За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 135

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ето защо е съвсем естествено да се открие, че френският писател Д’Анселме прилага същите термини ‘?????????? и ????????? към Йехова и неговото слово, и ги прилага правилно. Тъй като, ако „кръговият танц“ на амазонките в мистериите – явявайки се „кръгов танц“ на планетите и характеризиран като ,,движение на божествения Дух, извършвано върху вълните на великата Бездна“ – днес може да се нарича „адски“ и „похотлив“, когато го изпълняват езичниците, тогава същият този епитет трябва да бъде приложен и към танца на Давид,1 и към танца на дъщерите Силомски,2 и към подскоците на пророците на Ваал;3 всички те са били тъждествени и са се отнасяли към сабеянския култ. Танцът на цар Давид, по време на който той се разголил пред своите прислужнички на оживена улица, казвайки:

„Аз ще играя (ще постъпвам разпътно) пред Йехова и ще бъда още no-отвратителен от това“,

несъмнено заслужава повече порицание от някакъв си „кръгов танц“ по време на мистериите или дори от съвременния Раса Мандала в Индия,4 който е същото. Именно Давид е въвел йеховския култ в Иудея, след своето дълго пребиваване сред тирийците и филистимляните, където тези обреди са били разпространени.

1 „II Сам.“; VI, 20–22.

2 „Съдии“, XXI, 21, et seq.

3 „I на Царствата“, XVIII., 26.

4 Този танц, расата на мандала, изпълняван от топите или пастирчетата на Кришна, слънчевия бог, и до днес в Раджпутана, в Индия, е същият тео-астрономичен и символичен танц на планетите и зодиакалните знаци, който бил игран хиляди години преди нашата ера.

5 „Isis Unveiled“, II, 45.

„Давид нищо не е знаел за Мойсей; и ако той е въвел поклонението към Йехова, направил го е съвсем не в монотеистичен смисъл, а просто в смисъла на един от многото (Кабирски) богове на съседните народи, в качеството му на бог-пазител на него самия, на когото той отдал предпочитание и избрал „сред всички други богове (Кабири)“,5 и който е бил един от „съучастниците“, Хабирите на Слънцето. Тресящите се танцуват „кръговия танц“ и до днес, когато се въртят в кръг, за да ги подтикне Светия Дух. В Индия Нараяна е „витаещият над водите“; и Нараяна е Вишну в своята второстепенна форма, а Вишну има Кришна в качеството му на Аватар, в чест на когото девойките-науч на храмовете все още извършват „кръговия танц“; като при това той се явява слънчев бог, а те – планетите, така както са ги символизирали гопите.

Нека читателят се обърне към трудовете на Дьо Мирвил, римо-католическият писател, или към „Monumental Christianity“ на д-р Ланди, протестантският богослов, ако иска да оцени до известна степен тънкостта и казуистиката на техните разсъждения. Не ще се намери човек, който, без да знае окултните версии, няма да бъде поразен от дадените доказателства за това колко изкусно и упорито е „работил Сатаната в течение на дълги хилядолетия, за да съблазни човечеството“, без благословията на непогрешимата църква, за да го признаят самия него за „Единен и жив Бог“, а неговите бесове – за свети Ангели. Като при това читателят трябва да е търпелив и внимателно да изучава онова, което авторът казва в полза на своята църква. За да се сравни по възможност най-добре това с версията на окултистите, тук може няколко точки да се дадат буквално.

„Св. Петър ни казва: „Нека божественият Луцифер изгрее във вашите сърца“.1 (Сега Слънцето е Христос)... „Аз ще пратя Сина си от Слънцето“, казал Вечният с гласа на пророческото предание и след като пророчеството станало история, евангелистите на свой ред повторили: Изгряващото Слънце от високо слезе при нас.“2

1 „II Послание“, I, 19. В английския текст е казано: „Докато дневната звезда не изгрее във вашето сърце“ – дребно преправяне, което в действителност няма значение, тъй като Луцифер е както дневна, така и „утринна“ звезда и това по-малко шокира набожното ухо. В протестантските библии има цял ред такива преправяния.

2 Отново в английския превод думата „Слънце“ е поправена на „развиделяване“. Римските католици са решително по-смели и искрени, отколкото са протестантските богослови. Дьо Мирвил, IV, 34, 38.

И така, Бог говори чрез Малахия, че Слънцето ще изгрее за тези, които се боят от неговото име. Какво е подразбирал Малахия под „Слънце на праведността“ – само кабалистите могат да кажат; но това, което са подразбирали под този термин гърците и дори протестантите, несъмнено е Христос, разбиран метафорично. Тъй като фразата „Аз ще пратя Сина си от Слънцето“ е заимствана буквално от Книгата на Сибила, става много трудно да се разбере как тя може да се смята за отнасяща се към християнския Спасител или да се разглежда като пророчество, имащо Него предвид, ако в действителност последният не бъде отъждествен с Аполон. Отново, Вергилий казва: „Ето, настъпва царстването на Девата и Аполон“, а Аполон или Аполион до днес се разглежда като форма на Сатаната и се смята, че той е Антихристът. Ако обещанието на Сибила: „Той ще изпрати своя Син от Слънцето“ се отнася до Христа, то или Христос и Аполон са едно – и в такъв случай защо последният трябва да бъде наричан демон? – или това пророчество няма никакво отношение към християнския Спасител; и в такъв случай – защо въобще да се присвоява израза?

Но Дьо Мирвил отива по-далеч. Той ни показва, че св. Дионисий Ареопагит потвърждава:

„Слънцето е специално обозначение и статуя на Бога.1 ...Именно през източната врата славата Господня проникнала в храмовете (при евреите и християните тази божествена слава е Слънчевата светлина)... „Ние строим нашите църкви обърнати на изток“, на свой ред говори св. Амброзий, „тъй като започваме Мистериите като се отричаме от този, който пребивава на Запад.“

„Този, който пребивава на Запад“ е Тифон, египетският бог на тъмнината: Западът бил смятан от тях за „Тифоновите врати на смъртта“. Така, заимствайки Озирис от египтяните, църковните отци са решили да не се церемонят с неговия брат Тифон. После отново:

„Пророк Барух2 говори за звездите, които се радват в своите съдове и крепости (гл. III); и „Еклисиаст“ прилага същите термини към слънцето, за което е казано, че е „прекрасен съд на Всевишния“ и „крепост па Господа“ ??????.3

1 Така в древността са говорели египтяните и сабеяните, чийто символ за проявените богове, Озирис и Бел, е било слънцето. Но те са имали и по-високо божество.

2 Прогонен от протестантската библия, той е оставен в „Апокрифите“, които според точка VI на английската църква тя се чете като „примери от живота и наставление за поведение“(?), но не за установяването на някаква доктрина.

3 „Cornelius a Lapide“, V. 248.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 135

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред