За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 151

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В такива въплътявания се съдържа голяма тайна и те са извън и зад границите на цикъла на общите превъплътявания. Новите раждания могат да се разделят на три класа: божествени въплътявания, наричани Аватари; въплътявания на тези от Адептите, които са се отказали от Нирвана, за да окажат помощ на човечеството, т.е. Нирманакаи; и естествена последователност на въплътявания на всички – общия закон. Аватар – това е видимостта, такава, която може да се нарече специална илюзия вътре в естествената илюзия, царстваща на плановете на битието, намиращи се под властта на Майа; Адептът се възражда съзнателно, във всяко време по желание;1 докато единиците от общата градина несъзнателно следват закона за двойната еволюция.

1 Истинският посветен адепт пази своето адептство, макар че той безброй пъти се е въплътявал за нашия илюзорен свят. Движещата сила, лежаща в основата на редица такива въплътявания, е не Кармата, както обикновено го разбират, а още по-непостижима сила. През периода на своите животи адептът не губи адептството си, макар че не може да се издигне в него на по-висока степен.

Какво е Аватар? – тъй като преди да се ползва терминът, трябва да бъде добре разбран. Това е слизане на проявеното Божество – или под специфичното име на Шива, Вишну или Ади-Будда – в илюзорна форма на индивидуалността; видимост, която за хората на този илюзорен план е обективна, но строго фактически не е такава. Тази илюзорна форма – непритежаваща нито минало, нито бъдеще, тъй като тя не е имала предишни въплътявания и няма да има последователни нови раждания – няма никакво отношение към Кармата, която поради това няма над нея никаква власт.

В определен смисъл Гаутама Будда се е родил като Аватар. Но предвид неизбежните възражения, почиващи върху догматични основания, това изисква обяснения. Съществува голяма разлика между Аватара и Дживанмукта: единият, както беше вече казано, представлява илюзорна видимост, лишена от карма, видимост, която преди никога не е била въплътявана, а другият – Дживанмукта – е този, който постига Нирвана чрез своите индивидуални заслуги. Безкомпромисният философски ведантист би могъл да възрази на такава постановка. Той би могъл да каже, че тъй като състоянията на Аватара и Дживанмукта представляват едно и също, никаква сума от лични заслуги в колкото и да са въплътявания не може да доведе техния притежател до Нирвана. Той ще каже, че Нирваната е бездействена; как тогава някакво действие може да доведе до нея? По определението на Нагасена, тя не е нито резултат, нито причина, а вечно-сегашно, вечно Е. Следователно тя не може да има никакво отношение или допир до действие, заслуга или недостатък, тъй като последните са подчинени на Кармата. Всичко това е много правилно, но все пак, по наше мнение, между тези двамата съществува значителна разлика. Аватарът е; а Дживанмуктът става такъв. Ако състоянието на тези двамата е тъждествено, то не са идентични причините, довели до него, – Аватарът е слизане на Бога в илюзорна форма, докато Дживанмуктът, който може би е преминал през безбройни въплътявания и е натрупал в тях заслуга, несъмнено, не става Нирвани заради тази заслуга, а само вследствие на породената от нея Карма, която го води и насочва към този Гуру, който ще го посвети в тайната на Нирвана и който единствено може да му помогне да достигне тази обител.

Шастрите казват, че само от нашите действия достигаме Мокша и ако не положим усилия, нищо няма да спечелим и Божеството (Маха-Гуру) няма нито да ни помага, нито да ни добротворства. Поради това се твърди, че макар в определен смисъл да е Аватар, Гаутама все пак е бил истински човешки Дживанмукта, достигнал своето положение чрез лични заслуги и по този начин е повече от Аватар. Неговите лични заслуги са го довели до Нирвана.

Съществуват два типа доброволни и съзнателни въплътявания на адептите – въплътяванията на Нирманакаите и въплътявания, приемани от чела, намиращи се в изпитание.

Най-голямата, както и най-смущаващата тайна от първия тип се съдържа във факта, че такова възраждане в човешко тяло на личното Eгo на някой определен Адепт – когато той обитава в Маява, или Кама Рупа и остава в Кама Лока – може да стане дори и тогава, когато неговите „Висши Принципи“ се намират в състояние на Нирвана.1 Следва да се разбере, че посочените изрази се прилагат заради общодостъпността и поради това написаното не разглежда този дълбок и съкровен въпрос от гледната точка на висшия план, планът на абсолютната духовност, също така – от висша философска гледна точка, разбираема само за някои. Не бива да се предполага, че нещо може да встъпи в Нирвана, без да е било вечно там; но мислейки за Абсолюта, човешкият разум трябва да си Го представя като висша граница на безкраен ред. Ако не се забравя това, ще бъдат избегнати много неправилни представи. Съдържанието на тази духовна еволюция представлява материал на различни планове, до които Нирвани се е докосвал преди да достигне Нирвана. Планът, на който това е истина, принадлежейки към илюзорните планове, несъмнено не е висшият. Тези, които се стремят към това, трябва да се обърнат към правилния източник за изследване, към ученията на „Упанишадите“ и трябва да подходят по подходящ начин. Тук ние правим само опит да покажем посоката, в която да се насочат търсенията, и като откриваме няколко съкровени окултни възможности, ние не довеждаме нашите читатели до самата цел. Окончателната истина може да съобщи само Гуру на посвещавания ученик.

Независимо че толкова е казано, даденото може да се стори на много хора неразбираемо, ако не и абсурдно. Първо на тези, които не са запознати с учението за многообразната природа и различните аспекти на човешката Монада; второ на тези, които разглеждат седморното деление на човешкото същество от твърде материална гледна точка. Все пак, интуитивният окултист, който старателно е изучавал тайните на Нирвана – който знае. че тя е тъждествена с Парабрахман и следователно е неизменна, вечна, без да бъде нещо, а е Абсолютното Всичко, ще разбере възможността на този факт. Той знае, че за Дхармакая – Нирвани „без остатък“, както нашите изтоковеди са превели тази дума, като погълнат от това Нищо, което е единното реално, защото е Абсолютно Съзнание – не бива да се каже, че се завръща на Земята за въплътяване, тъй като Нирвани вече не е нито той, нито тя и дори не е то; в същото време Нирманакая – или този, който е постигнал Нирвана „с остатък“, т.е. този, който е облечен в тънко тяло, правещо го непроницаем за всички външни впечатления и за всичките ментални усещания, и в когото понятието за собственото Eгo не е изчезнало изцяло – може да прави това. И още – всеки източен окултист е осведомен за факта, че съществуват два вида Нирманакаи – естествени и приемани за такива; първият е название или епитет, прилаган към състоянието на високия аскет или посветения, който е достигнал стадия на блаженство, отстъпващ само на Нирвана; докато последният означава саможертва на човека, който доброволно се отказва от абсолютната Нирвана, за да помага на човечеството и да продължава да му прави добро или с други думи – да спасява хората-събратя, ръководейки ги. Тук могат да възразят, че Дхармакая, бидейки Нирвани или Дживанмукта, не може да има някакъв „остатък“ след смъртта, тъй като след достигането на това състояние, от което всякакви по-нататъшни въплътявания са невъзможни, той вече не се нуждае от тънко тяло или от индивидуално Eгo, което се превъплътява от едно раждане в друго и поради това последното изчезвало като логична необходимост; на това се отговаря, че е така по отношение на екзотеричните цели и като общ закон. Но случаят, с който ние имаме работа, е изключителен и неговата реализация се намира в границите на окултните сили на високия Посветен, който преди да встъпи в състояние на Нирвана може да накара своя „остатък“ (понякога, макар и не много успешно, това наричат негова Майави Рупа) да остане след него,1 независимо дали на него самия му предстои да стане Нирвани, или да се окаже в по-ниско състояние на блаженство.

1 От така наречения Брама Локи – седмият и най-висш свят, зад чиито граници всичко е арупа, безформено, чисто духовно – до най-ниския свят и насекомо или дори до такъв предмет като листото на растението има непрекъсната промяна на условията на съществуване, еволюция и отново раждане. Някои човешки същества достигат състояния или сфери, от които им предстои да се завръщат само в новата Kaлпa (деня на Брама); съществуват и други състояния или сфери, от които предстои завръщане само след като изминат 100 години на Брама (Маха Калпа, период обхващащ 311 040 000 000 000 години). Казано е, че Нирвана е състояние, от което няма завръщане. Все пак се твърди, че може да. има изключителни случаи на въплътяване от това състояние, само че такива въплътявания по същество са илюзии, както и всичко останало на този план, което по-нататък ще бъде показано.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 151

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред