|
Както ще бъде разкрито от казаното по-нататък, тибетските ламасерии пазят много съкровени и полусъкровени томове, подробно описващи живота на великите Мъдреци. Много от изложеното в тях умишлено е объркано, а на други места читателят стига до задънена улица, ако не му се даде ключът – чрез употребата на едно име да покрие многото индивидуалности, които следват по същия път на учението. И така, съществува ред „живи Будди“ и названието „Будда“ се дава на учителите един след друг. Шлагинтвайт пише: „На всеки човешки Будда принадлежи един Дхиани-Будда и един Дхиани-Бодхисатва и неограниченото количество на първите е съответно на неограниченото количество на последните.“1 1 „Buddhism in Tibet“, стр. 52. Същата тази нарицателна употреба на името се открива при индусите по отношение на името Шанкарачаря, ако бъде взет само един пример. Всичките Му приемници носят неговото име, но не са негови въплътявания. Същото е и с „Буддите“. Твърди се, че на трийсет и три годишна възраст, уморен от своето смъртно тяло Шанкарачаря „го отхвърлил“ в пещерата, където влязъл, и че Бодхисатва. който служел в качеството на негова низша личност, бил освободен ,,с товара на един грях върху него, който той не е извършил.“ В същото време се добавя: ,,В която и възраст човек да отхвърли външното си тяло по собствена свободна воля, в следващото въплъщение на същата възраст той ще умре от насилствена смърт против своята воля.“ Сега, Кармата не е можела да има власт над „Маха-Шанкара“ (както наричат Шанкара в съкровения труд), тъй като той, в качеството му на Аватар, не е имал свое собствено Eгo, a Бодхисатва – доброволно принасящ себе си в жертва. Също така последният не е носел никаква отговорност за деяние, независимо дали е греховно, или някакво друго. По тази причина за нас това е неразбираемо, доколкото Кармата не може да постъпва несправедливо. В целия този разказ се съдържа някаква ужасна тайна, която никой непосветен ум не може да разреши. Все пак това е така и предизвиква естествения въпрос: „Кой тогава е бил наказан от Кармата?“ И този въпрос остава без отговор. След няколко века Будда, както е казано, е изпробвал още едно въплътяване в (...) и отново, петдесет години след смъртта на този Адепт, в още едно, което се нарича Тиани-Цанг.1 Никакви подробности, никаква по-нататъшна информация или обяснения не са дадени. Просто се съобщава, че на последния Будда се наложило да унищожи остатъците от своята Карма, която дори никой от самите Богове не може да избегне; той бил принуден още по-дълбоко да скрие някои тайни, които някога наполовина разкрил и поради това били неправилно тълкувани. Думите, с които това било изложено, в превод са тези:2 1 Царят на Шудходана. 2 Няколко имена и названия са отбелязани с многоточие, поместено в скоби. ,,Родил се петдесет и две години преди времето като Шрамана Гаутама, син на царя Застанга; след това си отишъл петдесет и седем години по-рано от времето като Маха Шанкара, който се уморил от носенето на своята външна форма. Това своеволно действие призовало и привлякло Царя Карма, който убил новата форма (...), когато тя била на трийсет и три години,1 на възрастта на тялото, което било отхвърлено. (В която и възраст човек да отхвърли външното си тяло по собствена свободна воля, на същата възраст в следващото въплътяване той ще умре от насилствена смърт против своята воля. – Коментар). В своето следващо (тяло) той умрял на възраст малко повече от трийсет и две години и отново, в следващото тяло – на осемдесет години – Майа, а в действителност на сто години, Бодхисатва избрал Тиани-Цанг,2 след това отново Сугата станал Цонг-к’а-па, който станал по този начин Дезхин-Шегпа (Татхагата – „който следва обичаите на своите предшественици“). Благословеният е можел да прави добро на своето поколение като (...), но не и на потомството; и така, като Тиани-Цанг той се въплътил само вследствие на „остатъците“ (на неговата предишна Карма, както ние разбираме това). Седемте Пътя и Четирите Истини още веднъж се скрили от погледа. Оттогава Милосърдният съсредоточил своето внимание и бащинска грижа върху сърцето на Бодиюл, питомника на семената на истината. Благословените „остатъци“ оттогава са осенявали много свети тела на човешки Бодхисатвии и са почивали в тях.“ 1 Шанкарачаря също умрял на възраст трийсет и две години или по-точно изчезнал от очите на своите ученици, както разказва легендата. 