За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 159

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XLIV

„ПРЕВЪПЛЪТЯВАНИЯТА“ НА БУДДА

Всеки раздел в главата „Дезхин Шегпа“1 (Татхагата) в Коментарите е посветен на една година от живота на този велик философ в неговия двоен аспект на публичен и частен учител, като при това двата аспекта се съпоставят и коментират. От това се вижда, че Мъдрецът е достигнал състоянието на Будда по пътя на продължително изучаване, медитация и Посвещавания, както би се наложило да постъпи всеки друг Адепт, без да пропусне нито едно стъпало от стълбата на трудния „Път на съвършенството“. Бодхисатва станал Будда и Нирвани чрез лични усилия и заслуги, след като се е подложил на всички трудности като всички останали неофити – а не по силата на божествено раждане, както някои мислят. Само достигането на Нирвана в тялото по време на живота на тази земя е било нещото, за което Той бил задължен на онзи, който в предишни въплътявания вече е достигнал високи степени на „Пътя Дзиан“ (познанието, мъдростта). Менталната или интелектуалната надареност и абстрактното знание следват Посветения в неговото ново раждане, но му се налага да придобива отново феноменалните сили, преминавайки през всички последователни стадии. Налага му се да придобие Ринчен-на-дун („седемте скъпоценни дара“)2 един след друг. По време на медитация никакви светски феномени на физичен план не бива да влизат в неговия ум или да прекъсват мислите му. Zhine-Ihagthong (на санскрит Випашая, религиозна абстрактна медитация) ще развие в него най-удивителните способности, независимо от него самия. След като са усвоени четирите степени на съзерцание, или Сам-тан (на санскрит Дхиана), всичко става лесно. Тъй като, след като този човек съвършено се е избавил от идеята за индивидуалност – сливайки своето Аз с Вселенското Аз и ставайки така да се каже точило за стоманата, което е надарено със свойства, присъщи на магнита (Ади-Будда или Анима Мунди), досега спящите у него сили се пробуждат, тайните на незримата природа се разкриват и като добива качествата на Тхон-глам-па (Предвиждащ), той става Дхиани-Будда. Всеки Зунг (Дхарани, мистична дума или мантра) на Локотарадхарма (висшия свят на причините) му става известен.

1 Буквално: „Този, който стъпва (или следва) по стъпките (или пътя) на своите предшественици“.

2 Шмит в „Slanong Seetsen“, стр. 471. и Шлагинтвайт в „Buddhism in Tibet“, стр. 53, разбират тези скъпоценни дарове буквално, изброявайки ги като .,колело, скъпоценен камък, царствена съпруга, най-добрия ковчежник, най-добрия кон, слон, най-добрия водач“. След това не е учудващо, че „освен Дхиани-Будди и Дхиани-Бодхисатви“, всеки човешки Будда се снабдява с „женски приятел, шакти“ – а в действителност „Шакти“ е просто духовната сила, психическа енергия както за Бога, така и за адепта. Твърде е вероятно „царствената съпруга“, третият от „седемте скъпоценни дара“, да е довела учения изтоковед до тази нелепа грешка.

Така двайсет години след своята външна смърт Татхагата, в неизменната си любов и „състрадателно милосърдие“ към заблуждаващото се и невежо човечество, се отказал от Паранирвана,1 за да може да продължава да помага на хората.

В Коментарите е казано:

„Като се достигне Пътят на освобождението (Тхар-лам) от превъплътяване, вече не е възможно да се извършва Тулпа,2 тъй като да се стане Паранирвани, значи да се завърши кръгът на Седморния Ку-Сум.3 Той потопил своето заимствано Дорджесемпа (Ваджрасатва) във Вселенското и станал едно с него.“

1 Бодхисатва може да постигне Нирвана и да живее, както е постъпил Будда. След смъртта той може или да се откаже от обективно ново въплътяване, или да го приеме и използва по свое виждане за благото на човечеството, което той би могъл да наставлява по различни начини, докато остава в Девачанските области в границите на притеглянето на нашата земя. Но ако е достигнал Паранирвана, или „Нирвана без остатък“ – най-висшето състояние на Дхармакая. в което той пребивава извън каквито и да е земни условия – той повече няма да се завърне преди настъпването на новата Манвантара, тъй като е прекрачил извън границите на цикъла на ражданията.

