За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 118

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ XXXI

ПРЕДМЕТИ НА МИСТЕРИИТЕ

Най-ранните отбелязани в историята Мистерии са Самотракийските. След раздаването на чистия Огън започнал нов живот. Това било новото раждане за посветения, след което, подобно на брамините от древна Индия, той ставал двиджа – „два пъти роден“;

„Посвещение, което по право може да се нарече най-благословено от всички Мистерии..., бидейки самите те чисти“,1

казва Платон. Диодор Сикул, Херодот и Санхуниатон Финикийски – най-старият от историците – казват, че тези Мистерии са имали своето начало в белокосата древност, вероятно много хиляди години преди историческия период. Ямблих ни съобщава, че Питагор:

„Бил посветен във всички Мистерии на Библ и Тир, в свещенодействията на сирийците и в Мистериите на финикийците.“2

1 „Федър“, прев. на Кери, стр. 326.

2 „Животът на Питагор“, стр. 297. „Тъй като Питагор – добавя той – също е прекарал двайсет и две години като адепт в храмовете на Египет, бил е свързан с магьосниците във Вавилон и упътван от тях в почитаемите им знания, то няма нищо учудващо, че той е бил вещ в магията или теургията и поради това е бил способен да извършва деяния, които превъзхождат чисто човешката сила и способности и които на обикновените хора изглеждат съвършено невероятни.“

Както беше казано в „Разбулената Изида“:

„Когато хора като Питагор, Платон и Ямблих, прославили се със своята нравствена чистота, участвали в Мистериите и говорели за тях с почтителност, на нашите съвременни критици не им отива да съдят за тях (и за техните посветени) само по външният им аспект.“

Все пак, именно това се е правило до днес, особено от християнските отци. Климент Александрийски клейми Мистериите като „неприлични и дяволски“, макар че неговите думи – показващи, че Елевзинските Мистерии са били тъждествени с еврейските и дори, както той би искал да убеди, са заимствани от тях – се цитират на друго място в този труд. Мистериите са се състоели от две части, малките са се извършвали в Aгpa, a великите – в Елевзина, и Климент сам е бил посветен. Но Катарзиса, или изпитанията на очистването, никога не са били правилно разбрани. Ямблих обяснява най-лошото и неговото обяснение трябва да е напълно задоволително за всеки непредубеден ум. Той казва:

„Показвания от подобен характер в Мистериите са били правени с цел освобождаването ни от безнравствените страсти, чрез доставяне удоволствие за зрението и в същото време подтискане на всички недобри мисли с благоговейната святост, която имали тези обреди.“

Д-р Уорбертън отбелязва:

„Най-мъдрите и добри хора на езическия свят единодушно са съгласни с това, че Мистериите са били учредени от чистите и са преследвали най-благородни цели, прилагайки най-достойни средства.“

Макар че до Мистериите били допускани хора от двата пола и от всички класи, и участието в тях дори било задължително, в действителност само малка част достигали висшето и окончателно Посвещение в тези провеждани обреди. Градациите на Мистериите са ни дадени от Прокъл в четвъртата книга на неговата „Теология на Платон“.

„Обредът за усъвършенстване предшества посвещението Телета и посвещението Епоптея, или заключителния апокалипсис (откровението).“

В „Математика“ Теон от Смирна също дели мистичните обреди на пет части:

„Първата от които се явява предварителното очистване: тъй като също не всички, които желаят, се допускат до Мистериите, а съществуват хора, предупреждавани от гласа на глашатая..., понеже е необходимо тези, които не е трябвало да бъдат изгонени от Мистериите, отначало да се усъвършенстват чрез определени очиствания; но след очистванията следва възприемането на свещените обреди. Третата част носи названието епоптея, или приемането. А четвъртата, която е завършекът и целта на откровението, представлява (инвеститура) превързване на главата и възлагане на венци...,1 независимо дали след това ще стане той (посветената личност) факлоносец, йерофант на Мистериите, или изпълнител на някаква друга длъжност на духовенството. Но петата, която представлява резултат от всички предишни, е дружбата и вътрешният контакт с Бога. И това е билo последното и най-благоговейно от всичко в Мистериите.“2


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 118

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред