|
РАЗДЕЛ XLV НЕПУБЛИКУВАНАТА БЕСЕДА НА БУДДА (Тя се намира във втората „Книга на Коментарите“ и е адресирана към Архатите.) „Всемилостивият казал: „Благословени сте вие, бхикшу, щастливи сте вие, които сте разбрали тайната на Битието и Не-Битието, обяснена в Бас-па (Дхарма, Доктрина) и сте предпочели последната, тъй като вие наистина сте мои Архати... Слонът, който вижда формата си отразена в огледалото на езерото, гледа я и след това си отива, като я приема за реалното тяло на друг слон, е по-умен от човека, който е видял в потока своето лице и гледайки го, казва: „Ето ме Мен... Аз съм Аз“; тъй като „Аз“, неговото Аз, не се намира в света на дванайсетте Нидани и изменчивост, а в света на Не-Битието, единственият свят, намиращ се зад границите на капаните на Майа... Единствено това, което няма причина нито създател, което е самосъществуващо, вечно, далеч зад границите на изменчивостта, само това е истинското „Аз“ (Егото), Азът на Вселената. Вселената Нам-Ха казва: „Аз съм светът Сян-Чан“;1 четирите илюзии се смеят и отговарят: „Наистина е така“. Но истински мъдрият човек знае, че нито човекът, нито Вселената, през която той преминава като летяща сянка, не са реална Вселена повече, отколкото капката роса, отразяваща искрата на утринното Слънце, е самото това Слънце... Съществуват три неща, бхикшу, които винаги остават същите, върху които никакви превратности, никакви модификации никога не могат да въздействат: това са по същество Законът, Нирвана и Пространството2 и тези трите са Едно, тъй като първите две се намират вътре в последното и последното е Майа, докато човек пребивава във вихъра на чувствените съществувания. Няма нужда смъртното тяло да умре, за да се избегнат ноктите на похотта и другите страсти. Архатът, който спазва седемте съкровени заповеди Бас-па, може да стане Данг-ма и Лха.1 Той може да чува „светия глас“... (Гуан-ин)2 и може да се окаже вътре в тихите граници на своя Сангхарама,3 превръщайки се в Амитабха Будда.4 Ставайки едно с Анутара Самияк Самбодхи,5 той може да премине през шестте свята на Битието (Рупа-лока) и да отиде в първите три свята на Арупа.6 ...Този, който слуша съкровения ми закон, преподаден от моите избрани Архати, ще стигне с негова помощ до познание на Аза и оттук – до съвършенството.“ 1 Вселената на Брама (Сян-Чан; Нам-Ха) е вселенската илюзия или нашият феноменален свят. 2 Акаша. Почти е невъзможно да се предаде мистичната дума .,Тхо-ог“ чрез някаква друга, освен „пространство“, и все пак, ако не се създава специално за това някаква дума, никакво ново обозначение няма да предаде толкова добре смисъла на окултиста. Терминът Адити също се превежда като „пространство“ и в него се съдържат множество значения. 1 Данг-ма, очистената душа и Лха, освободеният дух в живо тяло; Адепт или Архат. В народните разбирания в Тибет Лха е невъплътен дух, нещо подобно на бирманския Нат, само че по-висше. 2 Гуан-ин е синоним, тъй като в оригинала е употребен друг термин, но значението е тъждествено. Това е божественият глас на Аза или „гласът на Духа“ у човека и е същото, което е и Вакишвара („Глас-божество“) на брамините. В Китай буддистките ритуалисти са деградирали неговото значение, като са го антропоморфизирали в богиня със същото име с хиляда ръце и очи; и те я наричат Гуан-ши-ин-Бодхисат. Това е буддисткият глас на „даймона“ на Сократ. 3 Сангхарама е sanctum sanctorum на аскета, пещера или каквото и да е място, което той е избрал за своята медитация. 4 Амитабха Будда в тази връзка е „безграничната светлина“, чрез която се възприемат нещата на субективния свят. 5 Езотерично – „ненадминато милосърдно и просветено сърце“, говорейки за Дживанмуктите, „Съвършените“ колективно. 6 Тези шест свята – седем при нас – са по същество световете на Натите или Духовете при бирманските буддисти и седемте висши свята на ведантистите. 7 Две неща, напълно различаващи се помежду си. „Способността е неотличима от субекта“ само в този материален план, докато мисълта, породена от нашия физически мозък, мисъл, която никога не се е запечатвала в същото време и върху духовния двойник – като следствие от атрофията на последния или от слабостта, свойствена на тази мисъл – никога не надживява нашето тяло. 2 „Vedanta Sara“, превод на майор Якоб, стр. 123. Благодарение на изцяло погрешните концепции за източната мисъл и незнанието за съществуването на езотеричен ключ към външните буддистки фрази, Бюрнуф и други видни учени, тръгвайки от твърдения – към които се придържат също и ведантистите – като „моето тяло не е тяло“ и „аз самият не е моето аз“, стигнали до извода, че цялата източна психология е основана на непостоянство. Например в лекциите си по този предмет Кузин дава следните две постановки, за да докаже, като се основава на авторитета на Бюрнуф, че за разлика от браманизма, буддизмът отхвърля вечността на мислещия принцип. Ето ги: ,,1. Мисълта, или Духът7 – тъй като способността е неотличима от субекта – се появява само заедно с чувстването и не го надживява. 2. Духът сам не може да се овладее и като насочва вниманието към самия себе си, той извлича от това само убеждение за своето безсилие да се види друг, а не последователен и преходен.“ Всичко това се отнася до въплътения Дух, а не до освободеното Духовно Аз, над което Майа вече няма власт. Духът не е тяло, поради което изтоковедите са направили от него „никой“ и нищо. Тръгвайки оттук, те обявили буддистите за нихилисти, а ведантистите за последователи на религията, в която „Безличният (Бог) при изследването се оказал мит“; тяхната крайна цел се описва като: .,Пълно гаснене на всички духовни, ментални и телесни сили чрез потапяне в Безличното.“2 2 „Vedanta Sara“, превод на майор Якоб, стр. 123. |
