
Множеството доктрини от системите на Йогачаря или Махаяна са екзотерични, както и останалите. Някога непосветените индуси и буддисти могат да започнат да разкъсват Библията на парчета, приемайки я буквално. Образованието бързо се разпространява в Азия и вече са били правени опити в тази насока, така че нещата могат жестоко да се обърнат против християните. Към каквито и изводи тези двамата да стигнат, те никога няма да бъдат и наполовина така абсурдни и несправедливи, както са някои от онези теории, които християните са повдигнали против техните съответни философии. Така пo мнението на Спенс Харди, умирайки, Архатът влиза в Нирвана: „Тоест, той престава да съществува.“ А според майор Якоб, Дживанмукта, „бидейки погълнат от Брахма, встъпва в несъзнателно и камъкоподобно съществуване“.2 1 Погрешна идея, която кара изтоковедите да приемат буквално учението на школата Махаяна за трите различни тела, а именно: Прулпа-ку, Лонгеход-дзогнаиг-ку и Чос-ку, като отнасящи се до нирванното състояние. Съществуват два вида нирвана: земна и нирвана само за напълно невъплтените духове. Тези три „тела“ са по същество трите обвивки, повече или по-малко физически, намиращи се на разположение на адепта, който е встъпил и преминал шестте Парамити или „пътища“ на Будда. Ако той е стъпил на седмия, повече не може да се върне на земята. Вж. Косма, „Jour. of As. Soc. Bengal“, VII, 142; и Schott, „Buddhismus“, стр. 9, които представят това по друг начин. 2 „Vedanta Sara“, превод на майор Якоб, стр. 119. Шанкарачаря е представен, че е казал в своя увод към „Шветаш-ватара“: „След като се появил, Гнозисът повече нищо не изисква за осъществяването на своите резултати: той се нуждае от Subsidia, за да може да възникне.“ Доказвало се, че докато е жив, теософът може да прави добро и зло по свой избор и да остава неопетнен – такава е силата на гнозиса. По-нататък твърдели, че доктрината за Нирвана води до безнравствени изводи и че квиетистите на всички векове са били обвинявани в не-моралност.1 Според Василиев2 и Ксома де Кьорос3 школата Прасанга е прибягвала към особен метод за: „Извличане на нелепости и погрешности от всяко екзотерично мнение.“4 Правилните трактовки на буддистката философия са увенчани с тълкуването на един тезис на школата Прасанга, че: „Дори и Архатът попада в ада, ако се усъмни в нещо“,5 превръщайки по този начин най-свободомислещата религия в света в система на сляпата вяра. Тази „заплаха“ се отнася просто към неизвестния закон, че дори посветеният може да претърпи неуспех и да не постигне целта си, ако макар и за миг се усъмни в действителността на своите психични сили – това е азбуката на окултизма, което е известно на всеки кабалист. 1 Ibid, стр. 122. 2 „Dеr Budddhismus“, стр. 327, 357, et seq., цитира Шлагинтвайт. 3 „Buddhism in Tibet“, стр.41. 4 „Jour. of As. Soc. Bengal“, VII, 144, цитира се както no-горе. 5 „Buddhism in Tibet“, стр. 44. Тибетската секта Нго-во-нид-мед пар Мраба („тези, които отричат съществуването“ или „разглеждат природата като Майа“)6 нито за миг не може да бъде съпоставена с някоя от нихилистичните или материалистичните школи на Индия, например такава като Чарвака. Те са чисти ведантисти по своите възгледи. И ако йогачарите могат да бъдат сравнени и наречени тибетски вишиштадвайтисти, то школата Прасанга несъмнено представлява философията на Адвайта на тази страна. Тя се е разделила на две: едната първоначално основал Бхавя, школата на Свантатра Мадхямика; другата – Буддхапалита; и двете имат своите екзотерични и езотерични раздели. Необходимо е да се принадлежи на последната, за да се узнае нещо от езотеричните доктрини на тази секта, най-метафизичната и философска от всички. Чандракирти (Дава Дагпа) е написал своите коментари върху доктрините на Прасанга и ги проповядвал открито; и той ясно заявява, че съществуват две пътеки за стъпване на „Пътя“, водещ към Нирвана. Всеки добродетелен човек чрез Налджорнгонсум („медитация чрез самосъзнание“) може да достигне интуитивно разбиране на четирите Истини, без да принадлежи към монашеския орден и без да е посветен. В дадения случай било смятано за ерес да се твърди, че виденията, които могат да възникнат вследствие на такава медитация, или Вишна (вътрешното знание), не са подложени на грешки (Намтог, или лъжливи видения), тъй като те са уязвими. Единствено само Алая, притежаваща абсолютно и вечно съществуване, може да притежава абсолютно знание; и дори Посветеният, в своето Нирманакая1 тяло, може понякога да допусне грешка, приемайки лъжливото за истина при изследванията си на „безпричинния“ свят. Само Дхармакая Бодхисатва е непогрешим, когато се намира в действителното Самадхи. Алая или Пинг-по, бидейки корен и основа на всичко, невидима и непостижима за човешките очи и разум, може да отразява само своето отражение, а не Самото Себе си. Това отражение ще се отразява, подобно на луната в спокойни и ясни води, само в безстрастния интелект на Дхармакая и ще се изкривява от проблесналото изображение на всичко, възприето в ум, който сам е подложен на влияние. 6 Те утвърждават също съществуването на единната абсолютна чиста Природа, Парабрахмана; илюзорността на всичко е извън това; че само посредством Йога индивидуалната Душа – „Всемирният“ Лъч – се насочва в истинската природа на съществуването и нещата. 1 Нирманакая (също така Нирванакая – простор) е тяло или Аз „с остатък“ или влиянието на земните атрибути, колкото и те да са духовни, все пак вкопчващи се в това Аз. Посветеният в Дхармакая или в Нирвана „без остатък“, е Дживанмукта, съвършен посветен, който по време на Самадхи напълно отделя своето Висше Aз от тялото. |
