За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 162

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XLVI

НИРВАНА – МОКША

Няколкото сентенции, цитирани в нашия текст от едно от съкровените учения на Гаутама Будда, показват доколко неуместен е епитетът „материалист“, когато се прилага към Този, когото две трети от признатите велики адепти и окултисти в Азия смятат за свой Учител, независимо дали е под името Будда или Шанкарачаря. Читателят ще си спомни току-що цитираните думи, които по твърдението на тибетските окултисти са били казани от Будда Сангияс (или Фо): във Вселената има три вечни неща – Законът, Нирвана и Пространството. От друга страна буддистите на Южната църква заявяват, че Будда е смятал само две неща за вечни – Акаша и Нирвана. Но тъй като Акаша е същото, което е и Адити,1 и двете се превеждат с думата „пространство“, но не съществува никакво разминаване, доколкото Нирвана, както и Мокша, е състояние. След това и в двата случая Великият Мъдрец от Капилавасту обединява тези двете, така както и трите, в един вечен Елемент и завършва, казвайки че дори „Този Един е Майа“ за онзи, който не е Данг-ма, съвършено очистена Душа.

1 Според „Риг-Веда“ Адити е „Баща и Майка на всички Богове“; южните буддисти считат Акаша за корен на всичко, откъдето всичко във Вселената е възникнало, подчинявайки се на присъщия в нея закон за движението; и това е тибетското „пространство“ (Тхо-ог).

Целият този въпрос се основава на материалистични неправилни представи и непознаване на окултната метафизика. За човека на науката, който разглежда пространството просто като ментална представа, като концепция на нещо съществуващо pro forma и непритежаващо реално битие извън нашия ум, пространството per se e наистина илюзия. Той може да запълва безграничното междузвездно пространство с „въображаем“ ефир и въпреки това пространството за него е абстракция. Повечето метафизици на Европа също са толкова далеч, гледано от чисто окултна гледна точка, от правилното разбиране на „пространството“, колкото и материалистите, макар че неправилните концепции на двете страни, разбира се, доста се различават.

Ако, мислейки за философските виждания на древните по този въпрос, ние ги сравним с това, което сега наричат точна физическа наука, ще открием, че двете не само са сходни по изводи и названия, а че техните постулати са същите, когато бъдат сведени до най-просто изразяване. От началото на човешките Еони, от самата зора на Окултната Мъдрост тези региони, които хората на науката запълват с ефир, са били изследвани от пророците на всички векове. Това, което светът разглежда просто като космично пространство, като абстрактна представа, индуските Риши, халдейските магове, египетските йерофанти са смятали, всеки и всички, за единен и вечен корен на всичко, арена на всички Сили на Природата. Това е източник на целия земен живот и обиталище за тези невидими (за нас) видове съществувания – реални същества, както и само техните сенки, съзнателни и несъзнателни, разумни и безчувствени, които ни заобикалят от всички страни, които изпълват атомите на нашия Космос и не ни виждат, както и ние не ги виждаме и не ги чувстваме с нашите физически организми. За окултиста „Пространството“ и „Вселената“ са синоними. В Пространството има не Материя, Сила или Дух, а всичко това и много повече. Това е Единният Елемент и Анима Мунди – Пространство, Акаша, Астрална Светлина – Коренът на Живота, който в своето вечно непрекъснато движение като вдишване и издишване на безграничния океан еволюира, за да поглъща отново всичко, което живее, чувства, мисли и има битие в него. В „Разбулената Изида“ за Вселената е казано, че това е:

,,Комбинация на хиляди елементи и все пак израз на един Дух – хаос за чувствата, Космос за разума.“

Такива са били вижданията по този предмет на всички велики философи от древността, от Ману до Питагор, от Платон до Павел.

„Когато разтварянето (Пралая) наближило края си, великото Същество (Пара-Атма или Пара-Пуруша), самосъществуващият Владетел, от когото и чрез когото било всичко, е и ще бъде..., решил да еманира различни твари от своята собствена субстанция.1

1 „Манава-Дхарма-Шастра“, I. 6, 7.

Мистичната Декада (на Питагор) (1 + 2 + 3 + 4 = 10) представлява начин за изразяване на тази идея. Единицата – това е Бог;1 Двойката е материята; Тройката, обединявайки Монадата и Диадата и притежавайки естеството и на двете, е феноменалният свят; Тетрадата, или формата на съвършенството, изразява пустотата на всичко; и Декадата, или сумата на всичко, съдържа в себе си целия Космос.“2

„Богът“ на Платон е „Вселенската Мислеоснова“ и като казва: „Всичко е от него и чрез него и в него“, Павел несъмнено в своя дълбок ум е имал предвид Принципа, а не Йехова. Ключът към Питагорейските догми е ключ към всяка велика философия. Това е общата формула на единството в множеството, Единният, проявяващият много и насищащият Всичко. Това е архаичната доктрина за Еманирането, казана с няколко думи.

Подобно на своя велик Учител Платон, Спейсип и Ксенократ вярвали, че:

„Анима Мунди (или „световната душа“) не е Божество, а проявяване. Тези философи никога не са си представяли Единния като animale nature. Изначалният Единен никога не е съществувал, според нашето разбиране на този термин. Докато той (то) не се е съединил с многото еманирали същества (Монада и Диада), никакво същество не е било произведено. &34 („почитаното“), нещо проявено, пребивава както в центъра, така и в окръжността, но то е само отражение на Божеството – Световната Душа. В тази доктрина откриваме духа на езотеричния буддизъм.“3

1 „Богът“ на Питагор, ученикът на арийските мъдреци, не е личен Бог. Следва да се запомни, че като основно учение той е учел, че съществува вечен Принцип на Единството, почиващ под всички форми, изменения и други прояви на Вселената.

2 „Isis Unveiled“, l, XVI.

3 “Isis Unveiled“. I. XVIII.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 162

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред