|
Дори в обикновения, така наречен медиумистичен живот е напълно установено, че докато тялото действа – макар и просто механично – или почива на едно място, неговият астрален двойник може да се появи и да действа самостоятелно на друго място, като при това много често доста отдалечено. Това е напълно обичайно явление в живота на мистиците и в историята; и ако то става с екстатиците, пророците и мистиците от всякакъв вид, защо същото да не може да стане на по-високи и по-духовно развити планове на съществуване? Ако тази възможност бъде допусната на низш психичен план, защо не и на по-висок план? В случаите на по-високо Адептство – когато тялото е изцяло подчинено на Вътрешния Човек, когато Духовното Eгo напълно се е съединило със своя седми принцип дори в течение на живота на личността и астралният човек или личното Eгo e станало дотолкова очистено, че постепенно е асимилирало всички свойства и атрибути на средната натура (Будхи и Манаса в техния земен аспект), че личното Eгo замества, така да се каже, духовното Висше Аз и поради това е способно да носи самостоятелен живот на земята – с настъпване на телесната смърт често протича следното тайнствено събитие: като Дхармакая, Нирвани „без остатък“, съвършено свободен от земни примеси, Духовното Eгo не може да се завърне, за да се въплъти отново на земята. Но е установено, че в такива случаи личното Eгo, дори Дхармакая, може да остане в нашата сфера като цяло и да се завърне за въплътяване на земята, ако от това има необходимост. Тъй като сега, подобно на астралния остатък на обикновения човек, то повече не може да бъде подложено на постепенно разтваряне в Кама Лока (limbus, или чистилището на римския католик и „Самерланд“ на спиритуалистите), то не може да умре от втора смърт, както нарича това разпадане Прокъл.1 То е станало твърде свято и чисто, вече не чрез отразена, а чрез своя собствена естествена светлина и духовност, за да спи несъзнателния сън в низшето нирванно състояние или да бъде разтворено подобно на обикновената астрална обвивка и да изчезне напълно. 1 „След смъртта душата продължава да съществува във въздушното (астралното) тяло, докато изцяло не се очисти от всичкия гняв на чувствените страсти; след това чрез втора смърт (издигайки се в Девачан) тя отхвърля въздушното тяло така, както е отхвърлила земното. Поради това древните казват, че съществува небесно тяло, винаги съединено с душата, която е безсмъртна, сияеща и звездоподобна.“ Затова е напълно естествено, че „въздушното тяло“ на Адепта не трябва да има втора смърт, тъй като то е било напълно очистено от всичката си природна нечистота, преди да се отдели от физическото тяло. Високият Посветен е „Син на Възкресението“, „равен на ангелите“ и поради това той повече не може да умре (вж. „Лука“, XX. 36). Но в това състояние, известно като Нирманакая (Нирвани „с остатък“) той все още може да помага на човечеството. „Нека аз да пострадам и да понеса греховете на всички (нека отново бъда въплътен за нови страдания), но светът да бъде спасен!“ – казал Гаутама Будда; тези думи са възклицание, чието действително значение днес неговите последователи малко разбират. „Ако аз искам той да пребъде, докато дойда, тебе що ти е?“1 – астралният Исус пита Петър. „Докато дойда“ означава „докато аз бъда отново въплътен“ във физическо тяло. Все пак Исус на старото разпнато тяло наистина би могъл да каже: „Аз съм при моя Баща и съм един с Него“, което не е попречило на астрала отново да приеме форма, така както на Йоан – действително да пребъде, докато не е дошъл неговият Учител; не е попречило на Йоан да не го познае, когато той дошъл, или да бъде тогава против него. Но в Църквата тази забележка породила абсурдната идея за хилядолетното царство или хилиазма, във физически смисъл. Оттогава „Човекът на Скръбта“ се е завръщал може би нееднократно, непознат и неоткрит от своите слепи последователи. Също така оттогава този велик „Син Божий“ непрекъснато се е подлагал на най-жестоко всекидневно и ежечасно разпване от църквите, учрежденията, в негово име. Но апостолите, само наполовина посветени, не очаквали своя Учител и без да го познаят, го отхвърляли презрително всеки път, когато се е завръщал.2 1 „Св. Йоан“, XXI. 21. В бълг. прев. посоченото място се намира в XXI, 22: „Исус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми.“ – Бел. прев. 2 Вж. извадката в списание „Theosophist“, цитирана от знаменития роман на Достоевски – откъса със заглавие „Великия Инквизитор“. Разбира се, това е измислица, но възвишена измислица за Христос, който се завръща в Испания в дните, когато там процъфтява Инквизицията и Великия Инквизитор хвърля Христос в затвор и го осъжда на смърт, за да не разруши работата на йезуитите. |
