За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 169

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ L

ПОПРАВЕНИ СА ОЩЕ НЯКОЛКО ПОГРЕШНИ

КОНЦЕПЦИИ

Независимо от широко разпространените погрешни концепции и заблуди – често твърде забавни за човек, познаващ истинските доктрини – относно буддизма въобще и в частност буддизма в Тибет, всички изтоковеди са съгласни, че главната цел на Будда е била да води хората към спасение чрез научаването им да прилагат най-голяма чистота и добродетели, чрез освобождаването им от служене на този илюзорен свят и от любов към още по-илюзорен (понеже той е толкова бързопреходен и нереален) – тялото и физическото Аз. А каква е ползата от добродетелен живот, пълен с лишения и страдания, ако накрая единственият му резултат е унищожение? Ако дори постигането на висше съвършенство, което прави Посветения способен да помни цялата серия от предишните си животи и да предвижда бъдещите животи като следствие от пълното разкриване в него на вътрешното божествено око, а също така да овладее знанието, което разкрива причините1 на вечно повтарящите се цикли на съществуване, ако всичко това го води в крайна сметка към небитие и нищо повече, тогава цялата тази система е идиотска и епикурейството е много по-философско от такъв буддизъм. Този, който не е в състояние да постигне фината, но все пак толкова убедителна разлика между съществуването в материалното или физическо състояние и чисто духовното съществуване – „Животът на Душата“ или Духа, – никога няма напълно да оцени великите учения на Будда, дори и в тяхната екзотерична форма. Индивидуалното или личното съществуване е причина за болките и тъгата, колективният и не-личен вечен живот е пълен с божествено блаженство и радост завинаги и в него няма нито причина, нито следствия, които биха могли да за-тъмнят светлината му. Надеждата за такъв вечен живот е основната мисъл на целия буддизъм. Ако ни кажат, че неличното съществуване съвсем не е съществуване, а е равносилно на унищожение, както твърдели някои френски реинкарнисти, то ние ще зададем въпроса: каква разлика в духовните възприятия на Егото може да следва от това, дали ще влезе то в Нирвана, натоварено със спомените само от неговите лични животи – десетки хиляди, според съвременните реинкарнисти – или потопило се изцяло в Парабрахмично състояние, то ще стане единно с Всичко, с абсолютното знание и абсолютното чувство на представяне на колективното човечество? Ако това Eгo e преживяло само десет отделни индивидуални живота, в такъв случай то задължително трябва да загуби своето отделно Аз и да се смеси – да се слее, така да се каже – с тези десет Аз. Действително изглежда, че докато тази велика тайна остане за света на западните мислители и в частност за изтоковедите само мъртва буква, колкото по-малко те се опитват да я обяснят, толкова по-добре ще бъде за Истината.

1 Дванайсетте Нидани, на тибетски наричани Тин-брел-Чуг-ни, които са основани на .,Четирите истини“.

От всички съществуващи религиозни философии, буддизмът е най-малко разбран. Ласениевците, Веберите, Василиевците, Бюрнофците и Жулиеновците и дори такива „очевидци“ на тибетския Буддизъм като Ксома де Кьорос и Шлагинтвайт досега са прибавяли към бъркотията само смут. Нито един от тях никога не е получил информацията си от истински Гелугпа източници: всички те са съдели за буддизма по откъслечните знания, подбрани в тибетските погранични ламасерии, в страни, гъсто населени с бутанци, лепчами, бхонами и дугпите с червени шапчици по протежението на линията на Хималаите. Стотиците томове, получени от бурятите, шаманите и китайските буддисти, били прочитани и превеждани, тълкувани и неправилно разтълкувани по неизменен обичай. Езотеричните школи биха престанали да са достойни за своето наименование, ако тяхната литература и доктрини станеха достояние дори и за профаните от собствената им религия – да не говорим за публиката на Запада. Това просто е здравият ум и логиката. Въпреки всичко това е факт, който нашите изтоковеди винаги са отказвали да признаят: поради това те със сериозен вид продължават да обсъждат относителните достойнства и абсурдността на идолите, „гадателните масички“ и „магическите фигури Пхурбу“ върху „квадратната костенурка“. Всичко това няма никакво отношение към действителния философски буддизъм на Гелугпа или дори към най-образованите сред Шакяпа и Кадампа секти. Всички такива „дъсчици“ и жертвени маси, магичните кръгове Чинсрег и т.н. са били открито придобити от Сиким, Бутан и Източен Тибет, от бхонтите и дугпа. Въпреки това ги представят за характерни черти на тибетския буддизъм! Също толкова справедливо би било да се съди философията на епископ Беркли, без да се прочете, след като се изучи християнството по клоунското поклонение на неаполитанските лазарони, играещи мистична джига пред идола на св. Пип или носещи в Церн ex voto от восък фалос на светците Космо и Домиано.