2 Тулпа е доброволно въплътяване на адепта в живо тяло на възрастен, дете или новороден младенец.

3 Ку-Сум е тройната форма на състояние на Нирвана и неговата съответна продължителност в „Цикъла на Не-Битие“. Числото седем тук се отнася до седемте Кръга на нашата седмична Система.

Ваджрадхара, също така Ваджрасатва (тибетското Дорджечанг и Дорджедзин или Дорджосампа) е управник или Водач на всички Дхиан-Когани или Дхиани-Будди, висш, Върховен Будда; личен, макар и никога обективно непроявяващ се; „Върховен победител“, „Владетел на всички тайни“, „Единен без начало и край“ – казано накратко, Логосът на Буддизма. Понеже като Ваджрасатва Той е просто Цово (Глава) на Дхиани-Буддите или Дхиан-Коганите, и Върховен разум във Втория свят, докато в качеството на Ваджрадхара (Дорджечанга) Той е всичко, което беше изброено no-горе. „Тези двамата са едно и все пак са двама“ и над тях е „Чанг, Върховната Непроявена и Вселенска Мъдрост, за която няма име“. Като двама в един Той (Те) са тази Сила, която е подчинила и победила Злото от началото, позволявайки му да царства само над желаещите субекти на земята, без да има никаква власт над тези, които го презират и ненавиждат. Лесно е да се разбере тази алегория езотерично; екзотерично Ваджрадхара (Ваджрасатва) е този Бог, на когото всички зли духове са се заклели, че няма да пречат на разпространението на Благия закон (буддизма) и пред когото всички демони треперят. Поради това ние казваме, че в каноничния и догматичен тибетски буддизъм този двоен персонаж има същата роля, която се приписва на Йехова и Архангел Михаил, Метатронът на еврейските кабалисти. Това е лесно да се докаже. Михаил е „ангел на лика Господен“ или този, който представя своя Властелин. „Моят лик ще тръгне с теб“ (на англ. ез. „присъствие“ е presence), пред израилците, казва Бог на Мойсей („Изход“, XXXIII, 14). „Ангелът на моето присъствие“ (на еврейски: „моят лик“) („Исая“, LXIII, 9) и т.н. Римските католици отъждествяват Христос с Михаил, който мистично е и негов феруер или „лик“. Точно такова е положението на Ваджрадхара или Ваджрасатва в Северния буддизъм. Тъй като в Своето Висше Аз в качеството на Ваджрадхана (дорджечанга) последният никога не е проявен, като се изключат седемте Дхиан-Когани, първоначалните Строители. Езотерично това е Духът на „Седмината“ колективно, техният седми принцип, или Атман. Екзотерично – всякакво количество митове могат да се намерят в „Кала Чакра“, в най-значителния труд Гиют (или Д’гию) на раздела Канджура, раздела за мистичното знание (Д’гию). Казано е, че Дорджечанг (мъдростта) Ваджрахара живее във втория Арупа Свят, което го свързва с Метатрона, в първия свят на чистите Духове, Бриатичния свят на кабалистите, които наричат този ангел Ел-Шадай, Все-можещ и Могъщ. На гръцки Метратон е ‘??????? (Вестоносец) или Велик Учител. Михаил се сражава със Сатаната, Дракона, като побеждава и него, и неговите Ангели. Ваджрасатва, който е един с Ваджрапани, Подчинителят на злите духове, побеждава Раху, Великият Дракон, който винаги се опитва да изяде слънцето и луната (затъмненията). В християнската легенда „Войната в Небесата“ е основана на това, че злите ангели разкрили тайните (на магическата мъдрост) на добрите ангели (Енох) и тайната на „Дървото на Живота“. Нека всеки просто прочете екзотеричните описания в индуския и буддисткия пантеони – версията на последните е взета от първите – и ще открие, че и двете са основани на една и съща първоначална архаична алегория от Тайната Доктрина. В екзотеричните текстове (на индусите и буддистите) Боговете бият океана, за да извлекат от него Водата на Живота – Амрита – или еликсира на познанието. И на двете места Драконът похищава част от него, за което бива прогонен от небесата от Вишну или Ваджрадхара, или главата на Боговете, както и да се нарича. Ние намираме същото в книгата на „Енох“, това е опоетизирано и в „Откровението на св. Йоан“. А днес тази алегория с всичките Ј фантастични украшения е станала догма!


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 159

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред