|
РЕДУВАНЕ НА КРИТИКА И АШВИНИ1 1 „Безпристрастното изучаване на ведическата и следведическата литература показва, че древните арийци добре са познавали прецесията на равноденствията и „че те променяли тяхната позиция от определен астеризъм на два (понякога три) астеризма назад всеки път, когато прецесията достигала до два, казано строго 2 11/61 астеризма или около 29, бидейки движение на слънцето в лунен месец, и по този начин се предизвиквало отстъпване на времената на годината с цял лунен месец. ...Изглежда несъмнено, че по времето на „Суря Сиддханта“, „Брама Сиддханта“ и други древни трактати по астрономия, пролетната точка на равноденствието не е достигнала в действителност до началото на Ашвини. а е била на няколко градуса източно от нея... Астрономите на Европа изменят на запад началото на Овена и всички останали знаци на Зодиака всяка година приблизително с 50"25 и по този начин правят наименованията на тези знаци безсмислени. Но знаците са дотолкова фиксирани, доколкото са и самите астеризми и следователно западните астрономи ни изглеждат в това отношение по-малко предпазливи и научни в своите наблюдения, отколкото са техните много древни братя-арийци“. – „Theosophist’, III, 23. „ Така ние виждаме, че астеризмите, двайсет и седем на брой, са били броени от Мригаширши, когато пролетното равноденствие е било в неговото начало и че са се придържали към практиката на такова броене, докато пролетното равноденствие не отстъпило към началото на Критика; тогава той станал първият от астеризмите. Тъй като тогава зимното слънцестоене вече се е изменило, отстъпвайки от Фалгуна (февруари–март) към Магхи (януари–февруари) с цял лунен месец. По подобен начин мястото на Критика било заето от Ашвини, т.е. последният е станал първи от астеризмите, оглавявайки всички останали, когато неговото начало е съвпадало с пролетната равноденствена точка, или с други думи – когато зимното слънцестоене е било в Нанша (декември – февруари). И така, от началото на Критика до началото на Ашвини има два астеризма, или 26 2/3, и времето, което е нужно на равноденствието, за да отстъпи на това разстояние при норма 1 на 72 години, съставя 1920 години; следователно датата, в която пролетното равноденствие е съвпаднало с началото на Ашвини, или с края на Ревати, е 1920 – 1421 = 499 г. от нашата ера.“ МНЕНИЕТО НА БЕНТЛИ „2. Следващото и равно по значимост наблюдение, което тук трябва да отбележим е обсъждано от м-р Бентли при неговите изследвания, на индийската древност. „Първият лунен астеризъм – казва той – при деление на двайсет и осем се е наричал Мула, т.е. корен или източник. При деление на двайсет и седем първият лунен астеризъм се е наричал Джьоштха, т.е. старши или пръв, и следователно е имал същата значимост, каквато и първият“ (вж. неговия „Historical View of the Hindu Astronomy“, cmp. 4). От това се вижда, че пролетното равноденствие веднъж е било в началото на Мула и Мула се е смятал за първи астеризъм, когато те били двайсет и осем на брой, включително и Абхиджит. Има четиринайсет астеризма или 180° от началото на Мригаширши до началото на Мула и следователно датата, в която пролетното равноденствие е съвпаднало с началото на Мула, е била поне 3341 + 180x72 = 16301г. пр. Хр. Разположението на четирите главни точки върху еклиптиката е било тогава следното: Зимно слънцестоене в началото на Утара Фалгуна, в месеца Шравана. Пролетно равноденствие в началото на Мула в Картика. Лятното слънцестоене в началото на Пурва Бхадрапада в Магха. Есенното равноденствие в началото на Мрташириш в Байшакха.“ |
