|
Авторът добавя: „Ето причината, поради която св. Дионисий не се поколебал да го нарече Nihil.“ Поради това, дори при някои християнски богослови и мислители, особено у по-ранните, които са живели само няколко поколения след времената на дълбоката философия на посветените езичници, Nihili е служело за синоним на безличния, божествен Принцип, Безкрайното Всичко, което не е Същество или вещ – Ен или Ейн Соф, Парабрахмана на Веданта. Св. Дионисий е бил ученик на Павел – Посветения – и този факт разяснява всичко. „Nihil“ е in esse самото Абсолютно Божество, съкровената Сила или Вездесъщност, унизена от монотеизма в антропоморфно същество с всичките страсти на смъртния човек в голям мащаб. Съединението с Това не е унищожение в смисъла, в който го разбират в Европа.1 На Изток унищожението в Нирвана се отнася само до материята – до материята както на видимото, така и на невидимото тяло, тъй като астралното тяло, личният двойник, все още е материя, колкото и да е фина. Будда учел, че първоначалната субстанция е вечна и неизменна. Нейният носител е чистият, светоносен ефир, безграничното безкрайно Пространство. 1 Според идеята на Изтока всичко излиза от Единното и се завръща отново към него. Абсолютно унищожение е просто немислимо. Вечната Материя не може да бъде унищожена. Може да бъде унищожена формата, могат да се изменят корелациите. Това е всичко. Във Вселената не може да съществува унищожение – в европейския смисъл на тази дума. „Не пустота, получила се в резултат от отсъствието на форми, а напротив, основаване на всичките форми... (Това) означава, че това е създание на Майа, всичките дела на която са нищо пред не-създадената Форма (Духа), в чиито непостижими и свещени дълбини трябва да престане завинаги всякакво движение.“1 „Движението“ тук се отнася само към илюзорните предмети, тяхното променяне в противоположност на вечността, покоя – докато безкрайното движение е Вечен закон, безгранично Дихание на Абсолюта. Овладяването на буддистките догми може да се постигне само чрез прилагане на Платоновия метод: от общото към частното. Ключът към него лежи във фините и мистични учения за духовния прилив и божествения живот. Будда казва: „Този, който не е запознат с моя Закон2 и умира в това състояние, трябва да се връща на земята дотогава, докато не стане съвършен Самано (аскет). За да постигне тази цел, той трябва да разруши вътре в себе си троицата на Майа.3 Той трябва да угаси своите страсти, да обедини и отъждестви себе си със Закона (учението на Тайната Доктрина) и да постигне философията на унищожението.“4 1 „Isis Unveiled“, I. 289. 2 Съкровеният закон. „Учението на сърцето“, наречено така в противоположност на „Учението на окото“, или екзотеричния буддизъм. 3 „Илюзорната материя в нейната трояка проява в земната или астралната, или първоначална Душа (тяло), и Платоновата двойна Душа – разумна и неразумна“. 4 “Isis Unveiled“, I, 289. Не, не в мъртвата буква на буддистката литература учените могат да се надяват някога да намерят правилното разрешение на метафизичните тънкости. В древността само питагорейците напълно са ги разбирали и именно върху непостижимите (за обикновения изтоковед и материалист) абстракции на буддизма Питагор основал главните учения на своята философия. В буддистката философия унищожението означава само разсейване на материята, в каквато форма или подобие тя да се намира, тъй като всичко, което има форма, е било сътворено и поради това рано или късно трябва да загине, т.е. да промени тази форма; поради това, нещо временно, макар и да изглежда постоянно, е само илюзия, Майа; тъй като вечността няма нито начало, нито край, повече или по-малко съществуващата продължителност на някоя форма преминава, така да се каже, като мигновена мълния. Преди да успеем да си дадем сметка, че сме я видели, тя вече е проблеснала и изчезнала завинаги; следователно, дори и нашите астрални тела, чистият ефир, представляват само илюзия на материята дотогава, докато те задържат своето земно очертание. Последното, казва буддистът, се променя в съответствие със заслугите или не-заслугите на дадения човек в течение на неговия живот, и това е матампсихоз. Когато духовната Същност се освобождава завинаги от всички частици материя, само тогава тя встъпва във вечна и неизменна Нирвана. Тя съществува в Духа, в нищото; като форма, като образ, като подобие тя напълно е унищожена и поради това повече няма да умре, тъй като само Духът не е Майа, а е единствената Реалност в илюзорната Вселена на вечно преходни форми. „Именно върху тази буддистка доктрина питагорейците основали главните положения на своята философия. „Може ли Духът, който дава живот и движение и разделя природата на светлината, да се сведе до небитие?“ – питат те. „Може ли да умре и да стане нищо този чувстващ Дух при животните, който ползва памет, едно от разумните свойства?“ И Уайтлок Балстръд в своята талантлива защита на Питагор пояснява тази доктрина, добавяйки: „Ако вие кажете, че те (животните) издишват своите Духове във въздуха и там пропадат, това е всичко, което аз съм искал. Въздухът действително е подходящото място, което трябва да ги приеме, бидейки по думите на Лаертий пълен с души и според Епикур пълен с атоми, началото на всички неща; тъй като дори това място, където ние се движим, и птиците летят, дотолкова притежава духовно естество, че то е невидимо и поради това напълно може да е приемник на формите, тъй като формите на всичките тела са такива; ние можем само да виждаме и чуваме техните прояви; въздухът сам по себе cu e твърде фин и надвишава способностите на нашия век. Какъв тогава е ефирът в горния регион и какви са влиянията на формите, които слизат оттам?“ Питагорейците смятали, че Духовете на тварите, еманации на най-възвишените части на ефира, са по същество еманации, дихания, а не форми. Ефирът е тленен – всички философи са съгласни с това; а онова, което не е тленно, е толкова далеч от унищожение, когато то се отървава от формата, че напълно може да претендира за безсмъртие. „Но какво е това, което няма нито тяло, нито форма; което е неосезаемо, незримо и неделимо – това, което съществува и което все пак го няма?“ – питат буддистите. Отговорът е: „Това е Нирвана“. Това е нищото – не е сфера, а no-скоро състояние.“1 1 „Isis Unveiled“, I, 290. |
