|
РАЗДЕЛ XLVIII АМИТА БУДДА ГУАН-ШИ-ИН И ГУАН-ИН – КАКВО КАЗВАТ „КНИГАТА ДЗИАН“ И ЛАМАСЕРИИТЕ ЦОНГ-К’А-ПА Като допълнение към „Коментарите“ съществуват много съкровени фолианти за живота на Буддите и Бодхисатвите; сред тях има един за Принц Гаутама и друг за неговото превъплътяване в Цонг-K’a-пa. Този велик реформатор на Тибет от четиринайсети век, за когото е казано, че е непосредствено въплътяване на Амита Будда, е основател на тайна школа в близост до Шигатзе, присъединена към личното място за уединение на Таши Лама. Именно от него е започнала редовната система на ламаистките въплътявания на Буддите (Санг-гияс) или Ша-кя-Тхуб-па (Шакя-Муни). Амида или Амита Будда е наречен от автора на „Китайският Буддизъм“ митично същество. Той говори за: „Амида Будда (Ами-то Фо) – митичен персонаж на когото, както и на Гуан Ин, усърдно се покланят северните буддисти, но който не е известен в Снам, Бирма и Цейлон.“1 Напълно е вероятно. Но все пак Амида Будда не е „митичен“ персонаж, тъй като: (а) „Амида“ е форма на Сензар от „Ади“; „Ади-Буд-дхи“ и „Ади-Будда“,2 както вече е показано, са съществували преди векове като санскритски термини, означаващи „Изначална Душа“ и „Мъдрост“; и (б) това название е било дадено на Гаутама Шакямуни, последният Будда в Индия от седми век, когато Буддизмът е бил въведен в Тибет. „Амитабха“ (на китайски „Ву-лианг-шеу“) означава буквално „Безграничен Век“, синоним на „Ен“ или „Ейн-Соф“, „Стария Денми“ и е епитет, който го свързва непосредствено с Безграничния Ади-Буддхи (първичната и Вселенска Душа) на индусите, както и с Анима Мунди на всички древни народи на Европа и Безкрайното и Безграничното на кабалистите. Ако Амитабха е бил измислица на тибетците или нова форма на Ву-лианг-шеу, „митичен персонаж“, както авторът на „Китайският Буддизъм“ говори на своите читатели, то такъв „мит“ трябва да е много древен. Тъй като на другата страница той сам казва, че добавянето към канона на текстове от книги, съдържащи 1 „Chinese Buddhism“, стр. 171. 2 „Буддхи“ – санскритски термин, означаващ ..проницателност“ или интелект (шести принцип), а „Будда“ (Buddha) означава „мъдър“, „мъдрост“, също така планетата Меркурий. ,,легенди за Гуан-ин и Западния рай с неговия Будда, Амитабха, също е станало преди Съвещанието в Кашмир, малко преди началото на нашата ера“,1 и датира „произхода на първоначалните буддистки книги, които се срещат сред северните и южните буддисти, към времето до 246 година пр.Хр.“ Тъй като тибетците са приели буддизма едва през седми век на нашата ера, как могат те да бъдат обвинени, че са измислили Амита-Будда? Освен това, в Тибет Амитабха се нарича Одпаг-мед, което показва, че отначало е било заимствано не името, а абстрактната идея за неизвестната, невидима и безлична Сила, която освен това била взета от индуския „Ади-Буддхи“, а не от китайския „Амитабха“.2 Съществува огромна разлика между популярния Одпаг-мед (Амитабха), който седи на трона в Девачана (Сукхавати), според Писанията „Мани Кам-бум“ – най-древният исторически труд в Тибет – и философската абстракция, наричана Амида Будда; това име сега е преминало към земния Будда, Гаутама. 1 Това любопитно противоречие може да се намери на стр. 171 и 273 в „Chinese Buddhism“. Почтеният автор уверява своите читатели, че за „философските буддисти... Амитабха Йоши Фо и останалите не са нищо друго, освен обозначения на идеята“ (стр. 236). Напълно вярно. Но такива трябва да бъдат също и всички останали божествени имена, например Йехова, Аллах и т.н., и ако те не са просто „обозначения на идеите“, това само ще докаже, че умовете, които ги възприемат по друг начин, не са „философски“; и съвсем не може да послужи като сериозно доказателство, че в действителност съществуват лични, живи Богове, носещи тези имена. 2 Китайският Амитабха (Ву-лианг-шеу) и тибетският Амитабха (Одпаг-мед) днес вече са станачи лични Богове, управляващи и живеещи в небесната сфера Сукхавати или Тушита (тибетския Девачан), докато Ади-Буддхи на индуските философи и Амита Будда на китайските и тибетските философи са имена за вселенските, изначалните идеи. |
