|
И това е духът на езотеричния браманизъм, а също така на ведантистите на Адвайта. Двама съвременни философи, Шопенхауер и Фон Хартман, преподават същите идеи. Окултистите казват, че: „Психичните и ектеничните сили, „идеомоторните“ и „електробиологичните сили“, „латентната мисъл“ и дори „несъзнателната мозъчна дейност“ – всички тези теории могат да се изкажат с две думи: кабалистичната Астрална Светлина.“1 Шопенхауер само синтезирал всичко това, като го нарекъл Воля и излязъл против хората на науката с техните материалистични възгледи, както по-късно постъпил и Фон Хартман. Авторът на „Философия на несъзнателното“ нарича техните виждания „инстинктивен предразсъдък“. „По-нататък той нагледно доказва, че нито един експериментатор няма никакво отношение към материята, погледната строго като такава, а само към енергиите, на които той я дели. Видимите следствия на материята са само следствия на енергиите. Поради това той стига до извода, че това, което сега се нарича материя, не е нищо друго освен натрупване на атомни енергии, за изразяването на които се използва думата „материя“; извън това за науката материята е само дума, лишена от смисъл.“2 1 „Isis Unveiled“, I, 53. 2 „Isis Unveiled“’, I, 59. Страхувам се, че това се отнася и за другите термини, с които ние се занимаваме – „Пространство“, „Нирвана“ и т.н. „Смелите теории и мнения, изразени в труда на Шопенхауер, доста се различават от теориите, и мненията на мнозинството наши ортодоксални учени.3 „В действителност – отбелязва този забележителен мислител – няма нито Материя, нито Дух. Склонността към гравитация в камъка е толкова необяснима, колкото и мисълта в човешкия мозък... Ако материята може – никой не знае защо – да пада на земята, то тя също така може – никой не знае защо – да мисли... Дори и в механиката, веднага когато нахлуем зад границите на чисто математичното, когато стигнем до непостижимото сцепление, гравитация и т.н., ние се сблъскваме лице в лице с феномените, които за нашите чувства са толкова тайнствени, колкото са волята и мисълта у човека: ние се оказваме пред лицето на непостижимото, тъй като такава е всяка сила в Природата. Къде е тогава тази материя, която всички вие се преструвате, че така добре познавате и от която – бидейки така добре запознати с нея – вие правите всичките си изводи и обяснения и Ј приписвате всичко?... Това, което може напълно да бъде обхванато от нашия разсъдък и чувства, е само повърхностно; те никога не могат да достигнат до истинската вътрешна същност на нещата. Такова е било мнението на Кант. Ако смятате, че в човешката глава има своеобразен дух, то вие сте длъжни да признаете същото и за камъка. Ако вашата мъртва и съвсем пасивна материя може да проявява склонност към гравитация, или подобно на електричеството, да привлича и отблъсква и да пуска искри, то тя също както мозъка може и да мисли. Казано накратко, ние можем да заменим всяка частица на така наречения дух с еквивалента на материята и всяка частица от материята да заменим с духа.... Така съвсем не християнското деление на всичко съществуващо на материя и дух е това, което може да се нарече философски точно; а само тогава то ще бъде философски точно, ако разделим съществуващото на воля и проявяване, каквато форма на деление няма никакво отношение към първата, тъй като тя одухотворява всичко; всичко това, което в първия случай е реално и обективно — тялото и материята – тя преобразява в представяне и всяка проява във воля.“1 3 Докато в значителна степен те са тъждествени с теориите на езотеричния буддизъм, тайната доктрина на Изтока. 1 „Parerga“, II, III, 112; цитирано в „Isis Unveiled“, I, 58. Материята на науката за всички обективни цели може да бъде „мъртва и съвършено пасивна материя“; за окултиста нито един атом в нея не може да бъде мъртъв – „в него винаги присъства Живот“. Читателят, който би искал да научи повече, отпращаме към нашата статия „Трансмиграция на Жизне-Атомите“.2 Това, с което ние сега се занимаваме, е доктрината за Нирвана. 2 „Five Years of Theosophy“, стр. 338, etc.. |
