За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 137

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Да, Михаил е предполагаемият победител на Ормузд, Озирис, Аполон, Кришна, Митра и т.н., всичките слънчеви Богове, известни и неизвестни, днес разглеждани като демони и като „Сатана“. Въпреки това „Победителят“ не е пренебрегнал присвояването на военна плячка от победените врагове – техните личности, атрибути, дори техните имена – за да станат alter ego на тези демони.

„Така Слънчевият Бог тук e Honover или Вечен. Князът е Ормузд, тъй като той е първи от седемте Амешаспенти (демонични копия на седемте първоначални ангела) (capul angelorum); агнецът (hamal), Пастирът на Зодиака и противник на змея. Но Слънцето (Окото на Ормузд) също така има своя ректор, Коршид или Митратон, който е Феруер на лика на Ормузд, неговият Изед или утринната звезда. При маздейците е имало тройно Слънце... За нас този Коршид-Митратон е първият от психопомпичните гении и ръководител на слънцето, жертвоприносител на земния Бик (или агнеца), чиито рани лиже змия (на знаменития Митраичен монумент).“1

1 Дьо Мирвил, IV, 42.

Говорейки за управниците на този свят, Космократорите, св. Павел е казал само това, което и всички първоначални философи десет века преди християнската ера, но само че той надали е бил разбран и твърде често е бил умишлено неправилно тълкуван. Дамаский повтаря ученията на езическите писатели, когато обяснява, че:

„Съществуват седем космократори, или космични сили, които са двойни: на висшите е поръчано да поддържат и ръководят върховния свят, на низшите е поръчан низшият свят (нашият).“ Но той казва само това, на което са учели древните. Ямблих дава тази догма за двойствеността на всички планети и небесни тела, богове и даймони (духове). Той също така дели Архонтите на два класа – повече или по-малко духовни; последните са повече свързани с материята и покрити с нея, тъй като те имат форма, докато първите са безтелесни (арупа). Но какво отношение към всичко това има Сатаната и неговите ангели? Вероятно само такова, че така може да се обясни тъждествеността на зороастрийската догма с християнската и идентичността на Митра, Ормузд и Ариман с християнския Отец, със Сина и Дявола. И когато говорим за „зороастрийски догми“, ние подразбираме екзотеричното учение. Как да се обяснят същите отношенията между Митра и Ормузд, които съществуват и между Архангел Михаил и Христос? „Ахура Мазда говори на светия Заратустра: „Когато аз сътворих (еманирах) Митра..., аз го сътворих, за да се обръщат към него и да го обожават наравно с мен самия“.

Заради необходимите реформи зороастрийските арийци превърнати Девите, светлите Богове на Индия, в деви или дяволи. Тяхната карма е била, че на свой ред християните отмъстили по тази точка за индусите. Днес Ормузд и Митра станали деви на Христос и Михаил, тъмната обвивка и аспект на Спасителя и Ангела. Денят на Кармата на християнското богословие ще настъпи на свой ред. Вече протестантите са започнали първата глава на религията, която ще се старае да превърне „Седемте Духа“ и сонма на римските католици в демони и идоли. Всяка религия има своя Карма, както и всеки индивид. Това, което дължи произхода си на човешки понятия и е построено върху унижението на наши братя, които не сa съгласни с нас – трябва да получи своето. „Няма религия по-висока от истината.“

Зороастрийците, маздеите, персите са заимствали концепциите си от Индия; евреите са заимствали своята теория за ангелите от Персия; християните – от евреите.

Оттук е и последното тълкуване на християнското богословие – за голямо възмущение на Синагогата, принудена да дели символичния свещник с наследствения враг, – че свещникът със седемте разклонения представлява седемте църкви на Азия и седемте планети, които са ангелите на тези църкви. Оттук е също така убеждението, че Мойсеевите евреи, изобретили този символ за своите молителници, са били своеобразни сабеяни, които слели планетите си и техните духове в едно и ги нарекли – само че много по-късно – Йехова. За това ние разполагаме със свидетелствата на Климент Александрийски, св. Иероним и други.

И Климент – като посветен в мистериите, в които тайната на хелиоцентричната система се е преподавала няколко хиляди години преди Галилей и Коперник, доказва това, пояснявайки:

„Чрез тези различни символи, свързани с явленията (сидералнume), е изобразена съвкупността на всички твари, които свързват небето със земята... Канделабърът е представлявал движението на седемте светила, описвайки тяхното звездно кръгово въртене. Надясно и наляво от този канделабър се намират шест разклонения и всяко е имало своя лампа, защото Слънцето, поместено като канделабър сред другите планети, ги дарява със светлина...1

Що се отнася до имащите по дванайсет криле херувими между тези двамата, за нас те представляват чувствения свят в дванайсетте знака на Зодиака.“2

1 Независимо от даденото по-гope, написано в най-ранния християнски период от отстъпниците на неоплатонизма, църквата и до днес упорства в своята умишлена заблуда. Безпомощна против Галилей. тя сега се опитва да предизвика съмнения дори относно хелиоцентричната система!

2 „Stromateis“, V. VI.

И все пак, пред лицето на тези свидетелства слънцето, луната, планетите – всички те са представени като демонични преди и божествени едва след появата на Христа. Всички знаят орфичния стих: „Това е Зевс, това е Адас, това е Слънцето, това е Вакх“, за класическите поети и писатели тези имена са били синоними. За Демокрит „Божеството е само душа в сферичния огън“; и този огън е Слънцето. За Ямблих слънцето е било „образът на божествения ум“; за Платон – „безсмъртно живо Същество“. Ето защо, попитан кой е този Йехова на евреите, оракулът на Кларос отговорил „Това е Слънцето“. Ние можем да добавим думите от „Псалтира“, XIX, 4.

„В слънцето той поместил светилище за самия себе си...1 неговото движение напред идва от края на небесата и неговият кръговрат е до техния край: и няма нищо скрито от неговата горещина.“

1 В английската Библия е казано: .,В тях (в Небесата) установил той светилище за слънцето“, което е неправилно и няма никакъв смисъл, като се има предвид следващия стих, тъй като има неща „скрити от неговата горещина“, ако последната дума се прилага към слънцето.

Тогава Йехова е слънцето, а поради това и Христос на римската църква. Сега критиката на Дюпи по повод стиха става разбираема, както и отчаянието на абат Фушер. „Няма нищо по-благоприятно за сабеизма от този текст на Вулгата!“ – възкликва той. И колкото да са изопачени думите и смисълът на приетата английска Библия, Вулгата и Септуагин, и двете дават правилния текст на оригинала и го превеждат така: „В слънцето той установил своята обител“; докато Вулгата разглежда „горещината“ като произлизаща непосредствено от Бога, а не само от слънцето, тъй като Богът излиза от слънцето и пребивава в него и извършва кръговрат: in sole posuit... et ipse exulavit. От тези факти се вижда, че протестантите са били прави, когато обвинявали св. Юстин за изказването:

„Бог ни е разрешил да се покланяме на слънцето.“

И това е независимо от слабите уговорки, че в действителност се е подразбирало:

„Бог сам разрешил да му се покланят в слънцето или вътре в слънцето“, което е едно и също.

От казаното по-горе ще стане ясно, че докато езичниците помествали в слънцето и планетите само по-ниските сили на Природата – упълномощените духове, така да се каже, Аполон, Вакх, Озирис и другите слънчеви богове – в своята ненавист към философията християните присвоили звездните участъци и сега ги ограничават като използвани от тяхното антропоморфно божество и неговите ангели – нови преобразявания на старите – стари богове. На християните се налагало нещо да направят, за да се отърват от древните жители и поради това те ги принизили до „демони“, зли дяволи.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 137

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред