|
Именно с помощта на такива „сфери“ Питагор е изучавал астрономия в adyta arcana на храмовете, където е имал достъп. И там, при неговото посвещение, вечното въртене на тези сфери – „тайнствените колела“, както са наречени от Климент и Дионисий, а Плутарх наричал „колела-миражи“ – му демонстрирало истинността на това, което му било разкрито, а именно хелиоцентричната система – велика тайна на Светилището. Всички открития на съвременната астрономия, както и всички секрети, които може тя да разкрие в бъдещите векове, са се пазели в тайните обсерватории и в залите за посвещение на храмовете в древна Индия и Египет. В тях халдейците са правили своите изчисления, давайки на света на профаните не повече от това, което той е бил готов да поеме. Могат да ни кажат и несъмнено ще кажат, че Уран е бил неизвестен на древните и че те били принудени да включат слънцето сред планетите в качеството му на техен глава. Как би могъл някой да знае това? Уран е съвременно име; но едно е несъмнено – древните са имали една планета, „съкровена планета“, която никога не наричали по име и с която само най-висшият астроном, Йерофант, е могъл да „беседва“. Но тази седма планета не е било слънцето, а съкровен Божествен Йерофант, за когото е казано, че имал корона и че обхваща със своето колело „седемдесет и седем по-малки колела“. В архаичната съкровена система на индусите слънцето е видимият Логос „Суря“; над него има друг, божественият или небесен Човек, който след като учредил системата на материалния свят по прообраза на Невидимата Вселена, или Макрокосмоса, ръководел в течение на мистериите небесната Раса Мандала; казано е, че той: „Дал със своя десен крак тласък на Тиама, или Бхуми (Земята), който я кара да се върти в двойно въртене.“ Отново, какво казва Хермес? Обяснявайки египетската Космология, той възкликва: „Чуй, сине мой..., тази Сила също е образувала седем посредници, които съдържат вътре в своите кръгове материалния свят и чиято дейност наричат съдба... Когато всичко станало подчинено на човека, тогава Седмината, желаейки да облагодетелстват човешкия ум, му предали своите сили. Но веднага щом човекът узнал тяхната истинска същност и своята собствена натура, той пожелал да проникне във вътрешността и зад границите на тези кръгове и по този начин да пробие тяхната окръжност чрез завземането на властта на този, който притежава властта над самия Огън (Слънцето); след което, похищавайки едно от колелата на Слънцето на свещения огън, той паднал в робство.“1 1 Шамполион, „Egypte Moderne“, стр. 42. Този, за когото тук се говори, не е Прометей. Прометей е символ и олицетворение на цялото човечество, във връзка със събитието, което е станало в неговото детство, така да се каже – „Кръщаване чрез Огън“, което е тайна вътре във великата Прометеева тайна, за която днес може да се спомене само в широки общи черти. Поради извънредния растеж на човешкия интелект и развитието в нашия век на петия принцип (Манас) у човека, неговият бърз прогрес парализирал духовните възприятия. Изобщо, интелектът живее за сметка на мъдростта и човечеството в своето днешно състояние е съвършено неподготвено да възприеме ужасната драма на човешкото неподчинение на законите на Природата и последвалото в резултат падение. За това може само да се намекне на подходящото място. |
