За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 141

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XXXVII

ДУШИТЕ НА ЗВЕЗДИТЕ – СВЕТОВНА ХЕЛИОЛАТРИЯ

За да се покаже, че древните никога не са „приемали звездите за богове“ или ангели и слънцето за висши богове и Бог, а само са се покланяли на Духа на всичко и са почитали по-малките богове, считани за пребиваващи в слънцето и планетите – за това трябва да се посочи разликата между тези два вида поклонение. Сатурн, „Бащата на Боговете“, не бива да се бърка с неговата съименничка-планета с осемте луни и трите колела, носеща същото име. Тези двамата – макар и в определен смисъл да са тъждествени, както например физическия човек и неговата душа – трябва да бъдат разделени по въпроса за поклонението. Това трябва да се направи още по-старателно в случая на седемте планети и техните духове, тъй като в тайните учения на тях се приписва цялото формиране на Вселената. Същата разлика отново трябва да бъде показана: между звездите на Голямата Мечка, Рикша и Читра Шикхандина, „ярко-увенчани“, и Ришите – смъртните мъдреци, които са се появили на Земята по време на Сатя Юга. Ако всички те са били толкова тясно съединени във виденията на пророците на всички векове – включително и библейските пророци – то трябва да има причина за това. Също така няма нужда да се отива далеч назад в периодите на „Суеверията“ и „ненаучните фантазии“, а могат да се открият и в нашата епоха велики хора, които също споделят тази вяра. Добре е известно, че изтъкнатият астроном Кеплер – който заедно с много други велики хора вярвал, че небесните тела управляват благоприятно или неблагоприятно съдбите на хората и народите – напълно е вярвал, че всички небесни тела, включително и нашата Земя, притежават живи и мислещи души.

В това отношение заслужава внимание мнението на Дьо Кутюрие:

„Ние сме твърде склонни безмилостно да критикуваме всичко, което се отнася до астрологията и нейните идеи; въпреки това, нашият критичен обзор, за да бъде такъв, трябва поне да знае, за да не се окаже безцелен, какво представляват в действителност тези идеи, И когато сред хората, подлагани на такава критика, срещаме имена като Региомонтан, Тихо Брахе, Кеплер и т.н., това е причина да бъдем предпазливи. Кеплер по професия е бил астролог и едва впоследствие е станал астроном. Той изкарвал хляба си чрез хороскопни фигури, които, сочейки състоянието на небесата в момента, когато се ражда лицето, са били средство, към което прибягвали за получаването на хороскопите. Този велик човек вярвал в принципите на астрологията, без да се съобразява с всичките Ј глупави резултати.“1

Но въпреки това астрологията е обявена за грешна наука и заедно с окултизма Ј е наложено табу от страна на църквата. Твърде е съмнително обаче дали „поклонението към звездите“ може така лесно да се превърне в посмешище, както хората си въобразяват, във всеки случай християните. Войнствата от Ангели, Херувими и Планетни Архангели са тъждествени с по-малките богове на езичниците. Що се отнася до техните „велики Богове“, ако Марс, както се оказало – по признанието дори и на враговете на езическите астролози – е бил разглеждан от последните просто като олицетворена сила на единното висше безлично Божество, Меркурий олицетворявал неговото всезнание, Юпитер – всемогъществото и т.н., тогава „суеверието“ на езичниците действително станало „религия“ на масите на цивилизованите народи. Тъй като при последните Йехова е синтез на седемте Елохима, вечен център на всички тези атрибути и сили, Алеи на Алеймите и Адонай на Адонимите. И ако при тях сега Марс се нарича св. Михаил, „сила на Бога“, Меркурий – Гавраил, „всезнание и могъщество Господне“, и Рафаел – „благословие и лечителна сила на Бога“, то това е просто смяна на имената, действащите лица зад маските остават същите. Митрата на Далай Лама има седем изпъкналости в чест на седемте главни Дхиани Будди. В погребалния обред на египтяните покойникът възкликва:

„Поздрав вам, о, Князе, намиращи се в присъствието на Ози-рис... Пратете ми милост, за да бъдат унищожени греховете ми, както вие направихте това за седемте духа, които следват своя Господ!“1

1 „Musйe des Sciences“, стр. 230.

Главата на Брама е украсена със седем лъча и след него вървят седем Риши в седем Сварги. Китай има своите седем Пагоди; гърците са имали седем циклопа, седем Демиурга и богове на мистериите, седем Кабири, чиято глава е бил Юпитер-Сатурн, а евреите – Йехова. Последното божество днес е станало глава на всичките, висш и единен Бог, а неговото старо място е заето от Микаил (Михаил). Той е „Глава на войнството“ (цаба); „Архистратег на армията Господня“; „Победител на Дявола“ – Victor di aboli – и „ Архисатрап на свещеното опълчение“, този, който убил „Великия дракон“. За нещастие астрологията и символогията без да имат подбуждащи причини, за да скриват старите неща под нови маски, запазили действителното име на Михаил – „което било Йехова“, тъй като Михаил е ангел на лика на Господа,2 „страж на планетите“ и жив образ на Бога. Той представя божеството в неговите посещения на Земята, тъй като, както това е добре изразено на еврейски език, той е като Бога или е подобен на Бога. Именно той свалил змея.3

Михаил, бидейки управник на планетата Сатурн, е Сатурн.4 Неговото име в мистериите е Сабатиел, поради което той председателства еврейския Сабат и също така астрологичната събота. След установяването на личността, репутацията на християнския победител на дявола се намира в още no-голяма опасност от по-нататъшни припознавания. Библейските ангели се наричат Малахими, вестоносци между Бога (по-точно боговете) и хората. На еврейски Малах означава и „цар“, а Малех или Мелех е бил също така Молох или отново Сатурн, Себ на Египет, на когото е била посветена Dies Saturni, или Сабат. Сабеяните разделяли и различавали планетата Сатурн от нейния Бог много повече, отколкото римските католици различават своите ангели от техните звезди; а кабалистите правят от Архангел Михаил покровител на седмия магически труд.

1 Преведено от виконт Дьо Ружмонт, Вж. ,.Les Anuales de Philosophie Chretienne“. 2 година, 1861.

2 „Исая“. LXIII. 9.

3 Глава XII на „Откровение“: „И стана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея“ и т.н. (7). „И биде свален големият змей“ (9).

4 Той също така е одушевяващият Дух на Слънцето и Юпитер, както и на Венера.

„В богословския символтъм... Юпитер (Слънцето) е възнесеният и прославен Спасител и Сатурн, Бог-Отец, или Йехова на Moйсей“,1 казва Елифас Леви, който би трябвало да знае. Тъй като Йехова и Спасителят, Сатурн и Юпитер по този начин са единни, а Михаил определят като жив образ на Бога, действително изглежда опасно за църквата да нарича Сатурн Сатана – le dieu manvais. Но Рим е силен в казуистиката и се измъква от това така, както се е измъквал и от всички останали разбулвания – със слава за самия себе си и с пълно собствено удовлетворение. Въпреки това всичките му догми и обреди приличат на толкова много страници, откъснати от историята на окултизма и след това изопачени. Извънредно тънката преградка, която отделя кабалистичната и халдейската теогония от римокатолическата ангелология и теодиция, днес е призната поне от един римокатолически писател. Едва ли можем да повярваме на очите си, откривайки следното (обърнете специално внимание на местата, които са подчертани с курсив):

„Една от най-характерните черти на нашите Свещени писания е пресметнатата предпазливост, прилагана при обнародване на тайните, no-малко непосредствено полезни на спасението... Така зад тези „мириади на мириадите“ на току-що споменатите2 ангелски същества и всички тези благоразумно елементарни подразделения несъмнено съществуват много други, чиито наименования дори не са стигнали до нас.3 „Тъй като – както прекрасно се е изразил св. Йоан Хризост съществуват несъмнено (sine dibio) много други Сили (небесни същества), от познанието на чиито имена ние сме още далеч... Тези девет категории в никакъв случай не са единственото население на небесата, където, напротив, може да се намерят безбройни племена на безкрайно разнообразни обитатели, за които на човешки език би било невъзможно да се даде и най-малка представа... Павел, който узнал техните наименования, ни открива съществуването им“. (,,De Incomprohensibili Natura Dei“, кн. IV.)


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 141

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред