За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 122

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И днес хората също не са достатъчно напреднали за нея, тъй като тази „по-висока философска религиозна система“ е Тайната доктрина, окултната източна философия, която представлява крайъгълен камък на всички науки, отхвърлен от немъдрите строители дори и днес – като че ли повече, отколкото когато и да е било – поради великото самомнение на нашия век. Тази алегория означава, че след като е бил посветен от „змейовете“ – адептите, „мъдреците“ – и бил изгонен от Индия от брамините, които се страхували, че техните тайни и свещената наука ще бъдат разгласени (което е било истинската причина за ненавистта им към буддизма), Нагарджуна отишъл в Китай и Тибет, където посветил много хора в тайните на съкровените мистерии, преподадени от Гаутама Будда.

2. Съкровеният символизъм на Нарада – великият Риши и автор на някои от химните на „Риг-Веда“, който по-късно, във времената на Кришна, отново ще се въплъти – никога не е бил разбран. Обаче във връзка с окултните науки, Нарада, синът на Брама, е една от най-изтъкнатите личности; в своето първо въплътяване той е непосредствено свързан със „строителите“, следователно със седемте „ректори“ на християнската църква, които „помагали на Бога в сътворението“. Това велико олицетворение едва се забелязва от нашите изтоковеди, които се позовават само на уж казаното от него за Патала, а именно, „че е място на полово и чувствено удовлетворение“. Намират го за забавно и правят изводи, че несъмнено Нарада е „намирал това място за възхитително“. А тази фраза просто показва, че той е бил посветен, непосредствено свързан с мистериите и ходел, както трябвало да ходят всички други неофити преди и след него, „в преизподнята сред тръните“ в „състоянието на жертвения Хреста,“ като страдаща жертва, заставена да се спусне там – тайна действително!

Нарада е един от седемте Риши, „от разума родените синове“ на Брама. Фактът, че в течение на своето въплътяване той е бил висок посветен – подобно на Орфей, е основател на мистериите, се потвърждава и става ясен благодарение на неговата история. В „Махабхарата“ се казва, че Нарада, нарушавайки разработения план по заселването на Вселената – за да запази своя обет за девственост, бил проклет от Дакша и осъден да се роди още веднъж. И когато отново се родил във времената на Кришна, бил обвинен, че нарекъл своя баща Брама „лъжлив учител“, тъй като Брама го посъветвал да се ожени и той отказвал да го направи. Това показва, че той е бил посветен, опълчил се против ортодоксалното богослужение и религията. Любопитно е да се открие този Риши и вожд сред „строителите“ и „Небесния сонм“ в качеството му на прототип на християнския „вожд“ от същия този „сонм“ – Архангел Михаил. И единият, и другият са мъжки „девственици“, и двамата са единствените сред своите сонми, отказали се да творят. За Нарада е казано, че той разубедил Хари-ашвите – петте хиляди синове на Дакша, заченати от него с цел заселване на Земята – да произведат потомство. Оттогава Хари-ашвите „се разсеяли по сферите и не се върнали повече“. Може би посветените са въплъщения на тези Хари-ашви?

На седмия ден, третият от неговите окончателни изпитания, неофитът ставал духовно възродил се човек, който, преминал през второто си духовно раждане, се завръщал на земята прославен и тържествуващ победител над смъртта, Йерофант.

Източният неофит, в неговото състояние на Хреста, може да бъде видян върху една гравюра в „индуския пантеон“ на Мур, който погрешно е приел другата форма на разпнатото Слънце – или Вишну, Витоба – за Кришна и я нарича „Кришна, разпнат в пространството“. Тази гравюра също е поместена в книгата на д-р Ланди „Monumental Christianity“, където почтеният автор е събрал толкова доказателства, колкото са могли да се поместят в неговия обемист том „Християнските символи преди християнството“. Така например той ни показва Кришна и Аполон като добри пастири, Кришна държи кръстовидната раковина и чакрата и е „разпнат в пространството“, както той нарича това. За тази фигура наистина може да се каже това, което авторът казва за нея:

„Мисля, че това изображение е съществувало преди християнството... В много отношения то изглежда като християнското разпятие... Рисунъкът, позата, следите от гвоздеите на ръцете и краката сочат християнски произход, докато парфянската диадема със седем края, отсъствието на дърво и на обичайния надпис, а също така на лъчите на славата, като че ли сочат друг, нехристиянски произход. Може ли това да е човек-жертва или жрец и жертва, двамата в един, на индуската митология, който е принесъл себе си в жертва, преди да се появят световете?“

Именно така е.

„Може ли това да е Платоновият втори бог, който се е запечатал върху Вселената във формата на кръста? Или това е неговият богочовек, който е трябвало да бъде бичуван, мъчен, завързан, на когото трябвало да изгорят очите; и накрая... е трябвало да бъде разпнат?“

Всичко това и много повече; архаичната религиозна философия е била световна и нейните мистерии са толкова стари, колкото е самият човек. Това е вечен символ на олицетвореното Слънце – астрономично очистено – в неговото мистично значение на възродения и символизирано от всички посветени в памет на безгрешното човечество, когато всички са били „синове на Бога“. Днес човечеството действително е станало „син на злото“. Отнема ли това макар и малко от достойнството на Христос като идеал, или на Исус като божествен човек? Ни най-малко! Дори напротив, поставен отделно, прославен повече от всички други „синове на Бога“, Той може само да предизвика злобни чувства сред всички тези многомилионни народи, които не вярват в християнската система, у тях да се събуди ненавист и това да доведе до ожесточени войни и раздори. От друга страна, ако ние Го поместим в дългия ред на „синовете на Бога“ и синовете на божествената светлина, тогава на всеки човек може да му бъде предоставено от множеството на тези идеали сам да избира онзи, към който той ще се обърне за помощ като към Бог и ще се поклони както на Земята, така и на Небесата.

Много сред тези, които са наричани „спасители“, са били „добри пастири“, какъвто например е бил Кришна, и за всички тях е казано, че те „съкрушили главата на змея“, с други думи – победили своята чувствена натура и овладели божествената и окултна мъдрост. Аполон убил Тифон – факт, който снема от него обвинението, че самият той се явява голям Дракон, Сатана; Кришна унищожил змея Калинага, черния змей; и скандинавският Тор със своята подобна на разпятие тояга разбил главата на символичното влечуго.

В Египет всеки значителен град е бил отделен със свещено езеро от неговото място за погребения. Същата церемония на съда, която се описва в „Книга на Мъртвите“ – в „тази скъпоценна и тайнствена книга“ (Бунзен) – като извършваща се в света на Духа, протичала на земята по време на погребението на мумията. Четирийсет и двама съдии или заседаващи се събирали на брега и съдели „душата“ на покойния по нейните дела, когато се е намирала в тялото. След това жреците се завръщали в границите на светилището и обяснявали на неофитите вероятната съдба на тази душа и тържествената драма, която в това време протичала в невидимия свят, където тя е отлетяла. Безсмъртието на духа било дълбоко внушавано на неофитите от Ал-ом-джах – най-висшият египетски Йерофант. В Крата Непоа – жреческите мистерии на Египет – се описват по следния начин четири от седемте степени на посвещение.

След предварителни изпитания в Тива, където на неофита се налагало да премине през много премеждия, наричани „дванайсетте мъки“, му заповядвали – за да може да излезе победител – да управлява страстите си и нито за миг да не губи мисълта за своя вътрешен бог, или седмия принцип. После в качеството на символ на скитанията на неочистената душа, той е трябвало да се качи по няколко стълби и да скита в тъмнината на пещера с много врати, всичките затворени. След преодоляването на всичко това той получавал степента Пастофор, след която, във втората и третата степени, ставал Неокор и Меланкфор. Отвеждали го в обширна подземна зала, в която се намирали мумии в различни пози, довеждали го до ковчега, където почивало осакатеното тяло на Озирис. Тази зала била наричана „Вратата на смъртта“, откъдето е стихът в „Книгата на Йов“:

„Беше ли ти открита вратата на смъртта,

Виждал ли си ти вратата на сянката на смъртта?“


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 122

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред