|
ТАЙНАТА НА БУДДА РАЗДЕЛ XLI УЧЕНИЕТО ЗА АВАТАРИТЕ Сред учениците на някои велики хималайски Гуру и дори сред светските хора се е утвърдил странен разказ – no-скоро легенда, че Гаутама, принцът Капилавасту, никога не е напускал земната сфера, макар че неговото тяло е умряло и е било изгорено, а останките запазени и до днес. Сред китайските буддисти съществува устно предание, а сред свещените книги на ламаистите на Тибет писмено съобщение, както и предание сред арийците – че Гаутама Будда е имал две учения: едното за широките маси и светските Му ученици, другото за Неговите „избрани“, архатите. Неговата линия на поведение, а след него и на архатите му, изглежда се е съдържала в това, на никого да не се отказва да бъде допуснат в редовете на кандидатите за архатство, но никога да не се предават окончателните тайни, с изключение на онези ученици, които след дълги години на изпитания са се оказали достойни за посвещение. След като са приети, те са били освещавани и посвещавани, без да се прави разлика в расите, кастите или състоянието, както се е постъпвало при Неговия западен приемник. Именно архатите дали ход на това предание и му позволили да се вкорени в умовете на народа; то също така е основа за по-късната догма на ламаисткото превъплътяване или приемственост на човешките Будди. Малкото, което тук можем да кажем по този въпрос, може или не може да насочи изследователя на психиката в правилна посока. Тъй като е оставено на избора и отговорността на пишещата тези редове да изложи фактите така, както тя лично ги е разбрала, то вината за възможни неправилни тълкувания трябва да падне само върху нея. На нея беше преподадена доктрината, но да се групират заедно тайнствените и смущаващи факти беше предоставено само на интуицията и – както това сега се предоставя на читателската проницателност. Дадените тук непълни съобщения представляват откъси от няколко съкровени тома, но законът забранява да се разгласяват подробностите. Езотеричната версия на тайната, дадена в тези съкровени томове, може да се изложи доста накратко. Буддистите винаги решително са отричали, че техният Будда е бил, както твърдели брамините, Аватар на Вишну в същия смисъл, в който човек е въплътяване на своя кармичен прародител. Те частично отричат това, понеже е възможно езотеричното значение на термина „Маха Вишну“ да не им е известно в неговото пълно, безлично общо значение. В Природата съществува тайнствен Принцип, наричан „Маха Вишну“. Той не е Бог, носещ това име, а е принцип, който съдържа Биджи, семето на аватарството, или с други думи – той е силата и причината на такива божествени въплътявания. Всички Спасители на света, Бодхисатвите и Аватарите, са по същество дървета на спасението, израснали от единно семе, Биджи, или „Маха Вишну“. Независимо дали го наричат Ади-Будда (Първоначална Мъдрост), или „Маха Вишну“ – това е едно и също. Разбран езотерично, Вишну е и Сагуна, и Ниргуна (с атрибутите и без тях). В първия аспект Вишну е предмет на екзотеричния култ и поклонение; във втория, като Ниргуна, той представлява кулминацията на цялата съвкупност от духовна мъдрост във Вселената – казано накратко, Нирвана1 – и пред него се покланят всички философски умове. В това езотерично значение Владетелят Будда е бил въплъщение на Маха Вишну. 1 Множество недоразумения възникнали от смесването на плановете на битие и неправилната употреба на изразите. Например някои духовни състояния са били объркани с Нирваната на Будда. Нирваната на Будда – това е нещо съвсем различно от някакво духовно състояние на Самадхи или дори от най-висшата теофания, изпитвана от по-ниските адепти. След физическата смърт видовете на духовно, състояние, достигани от адептите, твърде много се различават. Това е от философска и чисто духовна гледна точка. Обаче от плана на илюзията, както би могло да се каже, или от земна гледна точка, посветените знаят, че Той е бил непосредствено въплъщение на един от първоначалните „Седем Синове на Светлината“, откриваеми във всяка Теогония – Дхиан-Коганите, чиято мисия била да следят от една вечност (еон) до друга за духовното благосъстояние на поверените им региони. За това вече беше казано в „Езотеричен Буддизъм“. Една от най-големите тайни на умозрителния и философски мистицизъм – и това е една от тайните, които сега трябва да се разкрият – е modus operandi в степените на такива ипостатични пренасяния. От само себе си се разбира, че божествените въплътявания, както и човешките, ще останат затворена книга както за богослова, така и за физиолога, ако не бъдат приети езотеричните учения и те не станат религията на света. Това учение не може никога да бъде напълно обяснено на неподготвената публика; но едно е несъмнено и може да се каже сега: че между догмата за отново създадената душа за всяко ново раждане и физиологичното предположение за временната животинска душа лежи обширната област на окултното учение1 с неговите логични и разумни нагледни доказателства, чиито звена могат да се проследят в логичната и философска последователност в природата. Тази „тайна“ е разкрита за онзи, който разбира правилния смисъл на диалога между Кришна и Арджуна в IV глава на „Бхагават Ги-та“. Аватарът казва: „Много мои животи изминаха, така както и твои, о, Арджуна! Аз ги зная всичките, но ти не знаеш своите, о, заплаха за враговете си. Макар Аз да съм нероден, с неизчерпаема Атма и Владетел на всичко съществуващо, все пак надвишавайки властта на собствената си природа, Аз съм роден чрез силата на илюзията.2 1 Тази област представлява една от възможните точки на примирение между двата диаметрално противоположни полюса на религията и науката; едната – с нейните безплодни полета на догмите, основани на вярата, другата – стъпкана от безбройните хипотези, като при това и двете са обрасли с бурените на заблудата. Те никога няма да се съберат. Двете са в смъртна вражда; между тях съществува вечна война, но това не им пречи да се обединят против езотеричната философия, на която в течение на две хилядолетия се е налагало да се сражава против непогрешимостта и в двете посоки или против „суетата и претенциите“, както това е определил Антонин, и която сега вижда съвременния материализъм, строил се в боен ред против нейните истини. 2 Откъде са дошли някои гръцки идеи? Керинт учел, че след като светът и Йехова отпаднали от добродетелите и първоначалната чистота, Всевишният разрешил на един от блестящите Еони, чието име било „Помазан“ (Христос), да се въплъти в човека Исус. Василид отричал реалността на тялото на Исус и наричайки го „илюзия“, смятал, че наместо него, на кръста е страдал Симон от Кирена. Всичките такива учения по същество представляват отзвуци от доктрините на Изтока. Всеки път, о, син на Бхарата, когато Дхармата (истинският закон) преминава в упадък и се увеличава Адхарма (противоположното на Дхарма), Аз се проявявам. За защита на доброто и поразяване на злобата, за установяване на закона Аз се раждам във всяка юга. Който постигне правилно същността на моето собствено раждане и действие, той, о, Арджуна, напускайки тялото, няма да получи ново раждане; той идва при Мен.“ Така всички Аватари представляват едно и също: Синове на техния „Баща“ по пряка линия на произхода им; „Бащата“, или един от седемте Пламъка, става до време Сина и двамата по Същество са едно – във Вечността. Какво е Бащата? Дали това е абсолютната Причина на всичко? Непостижимият Вечен? Не, решително не. Той е Каранатма, „Душата на Причинността“, която в нейния обичаен смисъл индусите наричат Ишвара, Господ, а християните – „Бог“, Един и Единствен. От гледна точка на единството това е така; но в такъв случай и най-ниският елементал може наравно да се разглежда като „Едно и Единствено“. Освен това всяко човешко същество има свой собствен божествен Дух, или личен Бог. Тази божествена Същност, или Пламък, от който еманира Буддхи, се намира в същото отношение спрямо човека, макар и на по-нисък план, в което са и Дхиани-Буддите към своя човешки Будда. Следователно, монотеизмът и политеизмът не са непримирими; те съществуват в природата. Наистина, „за защита на доброто, за поразяване на злобата“ са се раждали личности, известни като Гаутама, Шанкара, Исус и някои други, всеки в своя век, както е казано – „Аз се раждам във всяка Юга“ – и всички те са се раждали от същата тази Сила. |
