|
Малките размишления за подлунния материален и духовен свят, които те изложили писмено – самият Амоний по обичая на реформаторите не е написал нито ред – не могат да дадат възможност на потомството да съди правилно за тях, дори и вандалите на ранното християнство, по-късните кръстоносци и фанатиците на средните векове да не бяха унищожили това, което е останало от Александрийската библиотека и нейните по-късни школи. Професор Дрепер показва, че само кардинал Ксимен „е предал на огъня по площадите на Гренада осем хиляди арабски ръкописа; много от тях били преводи на класически писатели.“ Във Ватиканската библиотека било открито, че цели абзаци от най-редки и скъпоценни трактати на древните били изстъргани или задраскани, „за да бъдат вписани между редовете най-абсурдни псалмопения“! Освен това добре е известно, че повече от трийсет и шест тома, написани от Порфирий, са били изгорени и унищожени по друг начин от „отците“. По-голямата част от малкото, което е известно от доктрините на еклектиците, може да се намери в писанията на Плотин и на същите тези отци на църквата. Авторът на „Неоплатонизъм“ казва: „Това, което е бил Платон по отношение на Сократ и апостол Йоан по отношение на главата на християнското вероизповедание, това е станал Плотин по отношение на научения от Бога Амоний. Ние сме задължени на Плотин, Ориген и Лонгин за това, което е известно за Филалетянската система. Те били подходящо обучени, посветени и на тях били доверени вътрешните доктрини,“1 1 Op. cit, стр. 11. Това по най-добър начин обяснява защо Ориген нарекъл „идиоти“ хората, вярващи в Градината Едем и в басните за Адам и Ева, а също така обяснява и факта, че от писанията на този отец на Църквата така малко е достигнало до потомството. Действително, може да се смята за чудо, че независимо от наложеното изискване за секретност, от обета за запазване на тайната и от злонамереното унищожение чрез всякакви отвратителни средства, макар и малко от ученията на филалетяните е оцеляло за света. |
