За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 157

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Да се каже, че след постигането на Нирвана Будда се е върнал оттам, за да се въплъти отново в ново тяло, би било произнасяне на ерес както от браманична, така и от буддистка гледна точка. Дори и в екзотеричната школа на Махаяна, в учението, отнасящо се до трите тела на „Будда“,1 за Дхармакае – идеалното, лишено от форма Битие – е казано, че след като то веднъж е прието, Будда напуска в него света на чувствените възприятия завинаги; и няма, и не може да има с него някаква връзка. Да се каже, както учи езотеричната или мистичната школа, че макар Будда да пребивава в Нирвана, той е оставил след себе си Нирманакая (бодхисатва), за да продължи работата след него, ще бъде съвсем ортодоксално и в съответствие с школите както на езотеричната Махаяна, така и на Прасанга Мадхямики; последната е антиезотерична и е най-рационалната система. Тъй като в Коментарите на „Кала Чакра“ е показано, че съществуват: (1) Ади-Будда, вечен и необусловен; след това (2) Самбхогакая-Будди или Дхиани-Будди, съществуващи с вечността (еоничната) и никога неизчезващи – Будди на Причинността, така да се каже; и (3) Манушя-Бодхисатви. Отношенията между тях се дефинират с даденото определение. Ади-Будда е Ваджрадхара и Дхиани-Буддите са по същество Ваджрасатви; и независимо от това, че те са различни Същества на своите съответни планове, все пак фактически са идентични, тъй като единият действа чрез другия, както Дхианите чрез човешкия Будда. Те са „Безкрайния разум“, другият е само „Върховен разум“. За Пра Бодхисатва – който впоследствие е бил на земята Гаутама Будда – е казано:

1 Тези три тела по същество са: (1) Нирманакая (на тибетски Пру-лпай-Ку), в което Бодхисатва, след встъпването благодарение на шестте Парамити на пътя към Нирвана, се появява пред хората, за да ги учи; (2) Самбхогакая (Дзог-пай-Ку), тяло на блаженството, непроницаемо за всички физически усещания, получавано от този. който е изпълнил трите условия за нравствено усъвършенстване; и (3) Дхармакая (на тибетски Чос-Ку), Нирванното тяло.

„Като изпълнявал всички условия за незабавно достигане степента на съвършен Будда, Светецът предпочел, подтикван от безграничното си милосърдие към живите същества, още веднъж да се въплъти за благото на хората.“

Нирвана на буддистите – това е само прагът на Паранирвана, според езотеричното учение; докато при брамините тя е summum bonum, това окончателно състояние, от което вече няма завръщане – във всеки случай до следващата Маха Калпа. И дори това последно виждане ще предизвика възражения у някои твърде догматични и ортодоксални философи, които не искат да приемат езотеричната доктрина. При тях Нирвана е абсолютно нищо, в което няма нищо и никого – само необусловеното Всичко. За да бъдат разбрани напълно характерните черти на този абстрактен принцип, трябва той да бъде осмислен интуитивно и напълно да се постигне „единното неизменно състояние във Вселената“, което индусите така правилно определят като:

„Състояние на съвършена несъзнателнмcm – голо Чидакашам (поле на съзнателност), фактически“, колкото и парадоксално това да изглежда за непосветения читател.1

Шанкарачаря бил смятан за Аватар; това е твърдение, в което авторката твърдо вярва, но което други хора са в правото си да отхвърлят. И като такъв той се облякъл в тялото на южен индиец, току-що родило се браминско дете; казано е, че това тяло, по причини толкова значителни, колкото и тайнствени за нас, се оживявало от астралния личен остатък на Гаутама. Това божествено Не-Eгo избрало в качеството на свое Упадхи (физическа основа) ефирното човешко Eгo на великия Мъдрец в този свят на формите, като най-подходящ носител на Духа, за да се спусне в него.

Шанкарачаря казал:

„Парабрахман е Карта (Пуруша), тъй като няма друг Адхиштатхи2 и Парабрахман е Прaкрити, тъй като няма друга субстанция.“3

1 „Five Years of Theosophy“, ст. „Личният и Неличният Бог“, стр. 129.

2 Адхиштатха, активният или действащ посредник в Пракрити (или материята).

3 „Vedanta-Sutras“, Ad I, Pada IV, Shl. 23. Коментари. Този откъс е даден така, както е изложен в превода на Тибо (Sacred Books of the East. XXXIV), стр. 286: ,,По този начин Азът се явява действена причина, тъй като няма друг управляващ принцип и материална причина, както няма и друга субстанция, от която светът да е можел да произлезе“.

Сега това, което е истина на макрокосмичен, също така е истина и на микрокосмичен план. Поради това по-близо до истината ще бъде да кажем – след като допускаме такава възможност – че no-скоро „астралният“ Гаутама или Нирманакая е бил Упадхи на духа на Шанкарачаря, отколкото последният да е бил ново въплътяване на първия.

Когато е настанало времето да се роди Шанкарачаря, то естествено всеки принцип в проявеното смъртно тяло е трябвало да бъде най-чистият и финият от съществуващите на земята. Следователно, прикрепените някога към Гаутама принципи, който бил непосредствен велик предтеча на Шанкара, естествено били привлечени към него, тъй като икономията на Природата забранява ново еволюиране на подобни принципи от суровинно състояние. Но следва да се помни, че висшите ефирни принципи не стават – подобно на низшите – по-материални принципи, понякога видими за човека (като астрални тела) и те трябва да се разглеждат no-скоро в светлината на отделните или самостоятелни Сили или Богове, отколкото като материални обекти. Следователно правилният път за представяне на истината ще бъде да се каже, че различните принципи, на Бодхисатва, на Гаутама Будда, които не са отишли в Нирвана, отново са се съединили, за да образуват средните принципи на Шанкарачаря, земното Същество.1

1 Във „Five Years of Theosophy“ (ст. „Мястото на Шакя Муни в историята“, стр. 234, забележка) е посочено, че веднъж когато нашият Владетел седял в пещерата Сатапани (Саптапарна), той сравнил човека с растението Саптапарна (със седем листа).

„Монаси – казал той – във всеки Будда има седем Будди, но във всеки монах има шест бхикшу и само един Будда. Кои са тези седем? Това са седемте разклонения на завършеното знание. Кои са тези шест? Шестте органа на чувствата. Кои са тези пет? Петте елемента на илюзорното битие. А Едно, което също е десет? Този е истинският Будда, който развива у себе си десетте вида святост и подчинява всичките на Единния.“ Това означава, че всички принципи в Будда са били най-висшите, каквито могат да се развият на тази земя, докато при другите хора, които се стремят към Нирвана, нещата не стоят задължително така. Дори само като човешки (Манушя) Будда, Гаутама е служел за образец на всички хора. Но неговите архати не са били задължително такива.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 157

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред