За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 155

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XLII

СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА

„Тайната на Будда“ е тайна и на някои други Адепти – вероятно на много. Цялата трудност е в това, правилно да бъде разбрана друга тайна: тайната на реалния факт – на пръв поглед толкова неразбираем и трансцедентален – за „Седемте принципа“ у човека, отражения в него на седемте сили на Природата – физически и на седемте Йерархии на Битието – интелектуално и духовно. Независимо от това ще бъде ли човекът – материалният, ефирният и духовният, заради по-ясното разбиране на неговата (казано общо) тройна природа, разделен на групи съгласно една или друга система, основата и върхът на това деление ще бъдат винаги едни и същи. Тъй като има само три Упадхи (основи) у човека, то върху тях може да се построи каквото и да е количество Коши (обвивки) и техни аспекти, без да се нарушава хармонията на цялото. Докато езотеричната система приема седмичното деление, ведантистката класификация дава пет Коши, а Тарака раджа йога ги опростява, като ги свежда до четири – три Упадхи, синтезирани от висшия принцип, Атма.

Това, което беше-току що изложено, разбира се предизвиква въпроса: „Как може духовната (или полудуховната) личност да води троен или дори двоен живот, променяйки съответните „Висши Аз“ ad libitum и все пак да бъде единна вечна Монада в безкрайността на Манвантарата?“ Отговорът на това е лесен за всеки окултист, докато за непросветения профан той трябва да изглежда абсурден. „Седемте принципа“, разбира се, са проява на единния неделим Дух, но това единство се появява едва в края на Манвантарата, когато те стават съединени на плана на Единната Реалност; по време на пътешествията на „Странника“ отраженията на този неделим Единен Пламък, аспектите на единния вечен Дух, притежават сила на действие на един от проявените планове на съществуване – постепенни диференциации от единния непроявен план – именно на този план, към който аспектът съответно принадлежи. Тъй като нашата Земя предоставя най-различни майавични условия, следва, че очистеният еготичен принцип, астралното и лично Аз на адепта, макар и да образува в действителност едно слято цяло със своето Висше Аз (Атма и Буддхи), може въпреки това, за целите на всеобхватното милосърдие и благо, дотолкова да се отдели от своята божествена Монада, че да води на този план на илюзорно и временно съществуване отделен, независим, съзнателен собствен живот в заимствана илюзорна форма, като по този начин преследва едновременно двойна цел: изчерпване на своята собствена индивидуална Карма и спасението на милиони по-малко ползващи се от преимущество хора от последствията на менталната слепота. Ако бъде зададен въпросът: „Когато става изменението, описвано като преход на Будда или Дживанмукта в Нирвана, къде тогава продължава своето пребиваване изначалното съзнание, което е оживявало тялото – в Нирвани или в следващите въплътявания на „остатъка“ на последния (Нирманакаи)?“ Отговорът ще бъде, че затвореното съзнание може да представлява, както се изразява Гибон, „определено знание на основата на наблюдението и опита“, но невъплътеното съзнание не е следствие, а причина. То е част от цялото или no-скоро Лъч на стъпаловидната скала на неговата проявена дейност от единния всепроникващ безграничен Пламък, само отраженията на когото могат да се диференцират; и като такова, съзнанието е вездесъщо и не може да бъде нито локализирано, нито концентрирано на или в някакъв определен предмет, също така то не може да бъде ограничено. Само неговите въздействия се отнасят към областта на материята, тъй като мисълта е енергия, която разнообразно действа върху материята, но съзнанието per se както го разбира и обяснява окултната философия, е висше качество на чувстващия духовен принцип у нас, на Божествената Душа (или Буддхи) и на нашето Висше Eгo и не принадлежи на плана на материалността. След смъртта на физическия човек, ако той е посветен, то се преобразява от човешко свойство в самия независим принцип; съзнателното Eгo става съзнание per se без всякакво Eгo, в този смисъл, че последното вече не може да бъде ограничено нито от чувствата, нито дори от пространството и времето. Поради това то е способно, без да се отделя и напуска владетеля си, Буддхи, в същото време да се отразява в своя астрален човек без каквато и да е нужда да се локализира. Това се доказва, в значително по-ниска степен, в нашите сънища. Тъй като, ако съзнанието може да проявява дейност по време на нашите видения, докато тялото и неговият материален мозък дълбоко спят – и ако то в течение на тези видения е почти вездесъщо – то колко по-голяма трябва да е неговата сила, когато е съвършено свободно от нашия физически мозък и няма никаква връзка с него.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 155

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред