|
След това идват случаите – редки, но все пак по-чести, отколкото може да се предположи – на доброволни и съзнателни въплътявания на адепти за изпитания. Всеки човек има свое вътрешно „висше Аз“ и астрално тяло. Но малко са хората, извън по-високите степени на адептство, които могат да ръководят последния или някой оживяващ го принцип, след като смъртта е прекъснала техния кратък земен живот. И все пак, такова ръководство или тяхното пренасяне от мъртво в живо тяло не само е възможно, но по окултните и кабалистични учения често се среща. Степените на тази власт, разбира се, много се различават. Споменават се само три: най-ниската от тези степени ще позволи на Адепта, на когото в живота силно са му пречили да се отдава на изследване и прилагане на своите сили, да избере след смъртта друго тяло, в което той може да продължи прекъснатите изследвания, макар че обикновено в него той ще загуби всякакъв спомен за своето предишно въплътяване. Следващата степен му позволява като добавка към това да пренесе в новото си тяло спомена за своя предишен живот; а най-висшата степен едва ли има някакво ограничение в прилагането на тази удивителна способност. 1 Този факт за изчезване на егоизма при напълно развилия се Йога, за когото мислят, че е достигнал Нирвана на Земята дълго преди телесната си смърт, е довел до установяването на закона на Ману, утвърден от хилядолетия браминска власт: че такъв Параматма трябва да бъде смятан за абсолютно невинен и свободен от грях и отговорност, каквото и да направи (вж. последната глава на „Законите на Ману“). Действително, самата каста – най-деспотичният, непреклонен и самодържавен тиранин на Индия – може да бъде нарушена ненаказуемо от Йогата, който стои по-високо от кастата. Това дава ключа към нашите твърдения. Като пример за адепт, възползвал се от първата посочена горе способност, средновековните кабалисти посочват известната историческа личност от петнайсети век – кардинал Дьо Куза, следствие от неговата удивителна преданост към езотеричните изследвания и „Кабала“. Кармата отвела този страдащ Адепт за интелектуално възстановяване и почивка от тиранията на духовенството в тялото на Коперник. Se non e vеro е ben trovato; и внимателното четене на биографиите на тези двама души лесно може да доведе вярващия в такива сили до бързо приемане на този утвърден факт. Молим читателя, притежаващ нужните за това възможности, да се обърне към внушителния фолиант на латински език под наименованието „De Docta Ignorantia“, написан през петнайсети век от кардинал Дьо Куза, в който се намират всички теории и хипотези, всички идеи на Коперник, даващи тон и посока към откритията на великия астроном.1 Кси е бил този извънредно учен кардинал? Син на беден лодкар; цялата си кариера, своята кардиналска шапка, по-скоро почтителното благоговение, отколкото дружбата на папите Евгений IV, Николай V и Пий II, той дължал на своята извънредна ученост, която сякаш била вродена, тъй като никъде не е учил до сравнително късен период от живота си. Дьо Куза умрял през 1473 година; освен това неговите най-добри трудове били написани, преди той да бъде принуден да приеме духовния сан – за да избегне преследванията. Но този адепт не ги избегнал. 1 Приблизително пет години преди раждането на Коперник, Дьо Куза е написал следното: „Макар че светът може да не бъде абсолютно безкраен, никой не може да си го представи като краен, тъй като човешкият разсъдък не е способен да приложи към него някакъв термин... Тъй като, както нашата Земя не може да бъде в центъра на.Вселената, както мислели, така и сферата на неподвижните звезди не може да бъде в него. ...Така този свят е подобен на обширна машина, чийто център (Божеството) се намира навсякъде, а окръжността – никъде (machine mundi, quasi habens ubique centrum, et nullibi circumferential). ...Следователно, като не се намира в центъра, Земята не може да бъде неподвижна... и макар че тя е много по-малка от Слънцето, от това не бива да се прави изводът, че е по-лоша (vilior – по-порочна). ...Не е възможно да се установи дали нейните обитатели превъзхождат тези, които живеят по-близо до Слънцето или на други звезди, тъй като звездните пространства не могат да бъдат лишени от обитатели... Твърде вероятно е Земята да e (fortasse), бидейки едно от най-малките кълба, въпреки това да е люлката на разумните същества, най-благородните и съвършените“. Не можем да не се съгласим с биографа на Дьо Куза, който без да има ни най-малка представа за окултната истина и причината за такава ерудиция на писателя от четиринайсети-петнайсети век, просто се учудва от толкова прекрасното предвиждане и го приписва на Бога. казвайки за автора, че той е притежавал несравними познания във всички области на философията, че той също така е разкрил много богословски тайни, недостъпни за човешкия ум (!), завоалирани и пренебрегвани във вековете (velata et neglecta). ..Паскал е можел да чете трудовете на Дьо Куза, но откъде кардиналът е можел да заимства своите идеи?“ – пита Морери. Очевидно от Хермес и трудовете на Питагор, дори и да се отхвърли тайната на неговото въплътяване и превъплътяване. В споменатия no-горе внушителен труд на кардинала има една навеждаща на размисъл фраза, чието авторство различно се е приписвало ту на Паскал, ту на самия Куза, ту на „Зохар“, но която по право принадлежи на Книгите на Хермес: ,,Светът е безкрайна сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде..“ Някои са я променили така: „Центърът е никъде, а окръжността навсякъде“; това е доста еретична идея за кардинала, макар и твърде правоверна от кабалистична гледна точка. Теорията за новото раждане трябва да бъде обяснена от окултистите и след това приложена за особените случаи. Правилното разбиране на този психичен факт е основано върху правилния възглед за групата небесни същества, които общо са наричани седем Първоначални Богове или Ангели – нашите Дхиан-Когани, „Седемте първични лъча“ или Сили, впоследствие адаптирани от християнската религия под названието „Седем Ангела на присъствието“, Арупа, безформени на горното стъпало на Битието, материализиращи се все повече и повече с тяхното прогресивно спускане по стълбата на обективността и формата, завършвайки с най-грубия и несъвършен представител от Йерархията, човекът; тази първа, чисто духовна група ни е посочена в нашето окултно учение като разсадник и първоизточник на човешките същества. В него дава кълнове съзнанието, което е най-ранната проява от първичното Съзнание – Алфата и Омегата на божественото битие и вечния живот. И когато продължава своето спускане надолу през всички фази на съществуване, през човека, през животното и растението, то завършва своето спускане само в минерала. Това е изобразено чрез двойния триъгълник – най-тайнственият и най-многозначителният от всичките мистични знаци, понеже представлява двоен глиф, обхващайки духовното и физическото съзнание и живот; първият триъгълник е насочен нагоре, а втория надолу, като двата се преплитат и показват различните планове на два пъти седморните видове съзнание, четиринайсет сфери на съществуване, Локи на брамините. Сега читателят ще бъде в състояние по-добре да разбира това. Той също така ще възприеме какво се разбира под думата „стражи“, тъй като над всяка от седемте области, или региони на Земята, е поставен по един страж в качеството му на Пазител, съгласно старите традиции, така както има и по един, който наблюдава и ръководи всеки от четиринайсетте свята или Локи.1 Но ceгa става дума не за някой от тях, а за така наречените „Седем Дихания“, които снабдяват човека с неговата безсмъртна Монада в цикличното му пилигримство. 1 Това е съкровеното значение на съобщението за Йерархията на Праджапати, или Риши. Отначало се споменават седем, след това десет, двайсет и един и т.н. Едните по същество са „Богове“ и творци на хората, много от тях са „Владетели на Съществата“; те са „от Разума родените Синове“ на Брама; след това те станали смъртни герои и често били обрисувани с твърде грешен характер. Окултното значение на библейските Патриарси – тяхната генеалогия и потомците, делящи помежду си земята – е същото. Отново, сънят на Яков има същото значение. |