Напълно е вярно, че първоначалните шраваки (слушатели) и шрамани („мислебудители“ и „чисти“) са дегенерирали и че много буддистки секти изпаднали в гол догматизъм и обредност. Подобно на всички останали езотерични, полускрити учения, думите на Будда имат двойно значение и всяка секта постепенно стигнала до претенциите, че само тя знае правилния смисъл и поради това трябва да оглавява всички останали. Ереста се промъкнала и се закрепила като отвратителна ракова подутина върху прекрасното тяло на ранния буддизъм. На школата на Махаяна („Голямата Колесница“) Нагарджуни се противопоставила системата Хинаяна („Малката Колесница“) и дори Иогачаря Арясанги е била изопачена от ежегодните пилигримства от Индия към бреговете на Манасаровара на тълпите разчорлени бродяги, представящи се за йоги и факири, предпочитайки това пред работата. Лъжливото отвращение към света, уморителното и безполезно практикуване на изброяване на вдишвания и издишвания като способ за получаване на абсолютно спокойствие на ума, или медитацията, довели тази школа в областта на Хатха йога и я направили насдедничка на браминските тир-тхики. И макар че нейните Сротапати, нейните Сакрадагамини, Анагамини и Архати1 носят същите наименования почти във всяка школа, доктрините на всяка от тях твърде много се различават и вероятно нито една не осигурява получаването на действителните Абхиджи (петте свръхестествени, свръхнормални сили).

1 Сротапати – това е този, който е достигнал правия път в разбирането кое е реално и нереално; Сакрадагамин – това е кандидат за едно от най-висшите посвещения, ,,този, който трябва да се роди още веднъж“; Анагамин е този. който е достигнал „третия път“ или буквално – „който повече няма да се ражда“, ако сам не поиска, имайки избор или да се роди в който и да е от „световете на Боговете“, или да остане в Девачан, или да избере земно тяло с филантропна цел. Архатът е този, който, като достига най-висшия път, може по желание да се потопи в Нирвана, намирайки се в земно тяло.

Една от главните грешки на изтоковедите, когато съдят по „вътрешното (?) доказателство“, както те се изразяват, се съдържа в тяхното виждане, че Пратека Буддите, Бодхисатвите и „Съвършените“ Будди са били по-късна разработка на буддизма. Тъй като върху тези три главни степени са основани седемте и дванайсетте степени на Йерархията на Адептството. Първите – това са тези, които са постигнали Бодхи (мъдростта) на Буддите, но не са станали Учители.1 Човешките Бодхи-сатви са, така да се каже, кандидати за съвършен Будда (в бъдещи Калпи), с правото по желание да приложат своите сили днес, ако това се наложи. „Съвършените“ Будди – това са просто „съвършени“ посветени. Всичките те са хора, а не невъплътени Същества, както се говори в екзотеричните книги на Хинаяна. Тяхната правилна характеристика може да се намери само в съкровените томове на Лугруба, или Нагараджуна, основателят на системата Махаяна, за когото е казано, че е бил посветен от Нагите (митичните „Змейове“, маскировъчното название на Посветения или Махатмата). Легендарният разказ, открит в китайските текстове, за това как Нагарджуна е смятал своята доктрина противоречаща на доктрината на Гаутама Будда, докато не узнал от Нагите, че неговата доктрина е същата, която тайно преподавал сам Шакямуни – този разказ е алегория и тя е построена на примирението между старите брамински тайни школи в Хималаите и езотеричните учения на Гаутама, тъй като двете страни отначало били противници. Първата, родителка на всички останали, е била учредена зад Хималаите дълги векове преди появата на Шакямуни. Гаутама е бил неин ученик; и при тях, при тези индийски Мъдреци, той научил истините на Сунгата, пустотата и непостоянството на всичко земно, бързо преминаващо, и тайните на Праджна, Парамита, или „знанието от онази страна на Реката“, което в крайна сметка води „Съвършения“ в сферите на единната Реалност. Но неговите Архати не били такива, какъвто е бил Той самият. Сред тях имало честолюбиви и те видоизменили някои учения, съгласно постановленията на големите събори; и благодарение на тези „еретици“, когато започнало преследването и изгнанието на езотеричното братство от Индия, школата майка отначало отказала да разреши, да слеят в едно своите школи. Но когато в края на краищата тяхното мнозинство се подчинило на ръководството и управлението на главните ашрами, тогава Иогачаря Арясанги била влята в най-старата ложа. Тъй като там от незапомнени времена пребивава скрита крайната надежда и светлина на света, спасението на човечеството. Много са наименованията на тази школа и страна – названието на страната днес се разглежда от изтоковедите като митично и приказно. Въпреки това именно от тази страна индусът очаква идването на своя Калки Аватар, буддистът – Майтрея, парсът – своя Сосиоша и евреинът – своя Месия; оттам и християнинът би очаквал идването на своя Христос, стига на знаеше за нея.

1 (Пратекът Будда стои на нивото на Будда, но Неговата работа в полза на света няма никакво отношение към обучението му и Неговото служене винаги е било обвито в тайна. В екзотеричните книги могат да се намерят нелепи изказвания, че при такава свръхчовешка власт, мъдрост и любов Той може да бъде егоистичен, макар и да е трудно да се установи как е могла да възникне подобна мисъл. Е. П. Б. ми е поръчала да поправя тази грешка, тъй като в определен момент тя непредпазливо някъде е дала такова съобщение. – А. Б.)

Там и само там царства Паранишнана (Гунгруб), абсолютно съвършеното разбиране на Битието и Небитието, неизменното истинско съществуване в Духа, дори и тогава, когато изглежда, че последният все още пребивава в тялото; всеки обитател на това място е Не-Его, тъй като той е станал Съвършено Eгo. Тяхната пустота е „самосъщна и съвършена“ – ако съществуваха светски очи, за да я почувстват и възприемат – защото тя е станала абсолютна; нереалното битие се е преобразувало в необусловена Реалност и реалностите на този, нашия свят, сами по своята природа са изчезнали, разтваряйки се във финия (несъществуващия) въздух. „Абсолютната Истина“ (Дондам-пай-ден-па; санскритската Парамартхасатя) покорила „относителната истина“ (Кунза-бчи-ден-па; санскритската Самвритисатя) и поради това предполагат, че обитателите на тази тайнствена област са достигнали състоянието, което в митичната фразеология се нарича Свасамведана („самоанализиращ размисъл“) и Парамартха, или това абсолютно съзнание на личното Eгo, сляло се с безличното, което е над всичко и следователно е по-високо от илюзията, в който и да е смисъл. Нейните „Съвършени“ Будди и Бодхисатви на подвижния език на всеки буддист могат да фигурират като небесни – поради това недосегаеми Същества, а в същото време на притъпените възприятия на европейския профан тези имена могат нищо да не говорят. И какво отношение към това имат Тези, които намирайки се в този свят, все пак живеят далеч зад границите на нашата илюзорна земя! По-високо от тях има само един клас Нирвани, а именно Чос-ку (Дхармакая) или Нирвани „без остатък“ – чистите Арупа, безформените Дихания.1

Оттам от време на време се появяват Бодхисатвите в своите Прул-пай-ку (или Нирманакая) тела и като приемат обикновена външност, те учат хората. Съществуват както съзнателни, така и несъзнателни въплътявания.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 169

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред