|
Независимо от това, че Амоний е син на родители-християни, той е бил любител на истината, преди всичко истински филалетянин. Той се стремял да примири различните системи в едно хармонично цяло, тъй като вече бил почувствал склонността на християнството да се извисява над хекатомбата, която то създало от всички останали вярвания и религии. Какво казва историята? Историкът на духовенството Мошейм заявява: „Разбирайки, че не само философите на Гърция, но и философите на всички варварски народи са се намирали в съвършено съгласие едни с други по отношение на всички съществени точки, Амоний си поставил задачата така да смекчи и изложи ученията на всички тези различни секти, та да се види, че всички те са произлезли от един и същи източник и че всички преследват една и съща цел. Амоний е учел, че религията на народните маси е вървяла ръка за ръка с философията и е споделила участта Ј да бъде постепенно повредена и затъмнена само от човешкото тщеславие, суеверие и лъжа; че поради това тя трябва да бъде върната обратно към първоначалната Ј чистота, като бъде очистена от нагара; и че трябва да бъде изложена върху философски принципи; и че всичко, което Христос е имал предвид, е било възстановяване и ново изложение на Мъдростта на древните в първичната Ј цялост.“1 Каква е била тази „Мъдрост на древните“, която основателят на християнството е „имал предвид“? Системата, преподавана от Амоний в неговата еклектична теософска школа, е била създадена от трохите, които е било разрешено да се съберат от допотопното учение; тези неоплатонични учения са описани в „Единбургска енциклопедия“ със следните думи: „Той (Амоний) приел получените в Египет доктрини, отнасящи се до Вселената и Божеството, които били смятани за съставящи единно велико цяло; отнасящи се до вечността на света, природата на душите, царството на Провидението (Кармата) и управляването на демони (даймони или духове, архангели). Той също така учредил система за нравствена дисциплина, която позволявала на обикновените хора да живеят по законите на тяхната страна и по законите на природата, но изисквала от мъдрите извисяване на ума чрез съзерцание и умъртвяване на тялото,2 за да могат тe да станат способни да ползват присъствието и помощта на демоните (включително и на техния собствен даймон или Седмия Принцип)... и след смъртта да се издигнат към присъствието на Върховния (на душата) родител. За да бъдат примирени народните религии, и особено религията на християните с тази нова система, той е направил алегория от цялата история на езическите богове, твърдейки, че всички те са само небесни слуги,3 имащи право на поклонение от no-нисък порядък; той признавал, че Исус Христос е бил превъзходен човек и приятел на Бога, но твърдял, че неговата цел не се е състояла изключително в това да премахне поклонението към демоните4 и че единствената му цел е била да очисти древната религия.“ 1 Цитирано от д-р Уилдър, стр. 5. 2 „Умъртвяване“ тук се разбира в нравствен, а не във физически смисъл; да се сдържа всякаква похот и страст и да се живее, като се употребява най-проста храна. 3 Това е неоплатонично учение, прието като доктрина в римокатолическата църква с нейното поклонение на Седемте Духа. 4 От това църквата е направила поклонение на Дявола; „Даймон“ е Дух и се отнася към нашия божествен Дух, Седмият Принцип, и към Дхиан Коганите. Исус забранявал да се ходи в храм или църква, „както правят фарисеите“, а преподавал човек да се усамотява за молитви (общуване със своя Бог) в лично помещение. Нима Исус, виждайки милиони гладни хора. би одобрил построяването на пищни църкви? Повече не е могло да бъде казано, като се изключат тези филалетяни, които са били посветени, „хора, обучени както трябва и дисциплинирани“, на които Амоний съобщавал своите най-значителни доктрини. „Налагайки им задължението да пазят тайна, както това са правили преди него Зороастър и Питагор и както това се е правило в Мистериите (където от неофитите или начинаещите се е изисквала клетва да не издават наученото от тях). Великият Питагор делял ученията си на екзотерични и езотерични.“1 Нима Исус не е правил същото, като заявявал на Своите ученици, че на тях е било дадено да узнаят тайните на небесното царство, докато на мнозинството това не е дадено, и ето защо Той е говорел с притчи, имащи двояк смисъл? Д-р А. Уилдър продължава: „По този начин Амоний намерил своето поприще, подготвено за неговата дейност. Дълбоката му духовна интуиция, неговата огромна ученост и познанството с отците на християнската църква Пантен, Климент и Атенагор и с най-ерудираните философи на онова време – всичко това му е помагало да завърши своя труд с такава пълнота... Резултатите от неговото служене сега се чувстват във всяка страна; всяка значителна система на доктрина днес носи върху себе си знаците на неговата ръка на ваятел. Всяка древна философия има своите последователи сред съвременниците и дори юдейството, най-старшата сред всички тях, било подложено на изменения, които били подсказани от „научения от Бога“ александриец.“2 1 Op. cit., стр. 7. 2 Op. cit., стр. 7. |