2 Не е ли „Тиани-Цанг“ Аполоний Тиански? Това е просто догадка – предположение. Някои факти в живота на този адепт като че потвърждават хипотезата, а други Ј противоречат. Не се дава никаква по-нататъшна информация, никакви подробности или обяснения няма в този съкровен том. Всичко в него е тъмнина и тайна; тъй като явно той е написан само за тези, които вече са получили наставления. Няколко яркочервени звездички са поставени наместо имена и няколкото факта, които са дадени, рязко прекъсват. Намирането на ключа към тази загадка е предоставено на интуицията на ученика, стига само „непосредствените последователи“ на Гаутама Будда – „тези, на които предстои да бъдат отхвърлени от Неговата църква в следващия цикъл“ – и учениците на Шанкарачаря да не решат да добавят повече. Заключителната глава дава своеобразна сводка в седемдесет раздела, обхващащи седемдесет и три години от живота на Будда,1 от които последният параграф се свежда до следното: „Появил се oт (...), най-превъзходният трон на трите тайни (Санг-Сум), Учителят с ненадминато милосърдие, след като извършил обреда при всички анахорети (...) и всеки от тях бил обрязан,2 почувствал, с помощта на (силата) Хлун-Чуб3 в какво се съдържало неговото следващо задължение. Най-прославеният медитирал и се питал дали това ще помогне на (бъдещите) поколенията. Това, от което те имали нужда, било лицезрението на Майа в илюзорно тяло. Кое?... Великият победител на страданията и тъгата се надигнал и се отправил обратно към мястото на своето раждане. Малцина били тези, които приветствали там Сугата, но те не познавали Шрамана Гаутама. „Шакя (Могъщият) в Нирвана... Той предал Науката на шудхите (шудрите), казали тези от Дамзе-Юл’а (страната на брамините – Индия)... Ето защо, родил се от състраданието, на Всеславния му се наложило да се оттегли в (...) и след това да се появи (кармично) като Маха Шанкара; и от състрадание като (...), и отново като (...), u отново като Цонг-к’а-па... Тъй като този, който прави избор в унижение, трябва да върви надолу, а този, който не обича, позволява на Кармата да го възвиси.“4 1 Според езотеричното учение Будда в действителност е живял сто години, но когато на възраст осемдесет години достигнал Нирвана, го разглеждали като умрял за света на живите. Вж. статията „Мястото на Шакямуни в историята“ в „Пет години Теософия“. 2 Това е таен обред, отнасящ се към високото посвещение и има същото значение, което и обредът, за който намеква Климент Александрийски, когато говори за „знака за опознаване, разпространен сред нас като обрязването на Христос“ (Strom., 13). Шлагинтвайт се учудва, че това може да е така. „Типичната представа за отшелника – казва той – винаги ще бъде представата за човек с дълги коси и брада. ...Много често прилаганият обред – макар че аз не съм в състояние да обясня по каква причина – е обред (да се „обрязва“ или „разрушава“), чието значение строго се пази от ламите в дълбока тайна“. („Buddism in Tibet“, cтp. 163.) 3 Хлун-Чуб – това е пророкуващият дух у човека, висшата степен на ясновидството. 4 Съкровеното значение на тази фраза ce съдържа в това, че Кармата притежава власт над адепта толкова, колкото и над който и да е друг човек; „Боговете“ могат да я избегнат също толкова малко, колкото и обикновените смъртни. Адептът, който е постигнал Пътя и е овладял своята Дхармакая – Нирвана, от която няма завръщане преди новата Калпа – предпочита да използва правото си да избере състояние по-ниско от това, което му принадлежи, състояние, което му предоставя свободата да се завръща всеки път, когато той смята, че е необходимо и под формата на произволна личност, каквато е избрал; той е трябвало да бъде готов да приеме всички възможности за вероятен неуспех и no-низше състояние от това, което е било негова участ, тъй като това е окултният закон. Само Кармата е абсолютно справедлива и непогрешима в своите избори. Който ползва своето право с нея (с Кармата) трябва да носи отговорност за последствията – ако има такива. Така първото въплътяване на Будда било направено по Кармата – и Го възвисило по-високо от когато и да било; двете следващи били „от състрадание“ и (...). Този абзац по общо признание е затъмнен и написан за малцина. Незаконно е да се каже повече, тъй като още не е дошло времето, когато народите ще бъдат достатъчно подготвени, за да чуят цялата истина. Древните религии са пълни с тайни и показването на някои от тях би довело несъмнено до взрив от ненавист, след което би последвало кръвопролитие и още по-лоши неща. Достатъчно е да се знае, че докато Гаутама Будда се е потопил в Нирвана, откакто умрял, на Гаутама Шакямуни е можело да се наложи да се въплъти – тази двойна вътрешна личност представлява една от най-великите тайни на езотеричния психизъм. „Тронът на трите тайни“ се отнася до мястото, което обитават високите Посветени и техните ученици. Тези „тайни“ са по същество три мистични сили, известни като Гопа, Ясодхара и Уптала Варна, които Ксома де Кьорос погрешка приел за трите жени на Будда, така както други изтоковеди приели Шакти (силата на Йога), олицетворена в женското божество, за Негова жена; или Драупади – също така духовна сила – за общата жена на петимата братя Пандави. |
