За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 168

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XLIX

ЦОНГ-К’А-ПА – ЛОХАНИТЕ В КИТАЙ

Всичко, което е възможно да се каже за Цонг-К’а-па, беше публикувано в статията „Превъплътяването в Тибет“.1 Беше съобщено, че този реформатор не е бил, както твърдели учените парси, едно от въплътяванията на небесните Дхиани или петте небесни Будди, уж сътворени от Шакямуни след като се възнесъл в Нирвана, а че той е бил въплътяване на самия Амита Будда. Записите, запазили се в Гон-па, в Таши-лумпо, разказват, че Санг-гияс напуснал сферите на „Западния Рай“, за да се въплъти в Цонг К’а-па като следствие на големия упадък, в който се намирали Неговите тайни доктрини.

„Всеки път, когато Добрият Закон Cheu (на магическите сили) ставал твърде публичен, той неизбежно изпадал във вещарство или „черна магия“. Само на двиджите, xoшангume (китайските монаси) и ламите могат без опасения да бъдат доверени формулите.“

Преди периода на Цонг-К’а-па в Тибет не е имало въплътявания на Санг-гияс (Будда).

Цонг-К’а-па проявил признаци, по които могло да се познае присъствието в човешкото тяло на един от двайсет и петте Бодхисатви2 или Небесни Будди (Дхиан-Коганите) и Той строго забранил некро-мантията. Това довело до разкол сред ламите и недоволните се обединили с туземските бхонами против реформирания ламаизъм. Дори и днес те образуват могъща секта, прилагаща на практика най-отвратителни обреди по цял Сиким, Бутан, Непал и дори в пограничната ивица на Тибет. Но в онова време е било много по-лошо. С разрешението на Тда-шу, или Таши Лама,3 за да се спре раздорът, около сто Лохана (Архата) се заселили в Китай, в прочутия манастир близо до Тян-т’ай, където те скоро станали тема за легенди и остават такива до днес. Но те вече били предшествани от други Лохани, „прославили се по целия свят ученици на Татхагата, наречени „сладкогласни“, вследствие на своята способност напевно да произнасят Мантри с магически резултати.“1

1 Вж. „Theosophist“, март 1882.

2 Интересна е близката връзка на двайсет и петте Будди (Бодхисатви) с двайсет и петте Татви (обусловени или ограничени) на индусите.

3 Любопитно е да се отбележи голямото значение, придавано от изтоковедите на Да-лай Ламите на Лхаса и тяхното пълно невежество относно Тда-шу (или Таиш) Ламите, когато последните са тези, които са започнали йерархичния ред на въплътяванията на Будда и се явяват de facto „папите“ в Тибет; Далай Ламите са творения на Набанг-лоб-Санг, Тда-шy Лама. който Самият е бил шесто въплътяване на Амита чрез Цонг-K’a-па, макар че за този факт изглежда знаят малцина.

1 Напевното произнасяне на мантрите не е молитва, а no-скоро магическа фраза, в която законът за окултната причинност се съединява с волята и действията на напяващия и зависи от тях. Това е последователен ред на санскритски звуци и когато нейната поредица от думи и фрази се произнася според магическите формули на „Атхарва-Веда“, разбираема за малцина, тогава някои мантри дават мигновени и твърде удивителни резултати. По своето езотерично значение тя съдържа в себе си Вак („мистичната реч“), която пребивава в мантрата или по-точно в нейните звуци, тъй като резултатите се постигат в съответствие с вибрациите на ефира, така или иначе. „Нарекли ги „сладкогласни певци“, защото били познавачи на мантрите. Оттук в Китай е възникнала легендата, че пеенето и мелодиите на Лоханите се чуват на зазоряване от жреците в техните килии в манастира фан-Гуан.“ (Вж. „Биографията на Чи-Кан“ в Тян-тай-нанчи.)

Първите пристигнали от Кашмир през 3000 година на Кали Юга (около век преди началото на християнската ера),2 а последните – в края на четиринайсети век, т.е. 1500 години след това. И като не намерили помещения за себе си в манастира Йихигчин, те построили за собствените си нужди най-големия манастир на свещения остров Пу-то (Будда или Пут на китайски) в провинцията Чусан. Благият Закон, „Доктрината на Сърцето“, процъфтявал там няколко века. Но когато островът бил осквернен от стълпотворенията на западните чужденци, главните Лохани се оттеглили в планините... В пагодата Пи-юн-Ти, близо до Пекин, все още може да се види „Залата на Петстотинте Лохана“. Там статуите на първите пришълци са разположени долу, а един единствен Лохан е поместен на самия покрив на зданието, явно построено в памет на тяхното посещение.

2 Прославеният Лохан, Мадхянтика, който покръстил в буддизъм царя и цялата страна Кашмир, изпратил група Лохани да проповядват Благия Закон. Той бил скулпторът, въздигнал прочутата статуя на Будда, висока сто фута. която Сюан-Цзан видял в Дар-да, на север от Пенджаб. Тъй като същият китайски пътешественик споменава храма, намиращ се на десет ли от Пешавар – 350 фута в диаметър и висок 850 фута – който по негово време (550 г. от н.е.) вече е съществувал 850 години, то Коепен смята, че още 292 години пр.Хр. буддизмът е бил преобладаващата религия в Пенджаб.

Трудовете на изтоковедите са пълни с преки указания за Архатите (Адептите), притежаващи тавматургични сили, но за тях говорят – когато това е невъзможно да се избегне – с неприкрита насмешка. Или просто от незнание, или умишлено – игнорирайки значението на окултния елемент и символогията в различните религии, които се наемат да обяснят – те обикновено бързо се разправят с такива откъси, като просто ги оставят непреведени. Обаче заради обикновената справедливост трябва да се признае, че колкото и такива чудеса да са преувеличени от народната почит и фантазия, все пак те са не по-малко достоверни и са не по-малко засвидетелствани в „езическите“ анали, отколкото са чудесата на многобройните християнски Светци в църковните хроники. И едните, и другите имат равни права за място в съответните истории.

Ако след като започнало преследването на буддизма нищо повече не се е чуло за Архатите в Индия, това е, защото техните обети им забраняват отмъщение, и им се наложило да оставят тази страна и да търсят уединение и безопасност в Китай, Тибет, Япония и на други места. Понеже жреческата власт на брамините в този момент е била неограничена, Симоните и Аполониите на Буддизма са имали толкова шансове за признание и одобрение от браминските Иринеи и Тертулиановци, колкото са имали техните приемници в Иудейския и Римския свят. Това е била историческа репетиция на драмите, които след векове са се разиграли в християнския свят. Както в случаите на така наречените „ересиарси“ на християнството, не заради отхвърлянето на „Ведите“ или свещената Сричка са били преследвани буддистките Архати, а защото те твърде добре са разбирали съкровеното значение и на двете. Наложило им се да емигрират, просто защото тяхното знание било смятано за опасно и присъствието им в Индия за нежелателно.

Също така не по-малък брой Посветени са се намирали сред самите брамини. Дори и днес се срещат доста вълшебно надарени Садху и Йоги, принудени да се държат незабележимо и в сянка, не само поради обета за абсолютната тайна, наложен им при тяхното посвещаване, но и заради страха от англо-индийските трибунали и съдилища, чиито съдии са пълни е решимостта да разглеждат всяка проява или претенция за анормални сили като шарлатанство, лъжа и измама; и действително, по днешното може да се съди за миналото. Векове след началото на нашата ера Посветените на вътрешните храмове и матхамите (манастирските общини) избирали върховен съвет, оглавяван от могъщия Брахм-Атма, върховен глава на всички тези Махатми. Този понтификат е можел да бъде заеман само от брамин, който е достигнал установена възраст, и именно той е бил единственият пазител на мистичната формула и този Йерофант, който творял велики адепти. Само той би могъл да обясни значението на свещената дума Аум и всички религиозни символи и обреди. И всеки сред посветените на тази висока степен, ако разкривал на профана макар и частица от доверените му истини, трябвало да умре; екзекутирали и този, който е приел това доверие.

Но е съществувало и все още съществува Словото, много превъзхождащо тази тайнствена едносрична дума и то прави притежаващия ключа към него почти равен на Брахмана. Само Брахматмите имат този ключ и ние знаем, че днес го притежават двама велики Посветени в Южна Индия. Той може да бъде предаден само на прага на смъртта, тъй като то е „Загубеното Слово“. Никакви мъки, никаква човешка власт не може да накара брамина, който го знае, да го издаде; то също така добре се пази в Тибет.

Все пак тази съкровеност, тази дълбока тайна действително водят до униние, тъй като само те – Посветените на Индия и Тибет – биха могли окончателно да разсеят гъстата мъгла, надвиснала над историята на Окултизма и да накарат останалите да признаят неговите претенции. Изглежда в нашия век делфийското наставление: „Познай самия себе си“, е за малцина. Но за това не бива да бъдат упреквани Адептите, които са направили всичко, можещо да се направи и са стигнали толкова далеч, колкото им било позволено от техните правила, за да отворят очите на света. Само че докато европееца го отблъскват публичните подигравки и насмешки, безпощадно хвърляни по адрес на окултистите, азиатецът е обезкуражаван от собствените си пандити. Те заявяват, че се намират под мрачното впечатление, че никаква Бига Видя, никакво Архатство (Адептство) не е възможно в течение на Кали Юга („Черния Век“), в който сега се намираме. Дори буддистите учат, че уж Владетелят Будда е пророкувал угасване на силата „хиляда години след Неговата смърт“. Но това изцяло е грешка. В „Дигха Никае“ Будда казва:

„Чуй, Субхадра! Светът никога не ще бъде без Рахати, ако аскетите в моите общини добре и искрено спазват моите завети.“

Подобно противоречие на този възглед, въздиган от брамините, е било произнесено от Кришна в „Бхагават Гита“ и в миналия, и дори в днешния век са съществували много садху и чудодейци. Същото е и в Китай, и в Тибет. Сред заповедите на Цонг-К’а-па има една, която заръчва на Рахатите (Архатите) всяко столетие да правят опити да просветят света, в това число и „белите варвари“, и да правят това в специален, посочен период на цикъла. До днес нито един от тези опити не е бил особено успешен. Идвали неуспех след неуспех. Следва ли ние да обясним този факт в светлината на определено пророчество? Казано е, че чак до времето когато, Пан-чен-рин-по-че (Великият Бисер на Мъдростта)1 в милост ще се съгласи отново да се роди в страната на пелингите (жителите на Запада) и появявайки се като Духовен Завоевател (Чом-ден-да), ще унищожи невежеството и заблудите на вековете – малка ще е ползата да се прави опит да се изкоренят неправилните представи на Пелинг-па (Европа); нейните синове никого няма да слушат. В друго пророчество е казано, че Тайната Доктрина ще се запази в цялата си чистота в Бход-юла (Тибет) само до деня, когато той ще бъде свободен от нахлуване на чужденците. Самите посещения на коренните жители на Запада, колкото и да са приятелски, ще бъдат пагубни за тибетското население. Ето истинският ключ към тибетската затвореност.

1 Една от титлите на Тда-шу-лум-пo ламите.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 168

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред