|
1 „Dogme et Rituel“, II, 116. 2 Ако те бъдат преброени, това биха се оказали индуските „подразделения“ и сонмите на Девите и Дхиан-Коганите на езотеричния буддизъм. 3 Но този факт не попречил на римската църква все пак да ги приеме, получавайки ги от невежите, макар може би искрени отци на църквата, които ги заимствали от кабалистите – евреите и езичниците. „Би било дълбока грешка да се виждат само заблудите в ангелологията на кабалистите и гностиците, към които така сурово се е отнасял Апостолът на неевреите, тъй като неговото впечатляващо осъждане се е простирало само върху техните преувеличения и погрешни тълкувания; и още повече – върху прилагането на тези благородни титли спрямо жалките личности на демонистичните узурпатори.1 Често нищо така не напомня едно за друго, както езикът на съдиите и езикът на осъдените (светците и окултистите). Трябва дълбоко да се проникне в това двояко изучаване (на убежденията и вероизповеданието), а което е още по-добре – сляпо да се вярва в авторитета на трибунала (разбира се, на римската църква), за да си помогнем точно да уловим същността на заблудата. Осъденият от св. Павел Гнозис въпреки всичко остава за него, както и за Платон, висше знание на всички истини и на Битието par exellence, ?????????? („Държавата“, кн. VI). Идеите, прототипите, на ????? гръцкия философ, Разумите на Питагор, еоните или еманациите – причина за толкова упреци към първите еретици, Логосът или Словото, Главата на тези Разуми, Демиургът – архитектът на света по указанията на своя баща (на езичниците), неизвестният Бог (Ейн Соф или Безкрайното То на кабалистите), ангелските периоди,2 седемте духове, дълбината на Ариман, Ректорите на света, Архонтите на въздуха, Богът на moзи свят, плеромата на разумите, та чак до Метатрона, ангелът на евреите – всичко това се намира запечатано, дума по дума, както и толкова много истини, в трудовете на нашите най-велики доктори и на св. Павел.“3 1 Да се наричат „узурпатори“ предшествалите християнските същества, за които тези титли са били заимствани, значи да се отиде твърде далеч с този парадоксален анахронизъм! 2 Или божествените векове, „дните и годините на Брама“. 3 Дьо Мирвил, II, 325. 326. И ние казваме същото. По този начин се доказва, че именно пред кабалистите и магьосниците църквата е в дълг за своите догми и имена; Павел никога не е осъждал истинския, а само лъжливия Гнозис, днес приет от Църквата. Ако окултистът, поискал да обвини църквата в безкрайни плагиатства, беше написал даденото по-горе, би ли могъл той да се изрази още по-силно? И имаме ли правото, или не, след такова пълно признание да преобърнем масите и да кажем на римските католици и другите това, което е било казано за гностиците и окултистите: „Те са използвали нашите изрази и са отхвърляли нашите доктрини?“ Тъй като не „разпространителите на лъжливия Гнозис“ – които са получили всички тези изрази от своите архаични предци – са използвали християнските изрази, а наистина християнските отци и богослови по същество са онези, които са се вмъкнали в нашето гнездо и оттогава непрекъснато са се стараели да го омърсят. Горните думи обясняват много неща на тези, които търсят истината и само истината. Те ще покажат произхода на някои обреди на църквата, досега неразбираеми за простодушния човек и ще разкрият причината, поради която думи като „Нашият Господ е Слънце“ са били употребявани в молитвата на християните чак до пети и дори шести век на нашата ера и са влизали в литургията, докато не били преправени на „Нашия Господ Бог“. Да не забравяме, че ранните християни са изобразявали Христос върху стените на своите подземни гробища като овчи пастир под облика на Аполон, с всички негови атрибути, прогонващ вълка Фенрис, който се стремял да изяде Слънцето и неговите сателити. |
