|
РАЗДЕЛ XLII СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА „Тайната на Будда“ е тайна и на някои други Адепти – вероятно на много. Цялата трудност е в това, правилно да бъде разбрана друга тайна: тайната на реалния факт – на пръв поглед толкова неразбираем и трансцедентален – за „Седемте принципа“ у човека, отражения в него на седемте сили на Природата – физически и на седемте Йерархии на Битието – интелектуално и духовно. Независимо от това ще бъде ли човекът – материалният, ефирният и духовният, заради по-ясното разбиране на неговата (казано общо) тройна природа, разделен на групи съгласно една или друга система, основата и върхът на това деление ще бъдат винаги едни и същи. Тъй като има само три Упадхи (основи) у човека, то върху тях може да се построи каквото и да е количество Коши (обвивки) и техни аспекти, без да се нарушава хармонията на цялото. Докато езотеричната система приема седмичното деление, ведантистката класификация дава пет Коши, а Тарака раджа йога ги опростява, като ги свежда до четири – три Упадхи, синтезирани от висшия принцип, Атма. Това, което беше-току що изложено, разбира се предизвиква въпроса: „Как може духовната (или полудуховната) личност да води троен или дори двоен живот, променяйки съответните „Висши Аз“ ad libitum и все пак да бъде единна вечна Монада в безкрайността на Манвантарата?“ Отговорът на това е лесен за всеки окултист, докато за непросветения профан той трябва да изглежда абсурден. „Седемте принципа“, разбира се, са проява на единния неделим Дух, но това единство се появява едва в края на Манвантарата, когато те стават съединени на плана на Единната Реалност; по време на пътешествията на „Странника“ отраженията на този неделим Единен Пламък, аспектите на единния вечен Дух, притежават сила на действие на един от проявените планове на съществуване – постепенни диференциации от единния непроявен план – именно на този план, към който аспектът съответно принадлежи. Тъй като нашата Земя предоставя най-различни майавични условия, следва, че очистеният еготичен принцип, астралното и лично Аз на адепта, макар и да образува в действителност едно слято цяло със своето Висше Аз (Атма и Буддхи), може въпреки това, за целите на всеобхватното милосърдие и благо, дотолкова да се отдели от своята божествена Монада, че да води на този план на илюзорно и временно съществуване отделен, независим, съзнателен собствен живот в заимствана илюзорна форма, като по този начин преследва едновременно двойна цел: изчерпване на своята собствена индивидуална Карма и спасението на милиони по-малко ползващи се от преимущество хора от последствията на менталната слепота. Ако бъде зададен въпросът: „Когато става изменението, описвано като преход на Будда или Дживанмукта в Нирвана, къде тогава продължава своето пребиваване изначалното съзнание, което е оживявало тялото – в Нирвани или в следващите въплътявания на „остатъка“ на последния (Нирманакаи)?“ Отговорът ще бъде, че затвореното съзнание може да представлява, както се изразява Гибон, „определено знание на основата на наблюдението и опита“, но невъплътеното съзнание не е следствие, а причина. То е част от цялото или no-скоро Лъч на стъпаловидната скала на неговата проявена дейност от единния всепроникващ безграничен Пламък, само отраженията на когото могат да се диференцират; и като такова, съзнанието е вездесъщо и не може да бъде нито локализирано, нито концентрирано на или в някакъв определен предмет, също така то не може да бъде ограничено. Само неговите въздействия се отнасят към областта на материята, тъй като мисълта е енергия, която разнообразно действа върху материята, но съзнанието per se както го разбира и обяснява окултната философия, е висше качество на чувстващия духовен принцип у нас, на Божествената Душа (или Буддхи) и на нашето Висше Eгo и не принадлежи на плана на материалността. След смъртта на физическия човек, ако той е посветен, то се преобразява от човешко свойство в самия независим принцип; съзнателното Eгo става съзнание per se без всякакво Eгo, в този смисъл, че последното вече не може да бъде ограничено нито от чувствата, нито дори от пространството и времето. Поради това то е способно, без да се отделя и напуска владетеля си, Буддхи, в същото време да се отразява в своя астрален човек без каквато и да е нужда да се локализира. Това се доказва, в значително по-ниска степен, в нашите сънища. Тъй като, ако съзнанието може да проявява дейност по време на нашите видения, докато тялото и неговият материален мозък дълбоко спят – и ако то в течение на тези видения е почти вездесъщо – то колко по-голяма трябва да е неговата сила, когато е съвършено свободно от нашия физически мозък и няма никаква връзка с него. |
