За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 147

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XL

СЪКРОВЕНИТЕ ЦИКЛИ

Споменатият петгодишен цикъл съдържа в себе си шейсет слън-чево-звездни месеца от 1800 дни, шейсет и един слънчеви месеца (или 1830 дни); шейсет и два лунни месеца (или 1860 лунации) и шейсет и седем лунно-астеризмични месеци (или 1809 такива дни).

В своя труд „Кала Санкалита“ полковник Уорън напълно правилно разглежда тези години като цикли; те в действителност са такива, тъй като всяка година има специално значение, понеже има връзка и отношение към особените събития в индивидуалните хороскопи. Той пише, че в цикъла от шейсет

,,се съдържат пет цикъла по двайсет години, като при това се предполага, че всеки е равен на една година на планетата (Брихаспати, или Юпитер)... Аз споменавам, този цикъл, защото го открих споменаван в някои книги, но не зная нито народа, нито племето, които биха водили изчисление на годините по него.“1

1 Op. cit., стр. 212.

Това е твърде разбираемо, тъй като полковник Уорън нищо не е можел да знае за съкровените цикли и техните значения. Той добавя:

„Наименованията на петте цикъла, или Юги, са следните: ...(1) Самватсара, (2) Париватсара, (3) Идватсара, (4) Ануватсара, (5) Удраватсара.“

Но ученият полковник би могъл да се убеди, че са „съществували други народи“, които са притежавали същия съкровен цикъл, стига да си беше спомнил, че римляните са имали своя lustrum от пет години (несъмнено – от индусите), който умножен по 12 е образувал същия този период.2 Около Бенареса все още съществуват останките на всички тези оставили дълбоки следи цикли и астрономични инструменти, изсечени в монолитна скала – вечни записи на архаичното посвещение, наречени от сър У. Джонс (по съвета на заобикалящите го предпазливи брамини) стари „записи от миналото“ или изчисления. Но в Стоунхендж те съществуват и до днес. Хигинс казва, че Уолтър е открил възвишения на могили, заобикалящи този гигантски храм, които представят разположението и големината на неподвижните звезди, образувайки пълен планетарий или планисфера. Както изяснил Колбрук, цикълът на „Ведите“, записан в „Джиотиша“ – в една от Ведантите, трактат по астрономия – е основа за изчислението на всички останали цикли, големи или малки;1 а „Ведите“ били написани с писменост, макар и много древна, но все пак доста след тези естествени наблюдения, извършвани с помощта на гигантски математически и астрономически инструменти от хората на третата раса, които получили наставления от Дхиан-Коганите. Правилно забелязва Морис, че всички такива

2 Във всеки случай храмовото съкровено значение е било същото.

1 „Asiat. Res.“, том VIII. стр. 470, et seq.

„кръгли каменни паметници били предназначени за дълговременни символи на астрономичните цикли на расата, която не е притежавала или по политически причини не е позволявала използването на букви, не е разполагала с друг стабилен начин за обучение на своите ученици или за предаване на своите знания на потомството“.

Той греши само в последната идея. Такива паметници, едновременно обсерватории и астрономични трактати, били изсечени, за да се скрият познанията от непросветеното потомство, запазвайки ги като наследство само за посветените.

Не е ново, че както индусите са делели земята на седем зони, така и по-западните народи – халдейците, финикийците и дори евреите, които получили своята ученост или непосредствено, или косвено от брамините – извършвали своите съкровени и свещени изчисления на 6 и 12, макар и да са използвали числото 7 всеки път, когато това не е можело да доведе до изясняване. Така числовата база 6, екзотерична цифра, дадена от Аря Бхата, добре е била използвана. Започвайки с първия съкровен цикъл от 600 – Нароса, последователно преобразен в 60 000 и 60, и 6, и също така с други нули, добавен в други съкровени цикли, чак до най-малките, археологът и математикът лесно ще ги открият повтарящи се във всяка страна, известни на всички народи. Ето защо кълбото е било разделено на 60 градуса, които умножени по 60 станали 3600, „великата година“. Оттук е и часът с неговите 60 минути по 60 секунди всяка. Азиатските народи също така имат цикъл от 60 години, след който настъпва щастливото седмо десетилетие; а китайците имат своя малък цикъл от 60 дни, евреите – от 6 дни, гърците – от 6 столетия, отново Нарос.

Вавилонците са имали велика година от 3600, т.е. Нарос умножен по 6. Татарският цикъл, наричан Ван, се е състоял от 180 години, или три пъти по шейсет; това умножено по 12 пъти по 12 = 144, ще състави 25 920 години, точният период на оборота на небесата.

Индия е родината на аритметиката и математиката, което проф. Макс Мюлер извън всякакво съмнение доказва в „Нашите цифри“ в „Chips from a German Workshop“. Както добре е обяснено от Кришна Шастри Годбол в „Теософ“:

„Евреите... представяли единиците (1–9) с първите девет букви от нашата азбука: десетиците (10–90) – със следващите девет букви; първите четири стотици (100–400) – с последните четири букви; и останалите (500-900) – с вторите форми на буквите „kaf“ (11-а) „mim“ (13-а), „nun“ (14-а), „ре“ (17-а) u„sad“ (18-а) и представяли други числа, комбинирайки тези букви по техните величини... Днешните евреи все още се придържат към, това приложение на нотациите в своите еврейски книги. Гърците са имали числова система, подобна на системата, употребявана от евреите, но те са я развили малко по-нататък, прилагайки буквите от азбуката с щрих, или със скосена линия отзад, за да представят хилядите (1000–9000), десетките хиляди (10 000–90 000) и стоте хиляди (100 000); последното например представлявало „rho“ с щрих отзад, докато само „rho“ е било 100. Римляните представяли всички числови величини чрез комбинации (добавки, когато вторият знак е с равно или по-малко значение) на шестте букви на своята азбука: I (=1), V (= 5), Х (= 10), L (= 50), С (Оcentum“ = 100), D (= 500) и М (= 1000); така 20 = XX, 15 = XV и 9 = IX. Наричат ги римски цифри и те са приети от всички европейски народи при използването на римската азбука. Арабите отначало следвали примера на своите съседи, евреите, в техния метод на изчисление дотолкова, че нарекли това Абджад – по първите четири еврейски букви – Jalif, „beth“, „gimel“, или по-точно „jimel“, т.е. „jim“ (в арабския език липсва „g“) u „daleth“, представящи първите четири единици. Но когато в началния период на християнската ера пристигнали в Индия като търговци, те открили, че тази страна вече използва за изчисление десетична система от цифри, която изцяло приели, т.е. без да внасят изменения в метода на нейното писане от ляво надясно, макар че собственото им писмо вървяло от дясно на ляво. Чрез Испания и други страни, разположени по бреговете на Средиземно море и намиращи се под тяхна власт, арабите внесли тази система в Европа по времето на мрачните векове на европейската история. Така става очевидно, че арийците добре са познавали математиката, или науката на изчисленията, в същото време когато други народи са знаели за нея твърде малко, ако въобще нещо са знаели. Признато е също, че отначало арабите са заимствали познанието по аритметика и алгебра от индусите и след това то било предадено на западните народи. Този факт убедително доказва, че арийската цивилизация е no-стара от всеки друг народ в света и тъй като „Ведите“ несъмнено са най-старите произведения на тази цивилизация, това дава предположение в полза на тяхната голяма древност.“1

1 „Theosophist“, август 1881.

Но в същото време, когато например еврейският народ – така дълго разглеждан като най-стар в реда на сътворението – не е знаел нищо за аритметиката и е оставал в пълно неведение за десетичната система на изчислението, последната е съществувала в Индия векове преди днешната ера.

За да се убедим в белокосата древност на арийските азиатски народи и на техните астрономични записи, трябва да се изследва нещо повече от „Ведите“ само. Тяхното съкровено значение никога няма да бъде разбрано от днешното поколение изтоковеди и трудовете по астрономия, в които са дадени действителни дати и доказателства за древността както на народа, така и на неговата наука, се изплъзват от хватката на събирачите на нови и старинни ръкописи в Индия – причината е твърде очевидна, за да се нуждае от обяснения. Все пак до днешно време в Индия съществуват астрономи и математици, скромни шастри и пандити, неизвестни и загубили се сред това население, които притежават феноменална памет и метафизични способности, заели са се с тази задача и са доказали, учудвайки мнозина, че „Ведите“ са най-старите произведения в света. Един от тези хора е току-що цитираният шастри, който публикува в „Теософ“1 талантлив трактат, астрономично и математично доказващ, че:

,,Ако само следведическите произведения: Упанишадите, Брахманите и т.н,, чак до Пураните, при критичното им изучаване ни отвеждат 20 000 години пр.Хр., то времето на създаване на самите „Веди“ не може да е no-малко от 30 000 години пр. Хр., изразено с кръгли цифри; това ще бъде датата, която днес можем да приемем за тази Книга на книгите.“2

А какви са неговите доказателства?

Циклите и очевидностите, предоставяни от астеризмите. Ето няколко извадки от доста обширния му трактат, избрани, за да дадат представа за неговите доказателства и имащи непосредствено отношение към петгодишния цикъл, за който току-що говорихме. Тези, които се интересуват от доказателствата и са добри математици, нека се обърнат към самата статия „Древност на Ведите“3 и да съдят сами.

1 От авг. 1881 до фев. 1882.

2 Loc. сit., IV, 127.

3 „Theosophist“, том III, стр. 22.

„1. В своите коментари към „Шеша Джиотиша“ Сомакара дава цитат от „Сатапатха Брахмана“, в която се съдържа наблюдение върху изместванията на тропиците; това също може да се намери в „Сакхаяна Брахмана“, както е било отбелязано от проф. Макс Мюлер в неговия предговор към „Ригведа Самхита“ (стр. 20, том IV). Ето този цитат: „Пълнолунната нощ във Фалгуна е първата нощ на Самватсара, първата година на петгодишния период“. Този цитат ясно показва, че петгодишният период, който според шестия стих на „ Джиотиша“ започва от 1-о число на Магхи (януари–февруари), някога е започвал от 15-о число на Фалгуна (февруари–март). И така, когато започва 15-о число на Фалгуна на първата година, наричано Самватсара на петгодишния период, тогава според „Джиотиша“ Луната се намира в:

95  -ия (= 1 ) или 3 на Утара Фалгуна, и

124 1+1/(3+8/29) 4

слънцето 33 -ия (= 1 ) или 1 от Пурва

124 3+17(1+8/25) 4

Бхадрапада.

Следователно, положението на четирите главни точки на еклиптиката на свода е било следното:

Зимно слънцестоене е 3 градуса и 29 минути на Пурва Бхадрапада.

Пролетно равноденствие в началото на Мригаширши.

Лятно слънцестоене в 10 Пурва Фалгуна.

Есенно равноденствие в средата на Джьоштха.

Както видяхме, точката на пролетното равноденствие е съвпадала с началото на Критика през 1421 г. пр.Хр.; а от началото на Критиката до началото на Мригаширши, като следствие от това, е

било 1421 + 26 2 x 72 = 1421 +1920 = 3341 пр.Хр., предполагайки, че

3

нормата на прецесия е била 50° на година. Когато приемаме, че нормата е била З“20° за 247 години, то времето ще състави

1516 + 1960°7 =3476°7 пр.Хр.

Когато зимното слънцестоене със своето ретроградно движение съвпаднало след това с началото на Пурва Бхадрапада, тогава началото на петгодишния период било изменено от 15-о на 1-о число от Фалгуна (февруари-март). Това изменение е станало 240 години след датата на даденото no-горе наблюдение, т.е. през 3101 г. пр.Хр. Тази дата е твърде важна, тъй като от нея впоследствие водели броя на ерите. По този начин началото на Кали или Кали Юга (производно от „кал“, „изчисление“) – макар и еврейските учени да го наричат измислица – става астрономичен факт.“


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 147

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред