|
„Система на атеизма“ – така тя може справедливо да бъде наречена, тъй като не признава нито Бога, нито Боговете и най-малко от всичко – Твореца; тъй като тя изцяло отхвърля творението. Fecit ex nihilo e толкова непонятно за учения на окултната метафизика, колкото е неразбираемо и за учения материалист. Това именно е точката, в която всякакво съгласие по-нататък между тези двамата се прекратява. Но ако в това се съдържа грехът на буддистките и браминските окултисти, тогава пантеистите и атеистите, а също така и теистичните евреи, кабалистите, също трябва да бъдат признати за „грешни“; и все пак никой никога няма да помисли да нарече евреите на Кабала „атеисти“. Като се изключат талмудската и християнската екзотерични системи, никога не е имало религиозна философия, както в древния, така и в съвременния свят, която да не е отричала apriori хипотезата ех nihilo, просто поради причината, че Материята винаги е била смятана за съвечна с Духа. Нирвана, така както и Мокша на ведантистите, се разглежда от мнозинството изтоковеди като синоним на унищожението; все пак не може да има по-явна несправедливост от това и тази основна грешка трябва да бъде посочена и опровергана. На този най-значителен догмат на брамо-буддистката система – Алфата и Омегата на „Битието“ и „Небитието“ – лежи цялото здание на окултната метафизика. Сега поправянето на тази голяма грешка относно Нирвана може много лесно да се осъществи по отношение на философски настроените, тези, които: ,,В огледалото на преходното виждат образите на духовното.“ От друга страна, за читателя, който не е успял да се издигне над подробностите на осезаемата материална форма, нашето обяснение ще се види безсмислено. Той може да разбира и дори да приема логичните изводи от дадените разсъждения, но по никакъв начин не би могъл да улови истинския дух чрез своята интуиция. Думата „nihil“, която от самото начало е била неправилно изтълкувана, се използва като чук при въпроса за езотеричната философия. Въпреки това дълг на окултиста е да се опита да го обясни. Нирвана и Мокша, както беше казано по-рано, имат своето битие в небитието, ако такъв парадокс е допустим за по-доброто илюстриране на значението. Както са се опитвали да докажат някои блестящи изтоковеди, Нирвана означава „угасване“1 на цялото чувствено съществуване. Това е като пламъка на свещта, изгоряла до последния атом и след това изведнъж загаснала. Съвършено вярно. Въпреки това, както твърдял старият Архат Нагасена пред царя, който му се подигравал – „Нирвана има“ и Нирваната е вечна. Но изтоковедите отричат и това и казват, че не е така. Според тяхното мнение Нирвана не е обратно поглъщане във Вселенската Сила, не е вечно блаженство и отдих, а буквално означава „угасване, загасване, пълно унищожение, а не поглъщане“. „Ланкаватара“, цитирана от някои санскритолози. за да подкрепят своите аргументи, която дава различни тълкувания на Нирвана от брамините Тиртхика, не е авторитет за този, който се обръща за информация към първоизточниците, а именно към Будда, дал тази доктрина. Със същия успех може да се цитират материалистите Чарвака в тяхна поддръжка. 1 Проф. Макс Мюлер в писмо във вестник „Таймс“ (април 1857 г.) твърде яростно твърди, че Нирвана означава унищожение в пълния смисъл на тази дума. (,, Chips from a German Workshop“. I, 287.) Ho през 1869 година, в лекция на Общото събрание на Обществото на германските филолози в Кил, той ясно обявява своето мнение, че „нихилизмът, приписван на учението на Будда, не влиза в неговата доктрина и че е напълно неправилно да се смята Нирваната като унищожение“. (Трабнер, „Amer. and Oriental Lii. Rec.“, 16 окт. 1869 г.) Ако дадем в качеството им на аргумент свещените книги на джайните, където към умиращия Гаутама се обръщат със следните думи: „Издигни се в Нирви (Нирвана) от това старо тяло, в което си бил изпратен... Възнеси се в предишната си обител, о, благословен Аватар“, и ако добавим, че това ни изглежда точно противопоставяне на нихилизма, тогава могат да ни кажат, че то може да послужи само като доказателство за още едно противоречие и разминаване в буддистката вяра. Ако ние отново напомним на читателя за вярата в това, че Гаутама отвреме навреме отново се спуска от своята „предишна обител“ заради благото на човечеството и Своите верни последователи – правейки по този начин неоспорим факта, че буддизмът не учи на крайно унищожение – то ще ни насочат към авторитетите, на които се приписват такива учения. И да кажем веднага: по въпросите, отнасящи се до съзнанието, хората не са авторитети за нас; те не бива да са такива за когото и да е. Ако някой се придържа към философията на Будда, нека той постъпва и говори както е постъпвал и говорел Будда; ако човек нарича себе си християнин, нека той следва заповедите на Христос, но не и тълкуванията на многото Му разминаващи се свещенослужители и секти. В един „Буддистки катехизис“ се задава въпросът: „Има ли в Буддизма някакви догми, които трябва да се приемат на доверие? О, Не. От нас сериозно изискват нищо да не приемаме на доверие, независимо дали е написано в книгите, предадено ни от нашите предци или преподадено от мъдреците. Нашият Владетел Будда е казал, че ние не трябва да вярване на казаното само защото така е казано; нито на традициите, само защото са стигнали до нас от древността; нито на слуховете като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги написали мъдреци; нито на фантазиите, за които можем да помислим, че са ни изпратени от Дева (т.е. предполагаемо духовно вдъхновение); нито на изводите, направени от прибързани заключения, които бихме могли да направим; нито на това, което би могло да изглежда като аналогична необходимост; нито само на голия авторитет на нашите наставници и учители. А ние трябва да вярваме, когато Писанието, доктрината или казаното се потвърждава от нашия собствен разум и съзнание. „Поради това – казва той в заключение – Аз не съм ви учил да вярвате, само защото сте чули, а когато вярвате, изхождайки от вашето съзнание, след това да постъпвате съгласно това.“1 1 Вж. „Калама Суту“ от „Ангутараникаи“, цитирано в „Буддистки катехизис“ от Х. С. Олкът. президент на Теософското Общество, стр. 55, 56. Че Нирвана или състоянието, в което се намираме в Нирвана, е съвършено противоположно на унищожението, се подсказва от нашия „разум и съзнание“ и за нас лично това е достатъчно. В същото време, тъй като този факт не съответства и малко е приспособен към обичайния читател, трябва да се добави нещо по-ефективно. Без да се прибегне до източниците, антипатични на окултизма, „Кабала“ ни снабдява с най-блестящи и ясни доказателства, че терминът „nihil“ е имал в умовете на древните философи съвсем друго значение от това, което е получил днес в ръцете на материалистите. Той определено означава „Нищо“ (nothing) или „не нещо“ (no-thing). В своя труд за „Кабала“ и египетските мистерии2 Ф. Кирхер прекрасно обяснява този термин. Той казва на своите читатели, че в „Зохар“ първият от Сефиротите3 има име, чието значение е „Безкрайно“, но което без разлика се е превеждало от кабалистите като „Еис“ и „Не-Еис“ („Битие“ и „Небитие“); Битие, доколкото то е корен и източник на всички други същества; He-Битие, понеже Ейн Соф – Безграничният и Безпричинният, Несъзнателен и Пасивен Принцип – не прилича на нищо друго във Вселената. 2 „Edipus Egypt.“, Кирхер, II, 291. 3 Сефира или Адити (мистичното Пространство). Следва да се разбира, че Сефиротите са идентични с индуските Праджапати, Дхиан-Коганите на езотеричния буддизъм, Амешаспентите на зороастрианите и накрая с Елохимите – „Седемте Ангели на присъствието“ на римокатолическата църква. |
