|
РАЗДЕЛ XLIV „ПРЕВЪПЛЪТЯВАНИЯТА“ НА БУДДА Всеки раздел в главата „Дезхин Шегпа“1 (Татхагата) в Коментарите е посветен на една година от живота на този велик философ в неговия двоен аспект на публичен и частен учител, като при това двата аспекта се съпоставят и коментират. От това се вижда, че Мъдрецът е достигнал състоянието на Будда по пътя на продължително изучаване, медитация и Посвещавания, както би се наложило да постъпи всеки друг Адепт, без да пропусне нито едно стъпало от стълбата на трудния „Път на съвършенството“. Бодхисатва станал Будда и Нирвани чрез лични усилия и заслуги, след като се е подложил на всички трудности като всички останали неофити – а не по силата на божествено раждане, както някои мислят. Само достигането на Нирвана в тялото по време на живота на тази земя е било нещото, за което Той бил задължен на онзи, който в предишни въплътявания вече е достигнал високи степени на „Пътя Дзиан“ (познанието, мъдростта). Менталната или интелектуалната надареност и абстрактното знание следват Посветения в неговото ново раждане, но му се налага да придобива отново феноменалните сили, преминавайки през всички последователни стадии. Налага му се да придобие Ринчен-на-дун („седемте скъпоценни дара“)2 един след друг. По време на медитация никакви светски феномени на физичен план не бива да влизат в неговия ум или да прекъсват мислите му. Zhine-Ihagthong (на санскрит Випашая, религиозна абстрактна медитация) ще развие в него най-удивителните способности, независимо от него самия. След като са усвоени четирите степени на съзерцание, или Сам-тан (на санскрит Дхиана), всичко става лесно. Тъй като, след като този човек съвършено се е избавил от идеята за индивидуалност – сливайки своето Аз с Вселенското Аз и ставайки така да се каже точило за стоманата, което е надарено със свойства, присъщи на магнита (Ади-Будда или Анима Мунди), досега спящите у него сили се пробуждат, тайните на незримата природа се разкриват и като добива качествата на Тхон-глам-па (Предвиждащ), той става Дхиани-Будда. Всеки Зунг (Дхарани, мистична дума или мантра) на Локотарадхарма (висшия свят на причините) му става известен. 1 Буквално: „Този, който стъпва (или следва) по стъпките (или пътя) на своите предшественици“. 2 Шмит в „Slanong Seetsen“, стр. 471. и Шлагинтвайт в „Buddhism in Tibet“, стр. 53, разбират тези скъпоценни дарове буквално, изброявайки ги като .,колело, скъпоценен камък, царствена съпруга, най-добрия ковчежник, най-добрия кон, слон, най-добрия водач“. След това не е учудващо, че „освен Дхиани-Будди и Дхиани-Бодхисатви“, всеки човешки Будда се снабдява с „женски приятел, шакти“ – а в действителност „Шакти“ е просто духовната сила, психическа енергия както за Бога, така и за адепта. Твърде е вероятно „царствената съпруга“, третият от „седемте скъпоценни дара“, да е довела учения изтоковед до тази нелепа грешка. Така двайсет години след своята външна смърт Татхагата, в неизменната си любов и „състрадателно милосърдие“ към заблуждаващото се и невежо човечество, се отказал от Паранирвана,1 за да може да продължава да помага на хората. В Коментарите е казано: „Като се достигне Пътят на освобождението (Тхар-лам) от превъплътяване, вече не е възможно да се извършва Тулпа,2 тъй като да се стане Паранирвани, значи да се завърши кръгът на Седморния Ку-Сум.3 Той потопил своето заимствано Дорджесемпа (Ваджрасатва) във Вселенското и станал едно с него.“ 1 Бодхисатва може да постигне Нирвана и да живее, както е постъпил Будда. След смъртта той може или да се откаже от обективно ново въплътяване, или да го приеме и използва по свое виждане за благото на човечеството, което той би могъл да наставлява по различни начини, докато остава в Девачанските области в границите на притеглянето на нашата земя. Но ако е достигнал Паранирвана, или „Нирвана без остатък“ – най-висшето състояние на Дхармакая. в което той пребивава извън каквито и да е земни условия – той повече няма да се завърне преди настъпването на новата Манвантара, тъй като е прекрачил извън границите на цикъла на ражданията. 2 Тулпа е доброволно въплътяване на адепта в живо тяло на възрастен, дете или новороден младенец. 3 Ку-Сум е тройната форма на състояние на Нирвана и неговата съответна продължителност в „Цикъла на Не-Битие“. Числото седем тук се отнася до седемте Кръга на нашата седмична Система. Ваджрадхара, също така Ваджрасатва (тибетското Дорджечанг и Дорджедзин или Дорджосампа) е управник или Водач на всички Дхиан-Когани или Дхиани-Будди, висш, Върховен Будда; личен, макар и никога обективно непроявяващ се; „Върховен победител“, „Владетел на всички тайни“, „Единен без начало и край“ – казано накратко, Логосът на Буддизма. Понеже като Ваджрасатва Той е просто Цово (Глава) на Дхиани-Буддите или Дхиан-Коганите, и Върховен разум във Втория свят, докато в качеството на Ваджрадхара (Дорджечанга) Той е всичко, което беше изброено no-горе. „Тези двамата са едно и все пак са двама“ и над тях е „Чанг, Върховната Непроявена и Вселенска Мъдрост, за която няма име“. Като двама в един Той (Те) са тази Сила, която е подчинила и победила Злото от началото, позволявайки му да царства само над желаещите субекти на земята, без да има никаква власт над тези, които го презират и ненавиждат. Лесно е да се разбере тази алегория езотерично; екзотерично Ваджрадхара (Ваджрасатва) е този Бог, на когото всички зли духове са се заклели, че няма да пречат на разпространението на Благия закон (буддизма) и пред когото всички демони треперят. Поради това ние казваме, че в каноничния и догматичен тибетски буддизъм този двоен персонаж има същата роля, която се приписва на Йехова и Архангел Михаил, Метатронът на еврейските кабалисти. Това е лесно да се докаже. Михаил е „ангел на лика Господен“ или този, който представя своя Властелин. „Моят лик ще тръгне с теб“ (на англ. ез. „присъствие“ е presence), пред израилците, казва Бог на Мойсей („Изход“, XXXIII, 14). „Ангелът на моето присъствие“ (на еврейски: „моят лик“) („Исая“, LXIII, 9) и т.н. Римските католици отъждествяват Христос с Михаил, който мистично е и негов феруер или „лик“. Точно такова е положението на Ваджрадхара или Ваджрасатва в Северния буддизъм. Тъй като в Своето Висше Аз в качеството на Ваджрадхана (дорджечанга) последният никога не е проявен, като се изключат седемте Дхиан-Когани, първоначалните Строители. Езотерично това е Духът на „Седмината“ колективно, техният седми принцип, или Атман. Екзотерично – всякакво количество митове могат да се намерят в „Кала Чакра“, в най-значителния труд Гиют (или Д’гию) на раздела Канджура, раздела за мистичното знание (Д’гию). Казано е, че Дорджечанг (мъдростта) Ваджрахара живее във втория Арупа Свят, което го свързва с Метатрона, в първия свят на чистите Духове, Бриатичния свят на кабалистите, които наричат този ангел Ел-Шадай, Все-можещ и Могъщ. На гръцки Метратон е ‘??????? (Вестоносец) или Велик Учител. Михаил се сражава със Сатаната, Дракона, като побеждава и него, и неговите Ангели. Ваджрасатва, който е един с Ваджрапани, Подчинителят на злите духове, побеждава Раху, Великият Дракон, който винаги се опитва да изяде слънцето и луната (затъмненията). В християнската легенда „Войната в Небесата“ е основана на това, че злите ангели разкрили тайните (на магическата мъдрост) на добрите ангели (Енох) и тайната на „Дървото на Живота“. Нека всеки просто прочете екзотеричните описания в индуския и буддисткия пантеони – версията на последните е взета от първите – и ще открие, че и двете са основани на една и съща първоначална архаична алегория от Тайната Доктрина. В екзотеричните текстове (на индусите и буддистите) Боговете бият океана, за да извлекат от него Водата на Живота – Амрита – или еликсира на познанието. И на двете места Драконът похищава част от него, за което бива прогонен от небесата от Вишну или Ваджрадхара, или главата на Боговете, както и да се нарича. Ние намираме същото в книгата на „Енох“, това е опоетизирано и в „Откровението на св. Йоан“. А днес тази алегория с всичките Ј фантастични украшения е станала догма! |
