Пишещата тези редове днес е в състояние да добави към всички тези свидетелства потвърждението на един ерудиран автор, който на основата на геометрична нагледност доказва всичко, с което се захваща. В книгата „Източник на мерките“ има любопитен абзац със забележки и обяснения, чийто автор вероятно никога не е чувал за „Бога на Мистериите“, Вишвакарма на ранните арийци. Разсъждавайки за разликата между термините Хрест и Христ, той завършва, казвайки: „Имало е двама Месии: единият се спуснал в Преизподнята, заради спасението на този свят – това е било Слънцето, лишено от своите златни лъчи и увенчано с черни като тръни лъчи (символизиращи тази загуба); другият е бил тържествуващият Месия, възнесъл се на върха на небесния свод и олицетворяван като Лов от Племето на Иуда. И в двата случая той е имал кръст; един път в унижение и един път, държейки го в своя власт като закон на творението. Той – бидейки Йехова.“ И след това авторът продължава да поднася „факта“, че е имало „двама Месии“ и т.н., както беше казано no-горе. И това – оставяйки настрана божествения и мистичен характер и твърдението, че Исус не зависи изцяло от това събитие на Неговия земен живот – Го показва, извън всякакво съмнение, като посветен в египетските мистерии, където се е разигравал същият този обред на смъртта и духовното възкресение на неофита, или охраняващия Хрестос при неговите изпитания, и новото раждане чрез Възраждане – тъй като обредът бил повсеместно приет. „Преизподнята“, в която карали източният посветен да се спуска, била, както вече беше казано, Патала, една от седемте области на подземието, която управлявал Васуки, великият „змейски Бог“. Тази преизподня, Патала, в източния Символизъм има съвсем същото разнообразно значение, каквото м-р Ралстън Скинер е открил в еврейската дума шиак, в нейното прилагане към дадения случай. Понеже това е бил синоним на Скорпиона – дълбините на Патала, „просмукани от сиянието на новото Слънце“ – представен от „новородения“ в слава; и Патала е била и е в определен смисъл „преизподня, гроб, място на смъртта и врата на Хадес, или Шеол“, тъй като в частично екзотеричните посвещения в Индия кандидатът трябвало да премине през матката на телица, преди да се отправи в Патала. В своето немистично значение това са страните на противоположните полукълба – в Индия за Патала се смята Америка. Но в своя символизъм тя е означавала всичко това и много повече. Достатъчен е само фактът, че Васуки, царстващият в Патала Бог – представен в индуския пантеон в качеството му на велик Нага (Змей), когото, подобно на връв около планината Мандара, Боговете и Асурите използвали при биенето на океана, за да бъде добита Амрита, водата на безсмъртието – го свързва непосредствено с посвещението. Тъй като той е и Шеша Нага, служещ като ложе на Вишну и поддържащ седемте свята, той също така е Ананта, „безкрайният“ и символ на вечността – поради това е „Бог на съкровената Мъдрост“, принизен от църквата до ролята на Змей изкусител, Сатана. Че това е правилно, може да бъде проверено на основата дори на екзотеричното тълкуване на атрибутите на различните богове и мъдреци, както на индуския, така и на буддисткия пантеон. Два примера ще бъдат достатъчни, за да се покаже колко малко са способни нашите най-добри и най-ерудирани изтоковеди да се ориентират правилно и справедливо в симво-лизма на източните народи, докато тези учени остават в неведение по отношение на съответните точки, които могат да бъдат намерени само в окултизма и Тайната доктрина. 1. Ученият изтоковед и пътешественик из Тибет проф. Емил Шлагинтвайт в един от своите трудове за Тибет споменава за народна легенда: „Нагарджуна („митологичен“ персонаж „непритежаващ реално съществуване“ – така мисли този учен германски изтоковед) получил книгата Парамартха, или според други източници книгата „Аватамсака“, от Нагите, митични твари, подобни на змейове, които сред съществата заемат по-високо от човешкото положение и се разглеждат като защитници на закона на Будда. Казано е, че на тези духовни същества Шакямуни преподал no-философска религиозна система, отколкото на хората, които, когато настъпило времето за неговата поява, не били достатъчно напреднали, за да я разберат.“1 1 „Buddhism in Tibet“, стр. 31. |