За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 125

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XXXIII

ПОСЛЕДНИТЕ МИСТЕРИИ В ЕВРОПА

Както е било казано от великия Хермес в неговия диалог с Ескулап, действително било настанало време, когато нечестивите чужденци обвинили Египет, че се е покланял на чудовища и нищо, освен буквите, изсечени върху камъните на неговите паметници, не е оживяло – загадки, неразбираеми за потомството. Неговите свещени писари и йерофанти станали скитници по лицето на Земята. Тези, които останали в Египет, били принудени пред страха от профанация на свещените мистерии да търсят убежище в пустините и планините, да формират и учредяват тайни общества и братства – такива като есеите, които преплавали океани и се отправили в Индия и дори в Новия Свят (днес наричания така), обвързали се с тържествена клетва да мълчат и да пазят в тайна Свещеното знание и наука; така те били скрити от човешки поглед по-дълбоко, отколкото когато и да е било. В Централна Азия и в северните гранични страни на Индия тържествуващият меч на ученика на Аристотел смел по своя завоевателен път всички останки от някога чистата религия и нейните адепти отстъпвали все по-далеч и по-далеч от този път, търсейки убежище в най-потайните места на земното кълбо. Цикълът завършвал и с появата на македонския завоевател часовникът на расите отброил първия час за изчезването на мистериите. Първите удари на техния последен час прозвучали през 47 година пр.Хр. в Алесия,1 знаменитият град в Галия, Тива на келтите, толкова прославен благодарение на своите древни обреди на посвещение и мистерии, както това добре описва Ж. М. Рагон:

„Древната столица и гробница, посвещението, религията на друидите и свободата на Галия.“2

1 Днес това място се нарича St. Reine (Cфte d’Or), на две реки – Оза и Озерейна. Неговото падение е исторически факт от Келто-Галската история.

2 „Orthodoxie Maзonnique“, стр. 22.

През първи век преди нашата ера е ударил последният час на великите мистерии. Историята показва, че населението на централна Галия въстанало против римския гнет. Страната била подчинена на Цезар и въстанието било разбито. Като резултат от това гарнизонът на Алесия (или Алиса) бил избит заедно с всичките Ј обитатели, включително и друидите, жреците на училищата и неофитите; след това целият град е бил разграбен и сравнен със земята.

След няколко години загинал Бибрактис, също толкова знаменит и голям град, разположен недалеч от Алесия. Ж. М. Рагон описва неговия край със следните думи:

„Бибрактис е майка на науките, душата на древните народи (в Европа), град еднакво прочут със своето свещено училище за друиди, със своята цивилизация, със своите школи, където 40 000 студенти изучавали философия, литература, граматика, юриспруденция, медицина, астрология, окултни науки, архитектура и т.н. Съперник на Тива, Мемфис, Атина и Рим, той притежавал амфитеатър, заобиколен с колосални статуи, побиращ 100 000 зрители, гладиатори; капитол, храмове на Янус, Плутон, Прозерпина, Юпитер, Аполон, Минерва, Кибела, Венера и Анубис; и в средата на тези пищни здания се намирала Наумахия с нейния огромен водоем, невероятно съоръжение, гигантски строеж, където плавали лодки и галери, предназначени за морски игри; след това Champ de Mars, мостова конструкция за поддържане на водопровод, фонтани, обществени бани; накрая градски укрепления и, насипи, чието построяване се отнася към героичните векове.“1

Такъв е бил последният град в Галия, в който угаснали за Европа тайните на посвещението на великите мистерии, мистерии на Природата и нейните забравени окултни истини. Свитъците и ръкописите на знаменитата Александрийска библиотека били изгорени и унищожени от същия този Цезар,2 но докато историята рязко осъжда действията на арабския генерал Амрус – положил последните щрихи на този акт на вандализъм, извършен от великия завоевател – тя не намира нито една дума, с която да каже за него, че той е унищожил почти същото количество скъпоценни свитъци в Алесия; също така за разрушителя на Бибрактис. Докато Сакровир – глава на галите, който повдигнал въстанието против римския деспотизъм при Тиберий и бил разбит от Силий през 21 година на нашата ера – запалил себе си и останалите заговорници върху погребална клада пред вратите на града, както ни разказва Рагон, градът бил подложен на грабеж и всичките му литературни съкровища по окултните науки загинали в огъня. Величественият някога град Бибрактис е станал днес Аутун, пояснява Рагон.

1 Oр. cit., стр. 22.

2 През 389 година от нашата ера християнското простолюдие е разрушило това, което е останало. По-голямата част от тези безценни трудове е била спасена за учениците на окултизма, но загубена за света.

„Няколко паметници от славната древност все още се намират там, такива като храмовете на Янус и Кибела.“

Рагон продължава:

„Арлес, основан две хиляди години пр.Хр., е бил разграбен през 270 г. Тази столица на Галия, възстановена след 40 години от Константин, е запазила и до днес някои останки от миналото величие; амфитеатър, капитолий, обелиск, гранитна плоча висока 17 метра, триумфална арка, катакомби и т.н. Така завършила келто-галската цивилизация. Цезар, като достоен за Рим варварин, довършил разрушаването на древните Мистерии, разграбил храмовете и техните посветителни училища и избил посветените и друидите. Останал Рим, но той никога не е имал нещо повече от малките мистерии, сенки на съкровените науки, гръцкото посвещение угаснало.“1

1 Op. cit, стр. 23. Ж. М. Рагон, белгиец по рождение и масон, знаел за окултизма повече от всеки друг непосветен автор. Петдесет години той изучавал древните мистерии, навсякъде където е намирал материали за тях. През 1805 година той основал в Париж братството Les Trinosophes, в чиято ложа с години е чел лекции по древно и съвременно посвещаване (през 1818 и отново през 1841 година), публикувани и днес загубени. След това той станал главният автор в „Хермес“, едно масонско издание. Неговите най-добри трудове са „La Maзonnerie Occulte“ и „Fastes Enitiatiques“. След смъртта му през 1866 година, редица негови ръкописи останали притежание на Великия Изток на Франция. Един висок масон разказа на пишещата тези редове, че Рагон години наред е кореспондирал с двама изтоковеди от Сирия и Египет, като при това единият е бил някакъв коптски господин.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 125

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред