|
На друго място той обяснява: „Изтичането от божествената душа е предадено на човешкия дух в неограничено изобилие, завършвайки за душата съюза с божественото, давайки Ј възможност при пребиваването в тялото да бъде участничка в живота, който не се намира в тялото.“ Така под името на магията са се преподавали всички науки, физични и метафизични, естествени и смятани за свръхестествени от тези, които не знаят за вездесъщността и всеобщността на Природата. „Божествената Магия прави от човека. Бог; човешката магия създава нов демон.“ В „Разбулената Изида“ писахме: „В най-древните документи, които сега притежава светът – във „Ведите“ и в най-древните закони на Ману – ние намираме много магически обреди, прилагани на практика и разрешавани от брамините.1 В днешния век Тибет, Япония и Китай учат на същото, на което са учели и древните халдейци. Освен това духовенството на тези страни доказва онова, на което учи, а именно, че практикуването на нравствена и физическа чистота и определени въздържания развиват душевната сила на самоозарението. Като се дава на човека контрол над неговия собствен безсмъртен дух, това му придава наистина магически сили над стихийните духове, които са по-ниско от него самия. На Запад намираме също толкова стара магия, колкото и на Изток. Друидите на Великобритания са я практикували в безмълвните светилища на своите дълбоки пещери; и Плиний посвещава много глави на „мъдростта“2 на вождовете на келтите. Семотите – друидите на галите – обяснявали както физическите, така и духовните науки. Те учели на тайните на вселената, на хармоничния прогрес на небесните тела, на образуването на земята и най-вече – на безсмъртието на Душата.3 В своите свещени горички – естествени академии, построени от ръката на Невидим Архитект – в тих полунощен час се събирали посветените, за да узнаят какво е бил някога човекът и какво ще стане.1 Не им е било нужно изкуствено осветление, пито унищожаващ живота газ, за да огреят със светлина своите храмове, тъй като ясната богиня на нощта изпращала най-сребристите си лъчи върху техните увенчани с дъбови листа глави; и свещените им бардове в свещени одежди знаели как да беседват със самотната царица на звездния свод.“2 1 Вж. сборника от закони, публикуван от сър Уилям Джонс, раздел IX, стр. 11. 2 Плиний: „Hist. Nat.“, XXX. I. Ibid. XVI, 14. XXV, 9. etc. 3 Помпоний им приписва знание на висшите науки. 1 Caesar, III, 14. 28 Плиний XXX, „Isis Unveiled“, I, 18. В периода на разцвета на неоплатонизма тези бардове вече ги нямало, тъй като техният цикъл изтекъл, завършил своя кръг и последните от друидите загинали в Бибрактис и Алесия. Но неоплатоничната школа дълго време се ползвала с успех, била е могъща и е процъфтявала. Все пак, усвоявайки арийската мъдрост в своите доктрини, тази школа не успяла на практика да последва браминската мъдрост. Тя демонстрирала своето нравствено и интелектуално превъзходство доста открито, отделяйки твърде много внимание на притежаващите власт и на силните в този свят. Докато брамините и техните велики йоги – познавачи по въпросите на философията, метафизиката, астрономията, етиката и религията – запазили своето достойнство под властта на най-могъщите князе, оставайки отчуждени от света, и никога не се принизявали до това, да ги посещават и да просят за себе си дори и най-малка милост;3 императорите Александър, Север и Юлиан и най-великите сред аристокрацията на страната приели ученията на неоплатониците, които свободно се смесвали със света. Тази система процъфтявала няколко века и включвала в редовете на последователите си най-способните и учени хора на своето време; Ипатия, учителка на епископ Синезий, била едно от украшенията на тази школа до съдбовния и позорен ден, когато била убита от християнското простолюдие след подстрекателството на Кирил, епископът на Александрия. В крайна сметка тази школа била пренесена в Атина и закрита по заповед на император Юстиниан. 29 „Грижата, която при възпитаването на младежта те проявили за запознаването Ј с благородните и високи стремежи, им правела голяма чест и техните афоризми и разсъждения, както е отбелязано от историците, доказват, че те били вещи във философията, метафизиката, астрономията, етиката и религията – казва съвременният писател. – Ако царете или князете са искали да получат съвет или благословения от тези свети хора, те трябвало или сами да отидат при тях, или да изпратят посланици. За тези хора не са съществували тайни за силите на растителното или минералното царство. Те изследвали природата до нейните дълбини, за тях физиологията и психологията били отворена книга и резултатът е бил науката, която сега така повърхностно се нарича магия.“ Колко точна е забележката на д-р Уилдър, че: „Като коментирали своеобразните виждания на неоплатониците върху тези (метафизични) теми, съвременните автори рядко ги излагали правилно, дори и да са искали това и да са имали такова намерение.“1 1 Op. cit., стр. 9. |
