За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 121

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Пишещата тези редове днес е в състояние да добави към всички тези свидетелства потвърждението на един ерудиран автор, който на основата на геометрична нагледност доказва всичко, с което се захваща. В книгата „Източник на мерките“ има любопитен абзац със забележки и обяснения, чийто автор вероятно никога не е чувал за „Бога на Мистериите“, Вишвакарма на ранните арийци. Разсъждавайки за разликата между термините Хрест и Христ, той завършва, казвайки:

„Имало е двама Месии: единият се спуснал в Преизподнята, заради спасението на този свят – това е било Слънцето, лишено от своите златни лъчи и увенчано с черни като тръни лъчи (символизиращи тази загуба); другият е бил тържествуващият Месия, възнесъл се на върха на небесния свод и олицетворяван като Лов от Племето на Иуда. И в двата случая той е имал кръст; един път в унижение и един път, държейки го в своя власт като закон на творението. Той – бидейки Йехова.“

И след това авторът продължава да поднася „факта“, че е имало „двама Месии“ и т.н., както беше казано no-горе. И това – оставяйки настрана божествения и мистичен характер и твърдението, че Исус не зависи изцяло от това събитие на Неговия земен живот – Го показва, извън всякакво съмнение, като посветен в египетските мистерии, където се е разигравал същият този обред на смъртта и духовното възкресение на неофита, или охраняващия Хрестос при неговите изпитания, и новото раждане чрез Възраждане – тъй като обредът бил повсеместно приет.

„Преизподнята“, в която карали източният посветен да се спуска, била, както вече беше казано, Патала, една от седемте области на подземието, която управлявал Васуки, великият „змейски Бог“. Тази преизподня, Патала, в източния Символизъм има съвсем същото разнообразно значение, каквото м-р Ралстън Скинер е открил в еврейската дума шиак, в нейното прилагане към дадения случай. Понеже това е бил синоним на Скорпиона – дълбините на Патала, „просмукани от сиянието на новото Слънце“ – представен от „новородения“ в слава; и Патала е била и е в определен смисъл „преизподня, гроб, място на смъртта и врата на Хадес, или Шеол“, тъй като в частично екзотеричните посвещения в Индия кандидатът трябвало да премине през матката на телица, преди да се отправи в Патала. В своето немистично значение това са страните на противоположните полукълба – в Индия за Патала се смята Америка. Но в своя символизъм тя е означавала всичко това и много повече. Достатъчен е само фактът, че Васуки, царстващият в Патала Бог – представен в индуския пантеон в качеството му на велик Нага (Змей), когото, подобно на връв около планината Мандара, Боговете и Асурите използвали при биенето на океана, за да бъде добита Амрита, водата на безсмъртието – го свързва непосредствено с посвещението.

Тъй като той е и Шеша Нага, служещ като ложе на Вишну и поддържащ седемте свята, той също така е Ананта, „безкрайният“ и символ на вечността – поради това е „Бог на съкровената Мъдрост“, принизен от църквата до ролята на Змей изкусител, Сатана. Че това е правилно, може да бъде проверено на основата дори на екзотеричното тълкуване на атрибутите на различните богове и мъдреци, както на индуския, така и на буддисткия пантеон. Два примера ще бъдат достатъчни, за да се покаже колко малко са способни нашите най-добри и най-ерудирани изтоковеди да се ориентират правилно и справедливо в симво-лизма на източните народи, докато тези учени остават в неведение по отношение на съответните точки, които могат да бъдат намерени само в окултизма и Тайната доктрина.

1. Ученият изтоковед и пътешественик из Тибет проф. Емил Шлагинтвайт в един от своите трудове за Тибет споменава за народна легенда:

„Нагарджуна („митологичен“ персонаж „непритежаващ реално съществуване“ – така мисли този учен германски изтоковед) получил книгата Парамартха, или според други източници книгата „Аватамсака“, от Нагите, митични твари, подобни на змейове, които сред съществата заемат по-високо от човешкото положение и се разглеждат като защитници на закона на Будда. Казано е, че на тези духовни същества Шакямуни преподал no-философска религиозна система, отколкото на хората, които, когато настъпило времето за неговата поява, не били достатъчно напреднали, за да я разберат.“1

1 „Buddhism in Tibet“, стр. 31.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 121

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред