|
Всеки, който изучава окултизма, знае, че небесните тела са тясно свързани по времето на всяка Манвантара с човечеството на този даден цикъл; и съществуват хора, които вярват, че съдбата на всяка велика личност, родила се през този период – както и на всеки друг смъртен, но само че в значително по-голяма степен – е начертана в съответното Ј съзвездие или звезда, начертана от съответния Дух на тази звезда като само-пророчество, очаквана биография. Човешката Монада в самото си начало е този Дух или Душа на същата тази звезда (планета). Както нашето Слънце излъчва своята светлина и лъчите си върху всяко тяло в пространството и в границите на своята система, така и Управникът на всяка планета-звезда, родителят-монада, излъчва от самия себе си Монадата на всяка душа-,,пътничка“, родила се под неговия дом в неговата собствена група. Тези Управници езотерично са седем, независимо дали са Сефироти, „Ангели на Присъствието“, Риши или Амешаспенти. „Едно не е число“ – е казано във всички езотерични трудове. От каздимите и газимите (астролозите) благородната първоначална наука преминала към хартумим асофимите (или богословите) и хакамимите (или учените, магове от нисък клас) и от тях към евреите по време на техния плен. Книгите на Мойсей за векове били предадени на забрава и когато били отново открити от Хилкия, техният истински смисъл е бил загубен за народа на Израил. Когато Даниил, последният от еврейските посветени на старата школа, станал глава на маговете и астролозите на Халдея, първоначалната окултна астрология вече западала. В онези дни дори Египет – получил своята мъдрост от същия източник, от който и Вавилон – вече загубил предишното си величие и неговата слава започвала да гасне. Все пак, древната наука оставила своя вечен отпечатък върху света и седемте велики изначални богове останали да царстват завинаги в астрологията и в деленето на времето на всички народи на Земята. Наименованията на дните на нашата (християнската) седмица се явяват имената на Боговете на халдейците, които ги превели от названията на арийските богове; еднообразието на тези допотопни наименования у всички народи, от готите назад към индийците, би било за нас необяснимо, както е мислел сър У. Джонс, ако тази загадка не ни беше обяснена от поканата, отправена от халдейските оракули, записана от Порфирий и цитирана от Евсевий: „Да се пренесат тези имена отначало върху египетските и финикийските колони, след това при гърците, с точно указание, че всеки Бог трябва да се призовава само в деня, който носи неговото име... Така в тези оракули Аполон казва: „Мен следва да призовават в деня на слънцето: Меркурий – по неговите указания, след това Кронос (Сатурн), после Венера и непременно призовавайте всеки от тези богове седем пъти.“1 1 „Preparatio Evangelica“, I, XIV. Това е донякъде погрешно. Гърция не е получавала своето астрологично наставление от Египет и Халдея, а непосредствено от Орфей, както ни разказва Лукиан.1 Той казва, че именно Орфей е дарил с индуските науки почти всички велики монарси на древността; и те, древните царе, любимците на планетните богове, записали принципите на астрологията, както например е направил Птоломей. Така Лукиан пише: 1 „Art.“, IV, 60. . „Беотинският Тирезий придобил най-голяма репутация от изкуството да предсказва бъдещето... В онези дни не гледали на гадаенето така пренебрежително, както сега, и нищо не се предприемало без предварително съвещаване с предсказателите, всичките предсказания на които се основавали на астрологията... В Делфи девата, облечена с властта да обявява бъдещето, била символ на Небесната Дева... и наша Владетелка.“ Върху саркофага на един египетски фараон по подобен начин се обръщат с думите „Небесна дево“ и „Наша владетелко на звездния свод“ към Нейт, майката на Ра, телицата, родила Слънцето, с тяло, осеяно със звезди, носеща слънчевия и лунния диск. Съвременната разсъдителна астрология в своята днешна форма води началото си едва от времето на Диодор, както той известява света.2 Но в халдейската астрология са вярвали повечето от великите хора на историята, например Цезар, Плиний, Цицерон, чиито най-добри приятели Пигидий Фигул и Луций Тарутий сами са били астролози, при това първият се прославил като пророк. Марк Антоний никога не е тръгвал на път без астролога, който му препоръчала Клеопатра. Когато се възкачил на трона, хороскопът на Август бил начертан от Теаген. Чрез астрологията и гаданията Тиберий разкрил претендентите за своя трон. Вителий не се осмелил да изсели халдейците, тъй като те обявили, че денят на тяхното изгнание ще бъде ден на неговата смърт. Веспасиан се съветвал с тях всекидневно; Домициан не се помръдвал от мястото си, без да се посъветва с пророците; Адриан сам е бил учен астролог и всички те, завършвайки с Юлиан (наречен Отстъпника, защото не искал да стане такъв), вярвали в планетните „богове“ и адресирали към тях своите молитви. Освен това, император Адриан „предсказал, започвайки от януари и чак до 31 декември, всички събития, които ставали с него“. При най-мъдрите императори на Рим е съществувала школа по астрология, където тайно се обучавало на окултните влияния на Слънцето, Луната и Сатурн.1 От разсъдителната астрология кабалистите се ползват и до днес; Елифас Леви, съвременен френски маг, преподава нейните елементарни знания в своята „Dogme et Rituel de la Haute Magie“. Но ключът към церемониалната или ритуалната астрология с терафимите и урим и тумим на магията е загубен за Европа. Поради това нашият век на мМатериализъм свива рамене и вижда в астрологията лъжа. 2 „Hist.“, I, II Обаче не всички учени се подиграват с нея и можем да се радваме, четейки в „Musйe des Sciences“2 справедливите и впечатляващи забележки, направени от Льо Кутюрие, учен с нелоша репутация. Той смята за много любопитно да се отбележи, че докато смелите размисли на Демокрит могат да се намерят оправдани при Далтон: ,,Мечтите на алхимиците също са на пътя на определена реабилитация. Те получават обновен живот от точните изследвания на техните приемници-химиците; действително, забележително е да се види доколко съвременните най-нови открития през последно време са послужили като оправдание на средновековните теории, послужили са за освобождаването от обвинението в нелепост, отправяно по техен адрес. И ако, както беше нагледно доказано от полковник Сабин, върху посоката на парче стомана, закачено на няколко фута от земята, може да оказва влияние положението на Луната, чието тяло се намира на разстояние от 240 000 мили от нашата планета, то кой може да обвини древните астролози (а също така и съвременните), че е нелепа тяхната вяра във влиянието на звездите върху съдбата на човека.“3 1 Всички тези подробности, и при това значително по-пълни и значително по-завършени, могат да се намерят в труда на Шамполион „Египет“. 2 Op.cit., стр. 230. 3 Op.cit., стр. 230. |
