|
Така пита „Господ“, Йерофантът, Ал-ом-джах, посветителят на Йов, намеквайки за третата степен на посвещението, тъй като „Книгата на Йов“ е par exellence поема за посвещението. Когато неофитът преодолеел ужасите на това изпитание, отвеждали го в „Залата на духовете“, за да го съдят. Сред останалите правила, които му се давали, му било заповядвано: „Никога да не желае и да не търси мъст; винаги да бъде готов да помага на брата в опасност, рискувайки дори собствения си живот; да погребва всяко мъртво тяло; да уважава своите родители над всичко; да уважава старостта и да защитава тези, които са no-слаби от него; и накрая, винаги да помни за часа на смъртта, и за възкръсването в ново и нетленно тяло.“ Твърде много се е препоръчвала чистотата и целомъдрието, а прелюбодействието се наказвало със смърт. Така египетският неофит ставал Кристофор. На тази степен му било съобщавано тайното име ИАО. Нека читателят да сравни тези високи правила с правилата на Будда и с благородните заповеди към аскетите на Индия в „Закон на живота“ и той ще разбере единството на Тайната доктрина навсякъде. Невъзможно е да се отрича присъствието на полов елемент в много религиозни символи, но този факт в никаква степен не заслужава упрек, ако стане общоизвестно, че в религиозните традиции на всички страни човекът в първата „човешка“ раса не се е родил от баща и майка. Започвайки с блестящите „от разума родени синове на Брама“, Ришите и Адам Кадмон с неговите еманации, Сефиротите, чак до „нямащите родители“, Анупада-ка, или Дхиани-Будди, от които произлезли Бодхисатвите и Мануши-Буддите, земните посветени – хора, при всеки народ първата човешка раса се е считала за родила се без баща и майка. Човекът, „Мануши-Будда“, Maнy, „Енош“, синът на Сет, или „Синът човешки“, както го наричат, е роден по днешния начин само като следствие, неизбежна фаталност на закона за естествената еволюция. Човечеството – достигайки крайната граница на този повратен пункт, където на неговата духовна природа се наложило да отстъпи мястото си на чисто физическата организация – е трябвало да „попадне в материята“ и в пораждане. Но човешката еволюция и инволюция са циклични. Той ще завърши така, както е започнал. Разбира се, на нашия груб материалистичен ум дори възвишеният символизъм на Космоса – заченат в матката на пространството, след като божествената единица влязла в нея и я оплодила със своя свят закон – несъмнено ще предизвика представа за материалност. Но не е било така при първото човечество. В мистериите посветителният обред на жертвата, принасяща в жертва самата себе си, която умира от духовна смърт, за да спаси света от разрушение – действително от обезлюдявате – е бил установен по времето на четвъртата раса, за да служи като напомняне за едно събитие, което физиологично е станало сега Тайна на Тайните сред световните проблеми. В еврейското свещено писание Каин и женската Авел са тази принесена жертва и жертваща двойка – и двамата жертващи себе си (като пермутации на Адам и Ева, или двойнственият Йехова) и проливащи кръвта си „на разделение и съединение“, за да спасят човечеството чрез въвеждането в живота на новата физиологична раса. Още по-късно – когато, за да стане още веднъж възроден в своето загубено духовно състояние, неофитьт, както вече беше казано, е трябвало да премине през вътрешностите (утробата) на девствена телица,1 заклана в момента на този обред – това отново е съдържало тайна и то също толкова велика, тъй като тя се отнасяла до процеса на раждане или по-точно до първото встъпване на човека на тази земя през Вак – „сладкозвучната крава, която дава храна и вода“, която е женски Логос. Това се е отнасяло и до същото самопожертване на „божествения хермафродит“ – третата коренна раса – преобразуването на човечеството в истински физически хора след загубата на духовното могъщество. Когато плодът на злото бил опитан заедно с плода на доброто, в резултат протекла постепенна атрофия на духовността и засилване на материалността у човека и тогава той бил обречен на раждане чрез днешния процес. Това е тайната на хермафродита, която древните държали под толкова голям секрет и завоалирали. Нито отсъствието на нравствено чувство, нито присъствието в тях на груба чувственост са ги карали да си представят своите божества в двойнствен аспект; no-скоро това е било тяхното познаване на тайните и процесите на първобитната Природа. Науката физиология им е била по-добре известна, отколкото на нас сега. Именно тук лежи погребан ключът към символизма на древността, истинско средоточие на националната мисъл, и към странните двуполови изображения на почти всички богове и богини както в езическите, така и в монотеистичните пантеони. 1 Арийците заменили живата крава с крава, направена от злато, сребро или някакъв друг метал и този обред се запазил в Индия чак до наше време, когато някой иска да стане брамин, два пъти роден. |
