|
Могат да се дадат още извадки от неговото „Окултно масонство“, тъй като те имат пряко отношение към нашата тема. Но колкото и учен и ерудиран да е бил той, някои хронологични грешки на този автор са много големи. Той казва: „След идването на обожествения човек (Хермес), Царят-жрец (йерофантът) Менес е бил първият законодател и основател на стовратата Тива. Той изпълнил този град с прекрасно великолепие и оттогава започнала епохата на жреческото владичество в Египет. Царствали жреците, тъй като именно те издавали законите. Казано е, че от неговото време е имало триста двайсет и девет (йерофанти) – всички те останали неизвестни.“ По-нататък авторът съобщава, че след това, като следствие от недостига на истински адепти, жреците избирали от робите подправени адепти, които коронясвали, обожествявали и ги представяли, за да им се покланят невежите маси на народа. „Уморени от царстването в такова робско и подчинено състояние, царете въставали и се освобождавали. След това на власт дошъл Сезострис, основателят на Мемфис (казват, че това е станало през 161 година преди нашата ера). След избирането на царя от жреците следвало избиране на воините... Хеопс, който царствал през 1118–1122 година, построил великата пирамида, която носи неговото име. Обвиняват го в преследване на теократията и закриване на храмове.“ Това е крайно неправилно, независимо че Рагон повтаря „Историята“. Пирамидата, наречена на името на Хеопс, е Великата пирамида, чието построяване дори барон Бунзен отнася към 5000 година пр.Хр. В книгата „Egypt’s Place in Universal History“ той казва: „Произходът на Египет трябва да се отнесе към деветото хилядолетие преди Р. Хр.“1 1 Op. cit., IV, 462. И тъй като мистериите са се провеждали и посвещенията са се извършвали в тази пирамида – понеже действително тя е била построена за тези цели – изглежда странно и в крайно противоречие с известните факти от историята на мистериите предположението, че Хеопс, ако той е бил строителят на пирамидата, някога се е опълчвал срещу посветените жреци и техните храмове. Освен това, както учи Тайната Доктрина, който и да е бил строителят на Пирамидата с това наименование, не е бил Хеопс. Все пак напълно съответства на истината, че: „Вследствие от нахлуването на етиопците и федеративното управление на дванайсетте вожда, царската власт попаднала в ръцете на Амазис, човек от нисък произход.“ Това станало през 570 година пр.Хр. и именно Амазис съкрушил жреческата власт. „Така загинала тази древна теократия, която толкова много векове демонстрирала пред Египет и целия свят своите короновани жреци.“ Преди да бъде основана Александрия, Египет събирал около своите жреци и йерофанти ученици от всички страни. Енемозер пита: „Как е станало, че ние знаем така малко за Мистериите и спецификата на тяхното съдържание в течение на толкова много векове и сред такова разнообразие от времена и народи? Отговорът ще бъде, че това отново е следствие от всеобщото строго мълчание на посветените. Друга причина може да се окаже разрушаването и пълната загуба на всички писмени паметници на тайното знание от най-далечната древност. Книгите на Нума – описани от Ливий, съдържащи натурфилософия – били открити в неговата гробница, но не било разрешено да се обнародват, за да не разгласят съкровените тайни на държавната религия... Сенатът и народните трибуни решили... че тези книги трябва, да се изгорят, което и било направено.“1 1 „History of Magic“, II, 11. Касен споменава трактат, добре известен през четвърти и пети век, който се приписвал на Хам, синът на Ной, за когото на свой ред казвали, че го е получил от Иаред, четвъртото поколение на Сет, синът на Адам. Алхимията също отначало била преподавана в Египет от нейните учени жреци, макар че първата поява на тази система е толкова стара, колкото и човекът. Много писатели са заявявали, че Адам е бил първият адепт; но това е било маскировка и игра на думи с името, което в едно от своите значения означава „червена земя“. Правилната информация – под нейното алегорично покривало – може да се намери в шеста глава на „Книгата Битие“, където се говори за „синовете на Бога“, които си вземали жени от дъщерите човешки, след което съобщавали на тези жени много тайни на феноменалния свят. Люлката на алхимията, казва Олав Боричи, трябва да се търси в най-далечните времена. Демокрит от Абдера е бил алхимик и херметичен философ. Климент Александрийски много е писал за тази наука, а Мойсей и Соломон наричат нейни познавачи. У. Годуин ни казва: „Първият оригинален писмен паметник по този предмет е едиктът на Диоклетиан, около 300 година от н.е., заповядващ да се извършват по цял Египет старателни търсения на всички древни книги, в които се говори за изкуството да се прави злато и сребро, и те безразборно да бъдат изгаряни.“ Алхимията на халдейците и древните китайци не е дори родителка на тази алхимия, която е останала жива сред арабите много години след това. Съществува духовна алхимия и физическа трансмутация. Знанието и за двете се съобщавало при посвещенията. |
