|
Но тъй като гнозисът е наука, имаща отношение към нашето Висше Аз, тъй като сляпата вяра е дело на темперамента и емоциите и тъй като учението на Павел е било още по-ново и неговите тълкувания по-плътно замаскирани, за да бъдат удържани вътрешните истини по-далеч от гностиците, всеки усърден търсач на истината е отдавал предпочитание на първия. Освен това, в дните на апостолите е имало много велики учители, изповядващи така наречения „лъжлив гнозис“, и те са можели да бъдат толкова велики, колкото и всеки покръстен равин. Ако Порфирий, евреинът Малек, е тръгнал срещу теургията като следствие от стари традиционни спомени, то е имало и други учители – които са я прилагали; Плотин, Ямблих, Прокъл – всички са били тавматурзи и последният: „Разработил цялата теософия и теургия на своите предшественици в завършена система.“2 1 Loc. cit, забележка. 2 Ор. cit, стр. 18. Що се отнася до Амоний, „ ...поддържан в църквата от Климент и Атенагор и от много учени хора на Синагогата, Академията и Синедрона, той завършил своя труд с преподаването на едно общо учение за всички.“1 Така че не юдейството и християнството са реконструирали древната езическа мъдрост, а no-скоро тя тихо и неуловимо е надянала своята езическа юзда върху новата вяра; освен това върху нея още по-дълбоко е повлияла еклектичната теософска система, непосредствена еманация на религията на мъдростта. Всичко, което е велико и благородно в християнското богословие, е отишло там от неоплатонизма. Това е дотолкова добре известно, та сега няма нужда много да се напомня за това, че Амоний Сакас, научен от Бога (theodidaktos) и любител на истината (phialethes), учредявайки своята школа, направил пряк опит да облагодетелства света чрез преподаването на тези части от Съкровената наука, които в онези дни е било разрешено да се преподават от непосредствените Ј пазители.2 Съвременното движение на нашето Теософско Общество е започнало върху същите принципи, тъй като неоплатоничната школа на Амоний се стремяла, така както и ние, към примиряване на всички секти и народи под единната обща вяра на Златния Век, стараейки се да бъдат подбудени народите да захвърлят своите раздори – поне по религиозните въпроси – като им бъде доказвано, че всички техни различни вярвания са повече или по-малко законни деца на един общ родител – религията на мъдростта. 1 Op. cit., стр. 8. 2 Нито един ортодоксален християнин никога не се е сравнил – да не говорим да надмине – с проявата на наистина Христоподобните добродетели и морал или красота на нравствената природа на Амоний, този александрийски отстъпник от християнството (родителите му били християни). Също така, еклектичната теософска система не е била разработена едва в течение на трети век от нашата ера – в което се опитват да убедят света някои вдъхновявани от Рим автори; тя е принадлежала към много по-ранни векове, както е доказано от Диоген Лаертски. Той я проследява до началото на династията на Птоломеите, до великия предвиждащ и пророк, египетския жрец Пот-Амун от храма на Бога със същото име, тъй като Амун е Бог на Мъдростта. Преди този ден контактите между адептите на Горна Индия и Бактрия, и философите на Запада никога не са прекъсвали. „При Филаделф... елинските учители станали съперници на училищата на равините във Вавилон. Буддистката, ведантичната система и системата на маговете е била излагана наравно с гръцките философии... Аристобул Еврей заявил, че етиката на Аристотел води произхода си от Мойсеевите закони (!); след него Филон предприел опит да тълкува Петокнижието съгласно ученията на Питагор и Академията. У Йосиф е казано, че Мойсей е написал „Книгama Битие“ философски, т.е. в образен стил; и есеите на Кормел били възпроизведени в терапевтите на Египет, които на свой ред били обявени от Евсевий за тъждествени с християнските, макар че те са съществували много преди християнската ера. Действително, християнството също е било преподавано в Александрия и подлагано на аналогична метаморфоза. Пантен, Атенагор и Климент са били старателно обучени на философията на Платон и са разбирали същественото Ј единство с източните системи.“1 1 Op. cit., стр. З, 4. |
