|
РАЗДЕЛ XXXII СЛЕДИТЕ НА МИСТЕРИИТЕ В „Кралската масонска енциклопедия“, в статията „Слънце“, е казано: „Във всички времена Слънцето неизбежно е играело значителна роля в качеството си на символ, а особено във франкмасонството. W. М. е изгряващото слънце, J. W. – слънцето в зенита u S. W. – залязващото слънце. В друидските обреди Архидруидът е представлявал Слънцето и на него помагали двама други сановници, като при това единият е представлявал Луната на запад, а другият Слънцето на юг в своя зенит. Няма нужда да се насочваме към подробно обсъждане на този символ.“ Още повече „няма нужда“, защото Ж. М. Рагон твърде изчерпателно е обсъдил това, както се вижда в края на XXIX раздел, където е цитирана част от неговите обяснения. Както вече казахме, франкмасонството е получило своите обреди от Изтока. И ако би било справедливо да се каже за съвременните розенкройцери, че „те са дарени с познание за хаоса, което вероятно не представлява твърде желателна придобивка“, то тази забележка е още по-вярна в прилагането Ј към всички останали разклонения на масонството, тъй като знанието на членовете им за пълното значение на техните символи е равно на нула. По повод „кръглите кули“ на Ирландия те са създавали дузини хипотези, една от друга по-невероятни; за да се докаже невежеството на масоните, е достатъчен само фактът, че идеята за връзката им с масонското посвещение, според „Кралската масонска енциклопедия“, веднага може да бъде отхвърлена като незаслужаваща внимание. Тези „кули“, които се срещат по целия Изток в Азия, били свързани с посвещенията на мистериите, а именно с обредите на Вишвакарма и Викартана. В тях вкарвали кандидатите за посвещение за три дни и три нощи; това се правело, когато наблизо нямало храм с подземно светилище. За други цели кулите не са били строени. Колкото и теази кули с езически произход да са били дискредитирани от християнското духовенство, което по този начин „мърси своето собствено гнездо“, те са живи и неразрушими останки от древната Мъдрост. В този наш обективен и илюзорен свят няма нищо, което да не може да бъде заставено да служи на две цели – добра и лоша. Така в по-късни векове посветените на лявата пътека и антропоморфистите са завладели по-голямата част от тези почитаеми развалини, които тогава са били безмълвни и напуснати от своите първи, мъдри обитатели, и действително ги превърнали във фалични паметници. Но това било умишлено, преднамерено и порочно неправилно тълкуване на тяхното действително значение, отклонение от първоначалното им приложение. Слънцето – макар че завинаги и дори за широките маси е ??????????????????, „единствен и единен Цар и Бог в Небесата“ и ???????, „Бог на добрия съвет“ на Орфей – във всяка екзотерична народна религия е имало двойнствен аспект, който бил антропоморфизиран от профаните. Слънцето е било Озирис – Тифон, Ормузд – Ариман, Бел – Юпитер и Реал, Светилото, което дава живот и носи смърт. И така, един и същи монолит, колона, пирамида, кула или храм, първоначално въздигнати за прослава на първия принцип, или аспект, е могъл да стане с времето езически храм с идоли или още по-лошо – фалична емблема в нейната груба и животинска форма. Лингамът на индусите има духовен и високо философски смисъл, докато мисионерите виждат в него само „неприлична емблема“; той има точно същото значение, което и всички тези баалим, хаманим и бамот с колони от неодялани камъни в Библията, въздигнати за прослава на мъжкия Йехова. Но това не променя факта, че пурея на гърците, нур-хагс на Сардиния, теокалът на Мексико и т.н. са притежавали отначало същия този характер, който имат и „кръглите кули“ на Ирландия. Те били свещените места на посвещението. През 1877 година пишещата тези редове, цитирайки авторитета и мнението на някои най-изтъкнати учени, рискуваше да твърди, че между термините Хрестос и Христос съществува голяма разлика с дълбоко и езотерично значение. Също така, че докато Христос означава „да живееш“ и „да се родиш в нов живот“, във фразеологията на „посвещението“ Хрестос е означавало смърт на вътрешната, низша или лична природа у човека; така е даден ключът към разбирането на браминския ритуал „два пъти роден“; и накрая: „Много преди ерата на християнството са съществували хрестияни и към тях принадлежали есеите.“1 По този повод едва ли са се намерили достатъчно оскърбителни епитети, за да се обругае авторът на тези редове. И все пак, както тогава, така и сега авторката никога не се е опитвала да направи подобен род сериозни заявления без позоваване на такъв брой учени авторитети, какъвто обективно е можело да бъде събран. Така на следващата страница беше казано: „Лепсий доказва, че думата Нофре означава Хрестос, „добър“, и че една от титлите на Озирис – „Онофре“ – трябва да се превежда като „проявената добрина на Бога“. „В онова ранно време поклонението на Христа не е било всеобщо – обяснява Маккензи – с това аз искам да кажа, че Христолатрията не е била още въведена, но поклонението на Хрестос – Принципа на доброто – го е предшествало с много векове и дори е преживяло общото приемане на Християнството, както се вижда от все още съществуващите паметници“... Ние отново имаме надпис върху надгробна плоча (Spon. „Misc. Enid.“, Ant., X, XVIII, 2), който е дохристиянски, ????????????????????????????????????????????, и Дьо Роси („Roma Settaranes“, том I, tav. XXI) ни дава друг пример от катакомбите – „Aelie ChЋeste, in Pace“.2 1 В „I Послание на Петър“, II, 3, Исус е наречен „Господ Хрестос“. 2 „Isis Unveiled“, II, 323. |
